"A Feast for Crows" - E-book :)

[Vankata]

Аз само да вметна, че преводачът е един и същ...

[Random]

Пък авторът не е. Не значи, че като е един преводачът, текстовете се поддават по еднакъв начин на превод.

[Vankata]

Уф, омръзна ми да споря. Хайде, величайте си го Малазана, ама може ли да го правите само в определените за целта теми, че иначе ставате малко досадни?

[Roland]

Не.

[Vankata]

Е, добре де, много досадни!

[sauron]

и в тая ли тема Ериксън пак се е намърдал, бах маааму . Още ме тре треската че все някой от убийците му в Дом на Вериги ме гони, ама явно и в темата за Мартин не мога да избягам .
П.С. Малазан е много добър, но наистина героите не са най-силната страна на Ериксън, пък и на други места се дъни, тъй че айде малко посмалете хвалбите

[Matrim]

Вярно, че и аз съм Ериксън junkie, но дайте да не обвиняваме превода за това, че някои не хaресват героите му, a? И той има все някаква вина, но чак пък голяма черта от пълнокръвността да се губи - не бих се съгласил с това.

[Trip]

Хм...аз не съм много запознат с превода, пък и с оригинала предстои тепърва да се запозная, но откъм съдържанието на героите, не мисля че промяната би била огромна, като изключим тези грешки на преводача, които изтъквахте в темата за Малазан. Но дори с тях, вие сте наясно как стоят нещата- повтарям, откъм съдържание.

Проблемът идва, когато нещата опрат до това как съдържанието е представено- това е въпрос на стил. И тук, ако нещата са окепазени, се губи огромна част от удоволствието.
Защото е едно да прочетем
"Х е глупав, самонадеян, самовлюбен нехранимайко, който обаче е готов да даде живота си за приятелите си. И т.н., и т.н., и т.н."
И след това изреждане, наподобяващо историческа справка, да добием представа за един невероятно многопластов и пълнокръвен герой.

НО

Съвсем друго е да усетим самонадеяността, глупостта му, всеотдайността му и т.н. чрез маниера му на говорене, на мислене, чрез начина, по който се движи, по който реагира на ситуации и т.н.

И тук вече стила и структурата на композицията е основното нещо, и то именно се губи в един недоброкачествен превод (пък дори и в доброкачествен такъв).

Така че според мен ролята на преводача е много важна, отговорността му е голяма, а лично за мен най-добрия вариант са произведенията в оригинал.

[Matrim]

Чак пък основното нещо...Ако някой писател и бъкел си няма представа от поведението на хора с различни характери и велик стилист да е, героите му все ще са дървени. Примерно начинът, по който някой герой реагира на ситуации е що-годе един и същ, ако ще и преводача да го представи с някакъв груб и трудно четивен стил.

[Trip]

Е, точно грубия и трудно четивен стил кара много хора да оставят книгата. То не е до просто описване на реалистични случки и реакции. Ако беше така, нямаше да има разлика от писател до писател. Аз не искам да чета хронология на събития и реакции. Това с "искам да знам какво става по- нататък" си е задоволяване на чисто интелектуално любопитство. Именно умението на автора и стилът му са това което събира фенове и потапя читателя в книгата.


Аз например, мога да извадя един пример (не веднага, но ще го намеря), в който нормални реакции и ситуации са така зле описани (не в превод, в оригинална книга на английски), че направо ми се приповръща.


Но, разбира се, че съдържанието не е за пренебрегване, то си е на второ място след стила. Трябва да се търси баланс. Но когато този баланс е нарушен в ущърб на стила, тогава става зле (особено като знаеш, че в оригинал нещата са далеч по-добре, и ти идва да се изядеш от яд, че превода е единственото, с което разполагаш.)

[Matrim]

Но това оставяне на книгата поради стила в крайна сметка няма нищо общо с героите, нали? Дай да не изместваме темата.

Аз например, мога да извадя един пример (не веднага, но ще го намеря), в който нормални реакции и ситуации са така зле описани (не в превод, в оригинална книга на английски), че направо ми се приповръща.

Съгласи, че в повечето случаи преводачите не стигат чак дотам. И ако даден герой се държи като клиширан и плосък дебил или прави резки необясними промени в поведението си, това в 99% процента от случаите това няма нищо общо с превода. Отделен въпрос е, че някой пишман преводач може да направи най-изтънчения благородник да звучи като прост селянин, но аз все пак си мисля, че хората не се оплакват точно от това специално за Ериксъновите герои.

[$eifer]

Като върл фен на Мартин някак си, просто не бих могъл, да не пусна първия си пост(да ми е честит,ще има и други) в темата за Feast.
Такааам,еми значи Марфа(ако не се лъжа) си го каза -с две думи, героите в Песента имат мотивация.Нещо,което мога да кажа единствено за Рейк и Туул от другата поредица...В смисъл,забелязал съм че повечето в Малазана правят много неща,просто защото са "адски печени" и айди по тоя случай да вземем да размажем мутрите на Бочълайн и Корбал Броуч(веднъж Б.Бен,а после и Пикър...),или пък:я,ми що не земем да спасим Мхабито,нищо че това ще ни разори финансово(Кол и Мурильо)
И моля ви,да не ми се нахвърлите сега феновете на Ериксън.

[Demandred]

Чак на мен взе да ми става леко неудобно от вманиачеността и пристрастеността на някои хора към Малазана, а аз все пък съм изчел поредицата в оригинал 3 пъти и определено я предпочитам пред Песента. Обаче това не значи, че съм съгласен с обръщането на всяка тема в химн за прослава на Ериксън и намеци колко били другите писатели далеч от неговата класа и т.н.

Още повече, че точно по отношение на героите според мен Песента има лек превес. Заради това изказване може и да си навлека изключване от гордия клуб на Малазанските маниаци, но смятам, че ще го преживея.

повечето в Малазана правят много неща,просто защото са "адски печени" и айди по тоя случай да вземем да размажем мутрите на Бочълайн и Корбал Броуч(веднъж Б.Бен,а после и Пикър...),или пък:я,ми що не земем да спасим Мхабито,нищо че това ще ни разори финансово(Кол и Мурильо)

Точно тези примери не бих казал, че подкрепят тезата ти. Примерно постъпката на Пикър беше абсолютно логична с оглед на сприхавия й характер и обстоятелствата, Quick Ben си е безкрайно любопитен по природа и имаше нужда да пробва новите способности, а Мурилио и Кол определено имат достатъчно пари, за да си позволят да се погрижат за Mhybe и да не се разорят...
От друга страна съм донякъде съгласен, че в Малазана има случаи, в които мотивите на героите за дадено действие не се връзват особено с характера му или изяснени добре.

П.С. Но все пак в края на дискусията по отношение на героите трябва непременно да се спомене:
Eddings Fereva!!!!!

[$eifer]

мн ясно.Че кой въобще си позволява да спомене ненадминатия асцедент ЕДИНГС ! (как го правиш номера с големите червени букви?)
леле,ако знаете какво пишело на корицата на Белгариадата :
"Увлекателно… Съдържа основните фентъзи съставки – воюващи богове, ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТРИГИ, свръхестествени същества и затрогващи магьосници човеци."
Пъблишърс Уикли
и другото:
"Забележително… Едингс е прекрасен разказвач… Изключително пълнокръвни и достоверни герои… Още! Още! Още!"
Ан Маккафри
респект

[Roland]

Ами аз пък мога веднага да дам пример за герой, тотално и 100%-во осакатен от превода - Крупе. В оригинал това е персонаж с ужасно богат език, който прави словесни акробатики, в които можеш да се изгубиш, и това създава едно определено усещане от него. В превода изглежда силно неграмотен полуидиот. Което... създава друго усещане. В Песента аз харесвам Джайм (посмъртно няма да почна да му викам Джейми, сори) и Тирион. МРАЗЯ НЕИСТОВО Санса, Аря, Джон, Денерис, Церсей, Бран, майка му (Катлин или уотевър), да не говорим за Нед и както там се казваше кралят, преди да го гътнат... В Малазана има повече герои, които харесвам (във всяка книга мога даи звадя поне по трима-четирима нови), и САМО един, който ме дразни - Мхаби (според превода). Войниците често са сходни, но никога неразличими, поне в оригинал (напълно съм съгласен с Рандъм, всеки от тях си има специфични черти и изказ, които може и да се прелеят в едно и също при превода), да не говорим, че тук става дума за второстепенните. За мен всеки главен персонаж в Малазан си има ясна и индивидуална характеристика и за никой не мога да кажа, че си прилича с околните. За мотивацията също никъде пък не можах да срещна немотивирано или необосновано действие...

И още нещо - героите на Мартин с прехвалената си сивота са ми основно черни - дай ся, за да не са добрички, да им набутаме отрицателни черти и да ги дъбнем "сиви". Еми не, това ги прави просто кофти персонажи. Е, при Ериксън героите са наистина сиви, поне за мен. С някои очеизбождащи изключения на откровено добри, разбира се, и един-двама идиоти...

И в крайна сметка дори да приемем, че са по-слаби от мартиновите като индивидуалност, аз предпочитам такива, отколкото герои, които да ненавиждам и главите с които да искам истерично да прескачам. За мен това не е качествено писане просто...