ShadowDance

Ролик, всеки с одите си, но ако смяташ, че по този начин водиш диалога нанякъде - продължавай.

Няма спор, че това в Паник стая е техническо упражнение, но пък твърде малко хора си ги позволяват подобни, за да се пренебрегне с лека ръка. Разботата е, че при всички изброени (Финчър/Спилбърг/Земекис/Шиамалан + Жьоне, на който ми липсва само първия му) го има онова усещане как се седели, чесали са се по брадите и са мислили как да подходят към всеки един шот, какво да е осветлението, какъв да е ъгъла на камерата, колко да е дефокуса и т.н. и т.н. неща, които не правят един от кофти филм хубав филм, но правят от един човек - режисьор със стил.

Обаче гледам, че този на Орсън Уелс го има в HD, така че свалям, може пък да ми пречупи неприязънта към прашасало кино с моно звук.

Ще направя опит да се върна в топика, до колко съм го разбрал е друга тема. Лично мен страшно много ме вълнуват филмите за Виетнам, за това и "Full metal jacket" ме грабна много повече от останалите филми на Кубрик. А щом става дума за такива филми, то човека е Оливър Стоун, гледал съм почти всичките му филми. Но фаворитите са ми: Роден на 4ти Юли и Взвод, както и Natural born Killers, последният вече не е за Виетнам

Добре, нека да върна и аз. Гледал съм всички филми на Питър Джаксън - от старите му простотии Meet The Feebles, Bad Taste, през Forgotten Silver и Heavenly Creatures до Властелинът и Конг.

В заключение, Пи Джей съкс и не заслужава място в този топик по същите причини, поради които Нолан не го заслужава.

Прави си, няма какво да пропуснем от филмите на Пи Джи

Уф, почна да ставаш излишен, знаеш ли...

На Оливър Стоун съм гледал отдавна "Взвод", "Natural Born killers" и "The Doors"., като първият ми бледнее страшно много пред "Fullmetal jacket", вторият го харесвах доста преди, но вече ми се струва леко посредствен, а третият си ми е любим от край време. Скоро си пуснах "Wall street". Нищо особено не е.

Предполагам защото започнах да поствам в темата по-често от теб.

Все пак погледни от хубавата страна - говоря по темата. Ако имаш въпроси по отношение на Нолан или Джаксън - питай и ще ти бъде отговорено.

Нямам към теб. А почна да ставаш излишен, понеже почна да се изживяваш твърде много като провокатор. Имаме удобно правило по този въпрос, така че ако искаш да продължиш да се моткаш наоколо и да можеш да си дразниш добродушно, успокой коня една-две идеи, плс.

Т.е. да не споменавам, че Нолан не е кой знае кво, защото това те разстройва с провокативността си ли? Извинявай, но...

Има си начини да кажеш нещо без да провокира. Следващите ти такива постове ще си заминат.

Бтв, аз не харесвам особено Нолан. Така че извинявай, но

Silver wrote: Няма спор, че това в Паник стая е техническо упражнение, но пък твърде малко хора си ги позволяват подобни, за да се пренебрегне с лека ръка. Разботата е, че при всички изброени (Финчър/Спилбърг/Земекис/Шиамалан + Жьоне, на който ми липсва само първия му) го има онова усещане как се седели, чесали са се по брадите и са мислили как да подходят към всеки един шот, какво да е осветлението, какъв да е ъгъла на камерата, колко да е дефокуса и т.н. и т.н. неща, които не правят един от кофти филм хубав филм, но правят от един човек - режисьор със стил.

Обаче гледам, че този на Орсън Уелс го има в HD, така че свалям, може пък да ми пречупи неприязънта към прашасало кино с моно звук.

грубо казано режисьорите се делят на два вида: блокинг преди разиграване и блокинг след разиграване. в единия случай кадровката се прави предварително (примерно, но незадължително, по сториборд или шутинг скрипт). туй е популярният подход сред графичните режисьори (и продуцентите, щото е по-бърз ; ) - примери: орсън уелс, скорсезе, хичкок, алмодовар, жьоне, бертолучи. сред бившите театрални режисьори, актьорите-режисьори и режисьорите, които оставят камерата изцяло на режисьора на фотографията е популярен обратният подход, който дава повече свобода на актьорите - първо разиграване, после измисляне на осветление и фрейминг според импровизацията. такива са примерно клод соте, късния вендерс, джон уу. освен туй има някаква тенденция от първото към второто с течение на възрастта.

'>Е друго провокативно не намерих, кво да направя.

А Кристофър Нолан и Питър Джаксън не са "автори" по твърде тривиални и очевидни причини - единият дължи хубавите си филми на брат си, а другия не може да направи филм без крещящи специални ефекти. Няма изобретателност при тях, има нечестна игра.

Edit: Scourge, изцяло съм за първия вариант.

Е точно за тоя тон ставаше въпрос

Да поясня:

"субективно твърдение х" е абсолютно вярно по очевидни и тривиални причини

е нещо, което крещи "аз съм единствено прав, а вие сте идиоти, щото не виждате очевидните и тривиални причини".

Последните филми на Джаксън далеч не лежат само на специални ефекти, както щеше да знаеш, ако им беше обърнал вниманието, което отделяш на Финчър и Спилбърг. А на Нолан брат му само му пише сценариите. Не, че това е малко, но няма и грам връзка с нещата, за които ТИ обикновено се превъзнасяш по режисьори.

Не, Ghibli, това на теб ти се струва така, защото е по-ления тип реагиране - външнообвинителен, вместо съзерцателно-въпросителен. Виж, като доказателство, ти дори не си ме цитирала правилно (сложила си вместо пропуснатото "според мен", някакво улесняващо ролята ти "абсолютно") и в резултат сама се поставяш в ролята на обидена жертва. Кой както го кефи, де.

Ролик, както добре знаеш, на последните филми на Джаксън съм обърнал твърде голямо внимание, при положение, че смятам трилогията му за нещо феноменално. Това обаче не е защото Джаксън е добър режисьор, а защото е добър организатор + има нюх към адаптацията (с уговорки де, защото после последва Конг).

Колкото до Нолан, в неговите филми няма личен почерк, което е и темата на темата (ако някой смята обратното, нека да ми даде примери). Той просто прави страхотни филми, но почти всеки режисьор с всичкия си би направил страхотен филм от сценария на Мементо или Престижа.