
Кой какво чете, part III
Moderator: Moridin
На български я чета и макар че нямам база за сравнение, не смятам че преводът е лош, просто може би съм прекалено претенциозен и за това не съм впечатлен до такава степен от стила
Не знам кои точно автори имитира Дънкан, но усетих малко от Лъвкрафт на някои места, а с него съм донякъде запознат.

След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Тъкмо прочетох "Възкресителят" на Лъвкрафт. Не ме впечатли особено. Да не кажа, че ме разочарова... Досега бях чел само негови разкази и явно очакванията ми бяха различни. Иначе книгата беше приятна и определено ме накара да се пооглеждам в тъмното няколко пъти 
Сега чета "Човекознание" на Алфред Адлер...

Сега чета "Човекознание" на Алфред Адлер...
Прецапах първата от Компаса са претичвам през втората, ма не е некъф върл кеф. Нещо не ме кефят особено силно и не виждам некъф особен антирелигиозен плам след суперлативите и шума покрай тех. Филма даже си беше доста по-яко направен сравнен с първата. Да видим натам де.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Антирелигиозният плам е чак в края на третата книга
А аз също никога не съм разбирал цялата еуфория покрай тези книги бтв, не са лоши, но колкото и да се мъча ми е трудно да се сетя нещо, което наистина да ми е харесало в тях.

След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".
Завърших The Lies of Locke Lamora - вече достатъчно суперлативи бяха изредени по адрес на тази книга, така че няма да повтарям излишно. Определен интересен поглед върху фентъзи обстановката, изборът на ренесансова Венеция определено ми допадна, освен това има интересена история, герои, и много приятен стил.
Едно нещо ме гложди обаче - защо, по дяволите, почти всеки писател в жанра напоследък започва с многотомни поредици? Защото накрая видях (не бях обърнал внимание преди това), че това всъщност било първа книга от седем(!) тома! При цялото ми уважение, ама според мен съвременните автори се оливат тотално - ебаси, откъде се извъдиха толкова оперени писатели, че да са сигурни, че могат да държат същото ниво още шест (или колкото са в зависимост от случая) тома.
Май само старата школа продължава да пише по-кратки неща напоследък. Не че имам нещо напротив за Скот Линч, ама няма да е излишно ако фентъзи авторите го дават по-скромно. Ако имат добри идеи, да пишат продъжения, ама да заявяваш, че започваш седемтомна поредица, колкото и да е добра първата книга - малко множко ми идва.
Едно нещо ме гложди обаче - защо, по дяволите, почти всеки писател в жанра напоследък започва с многотомни поредици? Защото накрая видях (не бях обърнал внимание преди това), че това всъщност било първа книга от седем(!) тома! При цялото ми уважение, ама според мен съвременните автори се оливат тотално - ебаси, откъде се извъдиха толкова оперени писатели, че да са сигурни, че могат да държат същото ниво още шест (или колкото са в зависимост от случая) тома.
Май само старата школа продължава да пише по-кратки неща напоследък. Не че имам нещо напротив за Скот Линч, ама няма да е излишно ако фентъзи авторите го дават по-скромно. Ако имат добри идеи, да пишат продъжения, ама да заявяваш, че започваш седемтомна поредица, колкото и да е добра първата книга - малко множко ми идва.
This signature is not yet rated
Надявам се - иначе говорех по принцип, нямах намерение да прозвучи конкретно срещу Линч - просто според мен целият жанр залита по многотомни томове в последните години, което доста силно ме разубеждава да почвам каквато и да е поредица, дори да е много добра, ако знам, че имам да чета шест книги за начало, и ме чакат още три-четири (поне).Roland wrote:О, не бързай да се възмущавашДоколкото разбирам, поредицата ще е от самостоятелни книги. Макар че ше развива неква обща история, тя ше е по-скоро развитие на герой, отколкото един сюжет.
This signature is not yet rated
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Хуу, ще опитам. Аз като преглеждах ревютата за нея, си виках meh, постапокалиптичен сай-фай от 60те, единствена завършена книга на автора, изследва цикличността на историята и цивилизацията, чувствам как ше умра от скука. Обаче първият арк се чете невероятно лесно, Франсис е страхотен образ, чувството за хумор на Милър е един път, светът невероятно пресъздаден и идеите просто се плъзват, без да се усещаш. Втората част, на която съм в момента, е по-тежка, по-мрачна, по-потискаща въпреки хумора, на моменти направо болезнено с това чувство на foreboding. Просто е невероятно колко много идеи има в толкова кратък текст и то без да се губи сюжет или герои. Не знам, каквото и да кажа, верно звучи недостатъчно, просто наистина трябва да се прочете.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest