ShadowDance

Свали ли си ънцензоред компилацията двд-то дето ти бях споменал?
Хаха мдам аз пуси го видяхза първи път в един сайт посред другите с подобно име клипове. Нема такъв търнофф, но си заслужаваше
Да тва се дебелаците беше отвъд хилежа признавам, поне имат бюджета да правят простотиите си със замах

Не съм я свалила, щото чакам да ми дойде кутията с всичките им клипове и мейкинг ъф-и до момента - там сигурно ще ги има тея клипове. Не вервам да са цензурирани. Ако са, тогава ще сваля компилацията. Мерси за линка!

Аз почнах зарибявката, че я съм чул колективно 20 и нещо песни, я не. От Херцелийд на първо слушане ми направиха впечатление засега само Wollt ihr das bett in flammen sehen, Weisses Fleisch и Asche zu Asche. Du riechst so gut я знам отпреди това, та не се брои. Половината от Mutter съм ги слушал като сингъли, сега чух само Цвитер. Гениална е, дори без да съм видял превода все още. Другите ще ги прослушам после.

Пиши вчепетления, че не ми се приказва сама тука!!!

Herzeleid ми е най-малко любимият техен албум, ама и него го харесвам бая. Рамщайн песента оттам не ти ли харесва?

E, да, ма от друга страна го слушах като ми се спеше и заспах, та може би леко ми се смесват и затова. Ще седна да направя едно нормално изслушване с лирикс и ще пиша пак.

Бтв, хора в София, които се кефят на Rammstein, може да потърсят изяви на група Elinor. Бая добри музиканти са и обикновено свирят доста парчета на Rammstein по концертите си, само дето основният им вокал е жена.
Имат и готини авторски песни.

Аз не знам Амелия знае ли за плевенския шампион от Строша по държане на 10-литрови туби с вода. Не мога да го намеря обаче в ютуб.

Кво общо с Рамщайн има тоя плевенски шампион?

Тъжно е леко да ей ги тубите ако се отваря от там де
http://vbox7.com/play:9b17b3151a

Не се.

http://dox.bg/files/dw?a=588594d010
Пробвай да го изтеглиш от тук.

Бтв, този пич има спешна нужда да гледа "Манастирът Шао Лин"

Мерси, тайгърмастър, ще се пробвам да го сваля като се прибера в къщи, че сега съм на работа.

На мен от първия най ми харесват Der Meister, Heirate Mich (повече обаче в лайв версията от 1999) Herzeleid и Rammstein. Но е факт, че звукът е малко суров, а и по техни си признания са целели да правят тежка и силно репетитивна музика.

Вторият пък е доста process-нат да звучи по-индъстриъл - там най ме кефят по-"естествено" звучащите като Bestrafe Mich и заглавната, макар че Alter Mann също е много яка (текст, макар че на RS кой текст не е як...).

А с Mutter на 15 ги прослушах въобще та там на практика всичко ми харесва страшно много. Все пак, от позицията на времето Spieluhr ми е май любима, заради Гримовския елемент и детския хор Иначе Nebel и Mein Herz Brennt са ми другите.

От Reise, Reise заглавната by far ми е любимата, но и тук повечето са много яки, а и доста разнообразни - Dalai Lama и Moskau може би ми имат по-голям replay value също.

От Rosenrot Путата и Spring най са ми се набили, но ми е албумът с най-малко идентичност като че ли.

Последният също е много як и разнообразен, но него най-малко съм го слушал, така че там не мога да много-много да се изкажа. Може би Rammlied-ът и заглавната, но ще трябва да си го припомня.

Spieluhr-a и аз го обожавам - тя и като текст е няква яка И СВЪРШВА С ХЕПИ ЕНД!!!! Което си е рядкост в текстовете на Тил Линдеман.
А Розенрота и Райзето са бая сходни, щото сума песни, дето не са влезли в Райзе са отишли в Розенрот. Те са като един двоен албум почти. Оттам и липсата на идентичност, която и аз усещам.

Иначе, една от уникалностите на Рамщайн, е че за разлика от другите групи, където имам 4 любими песни в албум и останалите или ги понасям някак, или ги превъртам, тея тука имат 4 песни в цялата си дискография, които или понасям някак, или превъртам. Останалите ги обичам от-до и не мога да им се накефя. Затова и ми е безкрайно трудно да седна и да изброя любимите си песни - ми те са почти всичките ебаси!

Просто пичовете сядат и пишат, когато почувстват, че имат да кажат нещо и това си личи. Отделно, хората са немци (пък било то източни), и избарват нещата си с прословутия немски перфекционизъм. Третират групата като работа, а не като лайфстайл - следователно имаме доста професионализъм вкаран в цялото нещо. Ма това не е сухият безчувствен професионализъм на научния работник, щото все пак си говорим за музика, нали. Някак успяват да разделят двата си живота без музиката им да страда от това. Разделят си кредитс по равно, вместо да напляскат инфо в обложките кой на коя песен кои ноти е измислил и подозирам, че и кинтите си делят по равно. Изобщо, отношението им към това, което правят е някво доста нестандартно и вероятно затова са още заедно в оригиналния си състав.

Много съм възхитена и съм много влюбена. И колкото повече научавам за тях, толкова повече се възхищавам и влюбвам.