Страхотен филм. Много се радвам, че го гледах, макар и буквално в последния момент. От днес вече го няма в кината. Гилермо Дел Торо си е Гилермо Дел Торо. Аз, естествено, почнах да намирам някакви паралели между Хелбой 2 и Блейд 2, но това е по-скоро, защото съм голяма фенка на Блейд 2.

Например, положителна героиня с аристократична кръв и от друга раса, която умира в ръцете на любимия си. Но, разбира се, общото между Нисса и Нуала се изчерпва дотук. Пък и Нисса беше класи нагоре. И сцената на смъртта й беше много по-красива. И мъжът, в който беше влюбена, беше идиот. Добре дее, лично мнение.
Отплеснах се много. "Хелбой: Златната армия" беше разбиващ. Не знам откъде да започна. Малкото момченце-демонче беше чудесно. Както и приказката и начинът, по който то си я представяше. Цялата история на елфите и войната, фентъзи светът - беше страхотно. Начинът, по който беше изграден света. Е, историята беше донякъде предвидима, но обикновено е така.
Има две неща, които особено много ми харесаха. Лиз и принц Нуада. Гледаш я някаква нацупена, намусена, сърдита, а всъщност се оказва ужасно свестна и когато нещата са в нейните ръце, тя знае точно как да постъпи.
- Spoiler: show
- Направи ужасяващ избор, за да спаси любимия си и се усети навреме да унищожи короната, преди въпросният да се главозамае от нея.
И-и-и, принц Нуада. Красив, чуждоземен, по някакъв начин хищен. Говорещ толкова честно, откровено, с измъчен глас, че на моменти се хващаш, че му съчувстваш. А всъщност е най-големият злодей във филма. Изумителен воин и безмилостен враг.
Рядко ми харесва толкова филм, който гледам. В интерес на истината, май и с първият беше така, но от него вече нямам никакви спомени.
