Ох, то тая тема край няма, както може и да се очаква. Моите впечатления са малко остарели, обаче, тъй като догодина ще се навършат 10 години откакто завърших училище (Първа английска в София, ако някой го интересува). Та когато аз бях ученик, смея да кажа, че впечатленията ми бяха що-годе добри. Специално за българската литература, успях да открия доста интересни неща, както и непознати страни на някои поети (пр. Гео Милев или Никола Вапцаров, особено последния).
Сега, и аз съм на мнение че Иван Вазов е може би прекалено застъпен в програмата (поне тогава беше), докато за други, доста интересни автори почти нищо не се споменаваше. Като цяло, обаче, смятам че има достатъчно много автори и произведения, които да звучат модерно и да са интересни на изучаващите ги. За съжаление, това до голяма степен зависи от учителя - в моя случай аз по-скоро имах късмет.
Колкото до чуждата литература, аз лично съм на мнение, че ако се увеличат часовете на изучаването и, от това всеки ще спечели. Имайки предвид специфичния тип гимназия, който съм завършил, имаше доста голямо наблягане върху англоезична (предмно британска) литература, което не е непременно същото в други училища. Освен това, моите читанки или там както ги викат бяха също по-необичайни, тъй като до 7 клас учех по т. нар. Сендовска система. Та в онези учебници (от 1-ви до 4-ти клас) беше нещо напълно нормално да се видят текстове от Марк Твен, Джек Лондон, Екзюпери, Жул Верн, Астрид Линдгрен, Андерсен, и дори, вярвате или не, но имаше откъси от Рей Бредбъри(!) и Айзък Азимов.
Моето лично мнение е, че програмата в гимназиите по-специално трябва да насърчава свободата на избора. С други думи, на учениците да им се покаже какво има, а вече те да имат известна свобода в това какво да четат. Разбира се, не съм против задължителното ядро, но така всеки би могъл да открие неща, които да му допадат, повече или по-малко. Така си спомням, че в 10-ти клас имаше един американец по т.нар. английски В, който правеше точно това - представяше ни избрани неща, а вече всеки можеше да реши дали да се задълбочи повече или не (от там ми е моята слабост по Уолт Уитман и Едгар Алан По, или пък поезията на Керуак).
В заключение, аз не бих искал да се отрича нито българската, нито чуждата литература. Във всяка може да се намери нещо за всеки. Ето, аз смятам че "Ян Бибиян" е много подходяща книжка за малки деца, но не всеки е на моето мнение. Харесвам много Елин Пелин, но пък не ми допада особено Йовков. Предпочитам неполитическите стихотворения на Вапцаров, или пък любопитните есета на Смирненски. От друга страна, чета Уитман и По, или Джек Лондон, опитвам се да чета Джойс (без особен успех с "Одисей" засега
), харесвам много Булгаков, но двете литератури (наша и чужда) не ми пречат. Искрено се надявам и за всички останали да е така ...
Първо по въпроса за учебниците за 1-4 клас, ми много отдавна беше при мен това, абсолютно нямам спомени как са ни изглеждали читанките 
Че и на Раф за учебниците не си спомням. Но със съгласна, че трябва да се променят щом са пълни с неща отпреди моето време даже 
Ноо, за литературата, ми не мога да се съглася изцяло с никой. Първо да кажа, че аз съм абсолютен книжен плъх, чета от 5 годишна, но за целия си престой в училище така и не можах да обикна предмета литература. Просто за мен е пълна глупост да разсъждавам защо поетът/писателят е написал еди си какво, за какво си е мислел и т.н. Съвсем отделен въпрос е, че не случих и на учители по литература. Действително колкото пъти съм опитвала да взема участие и да изкажа мнение ме изслушваха и накрая пак "Да, това е така, но все пак...". Ами в един момент тези ми опити спряха и в часовете по литература си носех книжка или си говорех с околните/колкото и гадно да е/. Но никога не съм имала оплаквания към нещата, които учехме. Добре де, не никога, но рядко. Не знам, Рол, ама сефте чувам за Ян Бибиян да се учи в 12 клас 
