ShadowDance

Аз само да вметна, че преводачът е един и същ...

Пък авторът не е. Не значи, че като е един преводачът, текстовете се поддават по еднакъв начин на превод.

Уф, омръзна ми да споря. Хайде, величайте си го Малазана, ама може ли да го правите само в определените за целта теми, че иначе ставате малко досадни?

Не.

Е, добре де, много досадни!

и в тая ли тема Ериксън пак се е намърдал, бах маааму . Още ме тре треската че все някой от убийците му в Дом на Вериги ме гони, ама явно и в темата за Мартин не мога да избягам .
П.С. Малазан е много добър, но наистина героите не са най-силната страна на Ериксън, пък и на други места се дъни, тъй че айде малко посмалете хвалбите

Вярно, че и аз съм Ериксън junkie, но дайте да не обвиняваме превода за това, че някои не хaресват героите му, a? И той има все някаква вина, но чак пък голяма черта от пълнокръвността да се губи - не бих се съгласил с това.

Хм...аз не съм много запознат с превода, пък и с оригинала предстои тепърва да се запозная, но откъм съдържанието на героите, не мисля че промяната би била огромна, като изключим тези грешки на преводача, които изтъквахте в темата за Малазан. Но дори с тях, вие сте наясно как стоят нещата- повтарям, откъм съдържание.

Проблемът идва, когато нещата опрат до това как съдържанието е представено- това е въпрос на стил. И тук, ако нещата са окепазени, се губи огромна част от удоволствието.
Защото е едно да прочетем
"Х е глупав, самонадеян, самовлюбен нехранимайко, който обаче е готов да даде живота си за приятелите си. И т.н., и т.н., и т.н."
И след това изреждане, наподобяващо историческа справка, да добием представа за един невероятно многопластов и пълнокръвен герой.

НО

Съвсем друго е да усетим самонадеяността, глупостта му, всеотдайността му и т.н. чрез маниера му на говорене, на мислене, чрез начина, по който се движи, по който реагира на ситуации и т.н.

И тук вече стила и структурата на композицията е основното нещо, и то именно се губи в един недоброкачествен превод (пък дори и в доброкачествен такъв).

Така че според мен ролята на преводача е много важна, отговорността му е голяма, а лично за мен най-добрия вариант са произведенията в оригинал.

Чак пък основното нещо...Ако някой писател и бъкел си няма представа от поведението на хора с различни характери и велик стилист да е, героите му все ще са дървени. Примерно начинът, по който някой герой реагира на ситуации е що-годе един и същ, ако ще и преводача да го представи с някакъв груб и трудно четивен стил.

Е, точно грубия и трудно четивен стил кара много хора да оставят книгата. То не е до просто описване на реалистични случки и реакции. Ако беше така, нямаше да има разлика от писател до писател. Аз не искам да чета хронология на събития и реакции. Това с "искам да знам какво става по- нататък" си е задоволяване на чисто интелектуално любопитство. Именно умението на автора и стилът му са това което събира фенове и потапя читателя в книгата.


Аз например, мога да извадя един пример (не веднага, но ще го намеря), в който нормални реакции и ситуации са така зле описани (не в превод, в оригинална книга на английски), че направо ми се приповръща.


Но, разбира се, че съдържанието не е за пренебрегване, то си е на второ място след стила. Трябва да се търси баланс. Но когато този баланс е нарушен в ущърб на стила, тогава става зле (особено като знаеш, че в оригинал нещата са далеч по-добре, и ти идва да се изядеш от яд, че превода е единственото, с което разполагаш.)

Но това оставяне на книгата поради стила в крайна сметка няма нищо общо с героите, нали? Дай да не изместваме темата.

Аз например, мога да извадя един пример (не веднага, но ще го намеря), в който нормални реакции и ситуации са така зле описани (не в превод, в оригинална книга на английски), че направо ми се приповръща.

Съгласи, че в повечето случаи преводачите не стигат чак дотам. И ако даден герой се държи като клиширан и плосък дебил или прави резки необясними промени в поведението си, това в 99% процента от случаите това няма нищо общо с превода. Отделен въпрос е, че някой пишман преводач може да направи най-изтънчения благородник да звучи като прост селянин, но аз все пак си мисля, че хората не се оплакват точно от това специално за Ериксъновите герои.

Като върл фен на Мартин някак си, просто не бих могъл, да не пусна първия си пост(да ми е честит,ще има и други) в темата за Feast.
Такааам,еми значи Марфа(ако не се лъжа) си го каза -с две думи, героите в Песента имат мотивация.Нещо,което мога да кажа единствено за Рейк и Туул от другата поредица...В смисъл,забелязал съм че повечето в Малазана правят много неща,просто защото са "адски печени" и айди по тоя случай да вземем да размажем мутрите на Бочълайн и Корбал Броуч(веднъж Б.Бен,а после и Пикър...),или пък:я,ми що не земем да спасим Мхабито,нищо че това ще ни разори финансово(Кол и Мурильо)
И моля ви,да не ми се нахвърлите сега феновете на Ериксън.

Чак на мен взе да ми става леко неудобно от вманиачеността и пристрастеността на някои хора към Малазана, а аз все пък съм изчел поредицата в оригинал 3 пъти и определено я предпочитам пред Песента. Обаче това не значи, че съм съгласен с обръщането на всяка тема в химн за прослава на Ериксън и намеци колко били другите писатели далеч от неговата класа и т.н.

Още повече, че точно по отношение на героите според мен Песента има лек превес. Заради това изказване може и да си навлека изключване от гордия клуб на Малазанските маниаци, но смятам, че ще го преживея.

повечето в Малазана правят много неща,просто защото са "адски печени" и айди по тоя случай да вземем да размажем мутрите на Бочълайн и Корбал Броуч(веднъж Б.Бен,а после и Пикър...),или пък:я,ми що не земем да спасим Мхабито,нищо че това ще ни разори финансово(Кол и Мурильо)

Точно тези примери не бих казал, че подкрепят тезата ти. Примерно постъпката на Пикър беше абсолютно логична с оглед на сприхавия й характер и обстоятелствата, Quick Ben си е безкрайно любопитен по природа и имаше нужда да пробва новите способности, а Мурилио и Кол определено имат достатъчно пари, за да си позволят да се погрижат за Mhybe и да не се разорят...
От друга страна съм донякъде съгласен, че в Малазана има случаи, в които мотивите на героите за дадено действие не се връзват особено с характера му или изяснени добре.

П.С. Но все пак в края на дискусията по отношение на героите трябва непременно да се спомене:
Eddings Fereva!!!!!

мн ясно.Че кой въобще си позволява да спомене ненадминатия асцедент ЕДИНГС ! (как го правиш номера с големите червени букви?)
леле,ако знаете какво пишело на корицата на Белгариадата :
"Увлекателно… Съдържа основните фентъзи съставки – воюващи богове, ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТРИГИ, свръхестествени същества и затрогващи магьосници човеци."
Пъблишърс Уикли
и другото:
"Забележително… Едингс е прекрасен разказвач… Изключително пълнокръвни и достоверни герои… Още! Още! Още!"
Ан Маккафри
респект

Ами аз пък мога веднага да дам пример за герой, тотално и 100%-во осакатен от превода - Крупе. В оригинал това е персонаж с ужасно богат език, който прави словесни акробатики, в които можеш да се изгубиш, и това създава едно определено усещане от него. В превода изглежда силно неграмотен полуидиот. Което... създава друго усещане. В Песента аз харесвам Джайм (посмъртно няма да почна да му викам Джейми, сори) и Тирион. МРАЗЯ НЕИСТОВО Санса, Аря, Джон, Денерис, Церсей, Бран, майка му (Катлин или уотевър), да не говорим за Нед и както там се казваше кралят, преди да го гътнат... В Малазана има повече герои, които харесвам (във всяка книга мога даи звадя поне по трима-четирима нови), и САМО един, който ме дразни - Мхаби (според превода). Войниците често са сходни, но никога неразличими, поне в оригинал (напълно съм съгласен с Рандъм, всеки от тях си има специфични черти и изказ, които може и да се прелеят в едно и също при превода), да не говорим, че тук става дума за второстепенните. За мен всеки главен персонаж в Малазан си има ясна и индивидуална характеристика и за никой не мога да кажа, че си прилича с околните. За мотивацията също никъде пък не можах да срещна немотивирано или необосновано действие...

И още нещо - героите на Мартин с прехвалената си сивота са ми основно черни - дай ся, за да не са добрички, да им набутаме отрицателни черти и да ги дъбнем "сиви". Еми не, това ги прави просто кофти персонажи. Е, при Ериксън героите са наистина сиви, поне за мен. С някои очеизбождащи изключения на откровено добри, разбира се, и един-двама идиоти...

И в крайна сметка дори да приемем, че са по-слаби от мартиновите като индивидуалност, аз предпочитам такива, отколкото герои, които да ненавиждам и главите с които да искам истерично да прескачам. За мен това не е качествено писане просто...