ShadowDance

Сорка за закъснението! Две седмици се местех, през което време верния ми лаптоп сдаде богу дух (а беше на възраст като за училище вече), та му дадох една пауза на интернета за дълго време.

Събрани впечатления за пролога + първите седем глави:

-На Ян Елайда мяза като Корления Нинова - аз пък направих паралела между нея и Тръмп (когото поне сме виждали на власт). Иначе ми е забавно как лошковците в тези книги или са някакви мегаломани и комплексари или са извратени хедонисти (с много малко изключения, едното от които гризна дръвцето в този пролог). Лично за мен това не е минус - даже е свежо в днешно време да видиш някой автор така да събира накуп отрицателни качества.

-Айлците са ми проблем при трети прочит с тяхното фременско представяне, но поне са постоянни... докато не се намесят Шайдо. Ужким този народ са много честолюбиви, големи традиционалисти, ала-бала, а тази Севана почти откровено се подиграва с цялата им култура и то повече от кайриенците. Заради нея, шайдовските мъдри убиха една от тях, което трябва да е ега ти и греха на квадрат - и не ни се дава сериозна причина защо ѝ играят по свирката на Севана!

-Севана не е power hungry, а power horny.

-Бях забравил, че Педрон Ниал си го взима. Язък! Глупав беше, горкият, но само в абсолютни стойности - сравнен с останалите Бели Плащове си беше Макиавели и половина. В тази връзка разбираме ли какво е пишело в посланието към него?

-Много ми е неясно какво целяха седайките на Елайда, че да се отърват от Младоците (така ли беше преведено?). Без "помощта" на тези, които спасяваха Ранд, Шайдо щяха да направят не само Гавин и компания на салата, но и всички с тях.

-Намерих реткон! Така де, или поне така си мисля - в пета книга се споменава, че преливащите мъдри имат донякъде ageless лица - пък тука нямат.

-В този свят почти няма ниски хора...

-Как разбрахте, че Аша-манът, който Ранд си избра, бил отстъпник ? Аз съвсем пропуснах това, а ужким съм ги и чел тези книги!

-Цялата паника на Перин покрай Файлето ми дойде в повече.

-На нечия реплика към Ранд: "But why do you come disguised as a prisoner?" съм писал бележка: "Защото Джордан си пада по такива истории". Лошо няма, ама както сте писали всички, този гениален план беше много тъп.


И да, много тежко се четат тези глави (изключвам пролога). Пълно с ненужни описания, а героите придобиват някакви странни образи (например Перин и Ранд, които изведнъж стават егати и white knight-овете) и това много ме вади от текста. Нямам търпение да се появи Мат да раздвижи мътилото - но пък май се сещам него кавко го чака, та не знам...

Радвам се, че не си се отказал да пишеш

- Педрон Ниал нали получаваше шифровани известия за сеанчанците в предишната книга, но се съмняваше в достоверността им, звучаха му все едно агентът му си е изгубил ума. Прати друг човек натам и в този пролог най-накрая получи потвърждение, че докладите са били истина.

- За Дашива хората знаят от по-нататък просто, тук не е ясно за читателя изобщо. Дори четох мнения, че по времето, когато е писано това, все още Джордан е смятал Мазрим Таим да бъде Демандред, и едва по-късно си е променил намеренията и е решил Дашива да бъде един от отстъпниците.

Хайде и аз да се включа с голямо закъснение. Главите не предизвикаха кой знае какво желание за коментиране, което е лошо щото нещата няма да стават много по-добре в следващите книги.
Цялото усещане беше като за филър съдържание, колкото да запълним някакви страници. Може пък да са му плащали на обем, знае ли човек.
Перин е все по-дразнещ. Това му желание да защитава Седайките, които освен да правят простотии и да се врат дето не им е работа друго не правят, противоречи на всякаква логика. Включително да се дърли на Ранд. Ся не че нещо, ама на шарката и трябва Дракона, не някакви рандъм лелчета с огромно самочувствие и горе-доле нулево покритие. Файлето никва соколица не е, козолица по-скоро...
Ранд става все по-манипулативен и безскрупулен, което му бърка в здравето и всъщност е прилично показано.
Частта с Колавер беше най-интересна, но то летвата е толкова ниска, че вероятно и на избор на платове за рокля щях да се зарадвам.
"Тайното" промъкване в Кемлин беше абсолютно излишно, но да речем, че на Ранд му се е ролплейвало нещо

Глави 8-12

Резюме: Егвийн се тюхка, че са й натресли не една, а цели три прислужнички. Междувременно салидарките са се придвижили 500 мили в посока Кулата. Егвийн открива, че Могедиен е избягала и продължава с лекота да отбива аматьорските опити на разните фракции да я манипулират. Мъдрите не й казват нищо за драмата с отвличането на Ранд. Никола и Арейна се пробват да изнудват Егвийн. Егвийн открива, че Лан е с Миреле и я принуждава заедно с някаква Жълта да й се закълнат във вярност.

Коментари: Случват се разни неща в тези глави, което е плюс. Егвийн ме изнерви по-малко от обикновено, това също е добре. Но за пореден път интрижките са гола вода и политическите победи на Егвийн са малко като да се тупаш в гърдите, че може да умножаваш по-добре от първокласник.

Забелязва се и тенденция за твърде изкуствено разделение на главните сюжетни линии. Не можело Амирлин да се излага на опасност, затова никой не знае какво става с Ранд, нищо че имат Пътуване. Да бе, да. Все Егвийн едно не може да прати някой друг или да иде напук на закона, толкова много други обичаи и закони е нарушила.

Мъдрите и те се правят на интересни и нищо на казаха за Думайски кладенци.

Giving her papers a firm snap of her wrists, Sheriam frowned at Chesa; she did not understand why Egwene let her maid be present at these meetings, much less let her chatter away freely. It probably never occurred to her that Chesa’s presence and her unexpected chatter frequently unsettled her just enough to help Egwene sidestep advice she did not want to take and postpone decisions she did not want to make, at least not the way Sheriam wanted them made.

Е, това е то - големите интригантки Айез Седай биват изваждани от равновесие, защото прислужницата била там!

hrusting her head and the lantern into “Marigan’s” tiny tent, she found it empty. The blankets that made up the pallet on the ground lay in a sprawl, tossed aside by someone in a hurry.
And what if she had still been here? she wondered. With the necklace off, and maybe whoever freed her?

Поне имаше достатъчно разум да се усети, че си търси награда "Дарвин".

Everyone knew the former Amyrlin and her former Keeper detested one another every bit as much as Siuan detested being tutor to her successor. Should any sister uncover the truth, they might well find themselves doing penance for a long time to come, and not an easy one—Aes Sedai appreciated being made fools of even less than other people; kings had been made to pay for that—but in the meanwhile their supposed animosity resulted in a certain leverage with the other sisters, including Sitters. If they both said the same thing, it must be so.

Това е нивото на политическите интриги в поредицата, уви. Но толкова много още такива "хитри ходове" ще има...

I’m not sure I could have, even linked with Romanda and Lelaine.” They were the next two strongest women in the camp, as strong in the Power as Siuan used to be.

Of course they are. Такива блестящи резултати има стратегията лидери да са най-силните преливащи, че нямам думи.

ten times as many novices studied in the camp now as the White Tower had held in years.

Защо напират хората да се записват при бунтовничките не е много ясно, но е забавно как толкова бързо намериха десет пъти повече Новачки само в един сравнително малък регион от Рандланд.

he had considered trying to find Nicola’s dreams, and Areina’s. Once she unearthed them, she knew exactly how to sink the fear of the Light into their bones, and she did not give a fig that every bit of it was proscribed.

Hypocrisy, thy name is Egwene. Правилата важат само за другите. Ако аз искам да науча всичко възможно най-бързо, може, но за другите в никакъв случай.

He [Rand] shielded his somewhat as they did theirs, although apparently a man’s shield differed from a woman’s. An Aes Sedai’s shield was a crystal carapace, a seamless sphere woven of Spirit, but however transparent it appeared, it might as well have been steel. She could not recall how many fruitless hours she had frittered away trying to peer through his.

Privacy, what privacy? I am Egwene Know-it-all al'Vere!

She did not spare herself. Helping Rand, keeping him from putting himself at odds with Aes Sedai beyond recovery, those meant guiding him, too. Only, I’m right, she reminded herself. Whatever I do is as much for his own good as for anybody else’s. None of the others ever think about what’s right for him.

Даже съм учуден, че имаше нужда да си напомня, че е винаги права за всичко.

I don’t need rescuing, and I don’t want it, but he thinks he knows better than everybody

Въобще не си приличате в това отношение, нали, Егвийн?

. The Aes Sedai always raised those iron chains in time to stop the ships getting into the harbor mouth and sank them before they could be placed to hinder trade. Food and supplies got in.

Добре, че Ястребовото крило явно е идиот, който 20 години не се е усетил да спре трафика малко по-надолу и малко по-нагоре по реката и така бързо-бързо да умори Тар Валон с глад.

И въобще цялата история с армията, която събират салидарките е доста абсурдна. Откъде се пръкнаха толкова мераклии да се бият с Кулата и какво точно помага тая армия в при положение, че не може да превземе самата Кула?

Седайките продължават да реват, че хората на Мат за Заклети в дракона, нищо че трепят бандити, които се смятат за такива и, че самите те преговарят с уж най-главния терорист - Ранд.

Mat had a reputation as a soldier? Crows swimming did not come close.

Голямо разузнаване има Кулата, няма що. Ще игнорираме факта, че Егвийн присъстваше като Моарейн хвалеше Мат за уменията му като пълководец, поне можеше да пита Мъдрите или някой шпионин да я информира.

The farmer would be paid, but if he could not really spare what was taken, if he had had a mind to resist close on twenty men in breastplates and helmets, those burned farms would have given him pause.

Добре е, че споменават, че снабдяването на армиите е бедствие за селяните по пътя им. Друг е въпросът, че в случая нищо не им пречи да си телепортират храна от другаде, ама карай.

For Lan’s part, he deserved the worst he received, letting himself be bonded by another woman when he knew Nynaeve was pining for him.

Егвийн както обикновено бърза да обвинява хората в какво ли не преди да е наясно с цялата ситуация.

Would Nynaeve have let him walk away unbonded, had she had the chance, whatever he said? Would she herself let Gawyn? He had said he would accept, yet if he changed his mind . . . ?

Тези мисли са веднага след като насилственото обвързване е сравнено с изнасилване. Без коментар, дето се вика.

Клетвите за вярност към Егвийн ще са още по-забавни като научи за седайките заклели се на Ранд. Дори и да бях фен на Егвийн, изнудването и пощадяването на престъпници в замяна на клетва за вярност не е нещо, което съм склонен да одобрявам. Импликацията е, че седайките са толкова прости, че само Егвийн може да ги оправи, но то всяко дитакторче си мисли такива неща.

Прочетох си и аз главите най-после и @Matrim беше прав, като каза

Matrim wrote: ↑

Mon Sep 25, 2023 8:13 pm

много такива глави ни очакват

И в тези имаше много преговор (и нататък явно ще е така). Интересно защо точно в седма книга извднъж Джордан реши толкова обстойно да припомня какво е станало до момента и кой какъв се пада. Няма лошо, веднъж като свикнах с идеята вече по-нормално възприех новата порция рекап. Пък и при Егвийн сякаш станаха повече неща, отколкото при Ранд.

- Беше ми малко странно разположението на събитията във времето. Изненадах се, че са минали две седмици (20 дни) от пристигането на Лан, и едва тогава се случва освобождаването и бягството на Могедиен; срещата между Егвийн и Мъдрите е същата нощ и явно е след битката при Думайски кладенци, когато Мерана и сие вече са положили клетва и са под техен надзор - поне с такова впечатление останах от репликите им. От края на шеста книга всичко това си го представях да случва горе-долу в един и същ момент.

- Относно лицемерието на Егвийн, специално в случая с Никола, вярно че Егвийн й отказа на молбата за по-бързо напредване в учението, докато тя самата искаше същото от мъдрите, но сравнението свършва дотам - в крайна сметка Егвийн не реши да шантажира някого, за да получи каквото иска. Много са неприятни Никола и Арейна, и доста тъпи. Разочарова ме това, че Егвийн остави да им се размине не веднъж, а два пъти.

- Освен това, в категорията "не ме гледай какво правя, а слушай какво ти казвам" безапелационно първото място печели не Егвийн, а Чеза:

Chesa, seated on cushions to one side of the tent, spoke. "Too little light is bad for the eyes," she murmured almost to herself, holding up one of Egwene's silk stockings that she was darning. "You'll never catch me ruining my eyes over words in this little light."

За който не знае, darning не е просто зашиване на скъсано. Прокарва се нишка паралелно на основата и вътъка, все едно се тъче наново, за да се запълни дупката възможно най-гладко и незабележимо. В тънки копринени чорапи, в полумрак. Това ако е трябвало да бъде смешно, за мен не беше, имам PTSD от опита ми да закърпя една калъфка (и то беше от памук, а не коприна, която не само е тънка, но и хлъзгава). За сметка на това смешно ми беше като прочетох как всички подарявали на Егвийн хубави дрехи и се сетих как тя беше успяла да събере огромно количество дрехи от престоя си при мъдрите, които едвам опакова за връщане. Явно си знаят как най-добре да й се подмажат.

- И това ми беше забавно:

for most sisters, the longer they could go without truly doing anything, the better

- Поредната седайска глупост:

Active search was still not well thought of — custom was to wait for the girl to ask, best of all to wait for her to come to the Tower

FFS! Ако някой се е чудил защо имаше толкова много незаето място за новачки в Кулата...

-

"What I did — because I had no choice, because I didn't know better — is called forcing, Nicola, and it is dangerous." She had not heard that term until Siuan apologized for doing it to her; that was one time Siuan truly had seemed repentant.

Този цитат ме обърка, не можех да си спомня за какво говори Егвийн и кога Сюан се е извинявала за това. Като потърсих в интернет, видях, че не съм сама Ако не беше частта със Сюан, бих предположила, че Егвийн говори за времето си в робство при сеанчанците.

- Доста мрачен реализъм беше вкаран, като се започна от характеристиката на армията на лорд Брин:

The Aes Sedai did not want soldiers wandering among their tents, a lot of unwashed, illiterate ruffians with light fingers often as not

Някак си очаквах поне "нашите" да са по-възвишени, но не; и после сцената с реквизирането на поминъка на нещастното семейство; и всичко това на фона на пожарища и трупове на жени и деца, както и дървото с обесените. Някъде в началните книги имаше повече такива моменти, но постепенно бяха намалели, в шеста книга се споменаваха от време на време бежанци и това беше. Сега отново ни се напомня, че войната е наистина гадно нещо.

-

NYNAEVE, THIS IS EGWENE. UNDER NO CIRCUMSTANCES ARE YOU TO RETURN UNTIL YOU FIND THE BOWL, NOT UNTIL I CAN SETTLE A PROBLEM WITH AREINA AND NICOLA. THEY KNOW YOU WERE PRETENDING. I WILL EXPLAIN MORE WHEN I SEE YOU NEXT IN THE LITTLE TOWER. BE CAREFUL. MOGHEDIEN HAS ESCAPED.

Признавам, че ми стана леко смешно тук. Way to leave the best for last

-

Matrim wrote: ↑

Fri Sep 29, 2023 10:02 pm

Такива блестящи резултати има стратегията лидери да са най-силните преливащи, че нямам думи.

То наистина е много безумно, но взех да се питам дали е възможно изобщо нещата да са другояче. Ако се съди по това, което се случва със Сюан от края на предишната книга и сега в тези глави, тя изпитва силен подтик да се подчинява на всяка по-силна от нея седайка. Не си го обяснявам само с някакъв комплекс и почит към традицията, точно Сюан има достатъчно силна воля и достатъчно чепат характер, за да го преодолее, ако е това. От друга страна, Мъдрите са примерът, че теорията ми не струва Обаче и аз наравно с Егвийн се чудя какво й става на Сюан.

Откъде се пръкнаха толкова мераклии да се бият с Кулата

Нали тук имаше някакви разсъждения, че човек във времена на размирици не може да си позволи да остане настрани и ако има късмет, само ще остане без средства за съществуване, ако няма - ще умре по много неприятен начин. Присъединяването към армията дава някаква прехрана и сигурност (колкото и да е абсурдна идеята).

Седайките продължават да реват, че хората на Мат са Заклети в дракона

Това мен ме потресе. Както и фактът, че Миреле смята, че е в позиция да чете конско на генерала на армията, без която тя и останалите й колежки нямат никакъв шанс не само за успех, но и за оцеляване Но пък е ясно защо Брин няма против да работи с 18-годишна хлапачка, ако алтернативата е това.

- Ситуацията с Лан беше много извратена дори и в преразказ. Чудя се беше ли нужно да има и секс между него и Миреле в картинката, че и с хапане по врата. Честно казано абсолютно не го помнех това и останах в лек шок Решението на Егвийн да не извести предварително Нинив беше поредната й ужасна постъпка на "приятелка". Оправданието за това, че Нинив щяла да се разсейва от мисията, е безумно, и освен това нищо не пречеше на Егвийн да планира да й каже 2-3 дни по-късно, тъкмо Лан щеше да е изминал разстоянието, което се взима за двойно по-дълго време. Обаче нали трябва да има още по-ефектна сцена, когато най-накрая се срещнат!

-

изнудването и пощадяването на престъпници в замяна на клетва за вярност не е нещо, което съм склонен да одобрявам

Аз не го възприех така. Не ми се иска да затъваме в спор за морал, само казвам. За мен не е толкова черно-бяло спасяването на Лан от смърт чрез прехвърлянето на връзката му без да го питат, в сравнение с изнасилването, на което се оприличава. В крайна сметка желанието на Лан да умре по най-бързия начин е страничен ефект от това, че е стражник, а не естествено негово желание. Всъщост като се замисля, не съм права, той още при срещата си с Моарейн искаше да умре по най-бързия начин заради Малкиер. Ами какво да кажа, такъв му бил късметът, не му дават да умре тия жени и това си е.

- Финалната сцена от тези глави беше много зловеща, брр, постепенното й разгръщане много ме впечатли. Беше ясно, че нещо не е наред с това постоянно главоболие, но не предполагах, че Егвийн е допуснала Халима толкова близо.

Относно лицемерието на Егвийн, специално в случая с Никола, вярно че Егвийн й отказа на молбата за по-бързо напредване в учението, докато тя самата искаше същото от мъдрите, но сравнението свършва дотам - в крайна сметка Егвийн не реши да шантажира някого, за да получи каквото иска.

Само защото нямаше с какво да шантажира Мъдрите. Ако имаше, съмнява ме Егвийн да бе успяла да устои на изкушението.

Обаче и аз наравно с Егвийн се чудя какво й става на Сюан.

Оглупяла е от любов. Или по-скоро, Джордан не иска никой да засенчва Егвийн, затова и тя като другите седайки започва да се държи все едно трудно ще направи каквото и да е ако Егвийн не й обясни как.

Оправданието за това, че Нинив щяла да се разсейва от мисията, е безумно, и освен това нищо не пречеше на Егвийн да планира да й каже 2-3 дни по-късно, тъкмо Лан щеше да е изминал разстоянието, което се взима за двойно по-дълго време. Обаче нали трябва да има още по-ефектна сцена, когато най-накрая се срещнат!

Това съм го пропуснал, но то оправданията за липсата на комуникация стават все по-безумни на фона на Пътуването и все по-широкото използване на ТАР. Егвийн поне се опитва да поддържа контакт за разлика от Ранд.

Някак си очаквах поне "нашите" да са по-възвишени, но не; и после сцената с реквизирането на поминъка на нещастното семейство; и всичко това на фона на пожарища и трупове на жени и деца, както и дървото с обесените. Някъде в началните книги имаше повече такива моменти, но постепенно бяха намалели, в шеста книга се споменаваха от време на време бежанци и това беше. Сега отново ни се напомня, че войната е наистина гадно нещо.

Той хубаво ни напомня, но на Ранд айилците по всичко личи, че продължават да фотосинтезират, защото не помня някой да е пропищял, че са му взели козичката. Толкова месеци жега извън сезона би трябвало да е довела до масов глад, ама няма такова нещо. Малко като да включваш и изключваш "survival" режима в игри като Fallout е усещането.

Те айилците на Ранд преживяват там някак от запасите в Кайриен, ама стоте хиляди на Брин как изобщо съществуват - кога успя да ги събере, как се придвижват всичките наведнъж (представям си, че се точат в стил "мила моя майно льо"), какво ядат (не, няма толкова ферми за ограбване в тоя свят) и откъде седайките-бунтовници имат пари да им плащат?

По-интересни глави тази седмица определено. Егвийн действа и не си поплюва, a Сюан показва, че си разбира от работата. Но щеше да е по-добре, ако опонентките им и не бяха толкова нереалистично некомпетентни обаче. При положение, че Шериам и Съветът искат Егвийн да е фигурантка, е абсолютно безумие да оставят Сюан, доскоршната Амирлин и известна майсторка на интригите, да е цял ден края нея, за да я съветва относно протокола. А и целият този сюжет как 18 годишната Егвийн от забутано село бързо-бързо надхитря всички седайки щеше да е доста по-убедителен, ако из цялата поредица нямаше постоянни споменавания дори и от най-големите врагове на седайките, че те са страхотни майстори в интригите.

Егвийн, Елейн и Нинив имаха писмено разрешение от Амирлин да правят всичко, което счетат за необходимо, докато преследват Лиандрин и компания, така че не ми е много ясно защо Егвийн е токова притеснена, че може да стане известно на Съвета, че са се представяли за седайки.

Аргументацията на Шериам за секретността по отношение на изпратените от нея ferrets в Кулата е доста логична, но логиката не е силната страна на седайките и Егвийн ще може и нея да изнуди да ѝ се подчинява заради това.

Клетвите за вярност от страна на Теодрин и Фаолайн дойдоха доста изведнъж и не ми се видяха особено правдоподобни. Особено имайки предвид как Фаолайн недолюбва Егвийн.

Mother, I know you must have a hard time believing us, since we’ve never held the Oath Rod, but—”

“I wish you would stop bringing that up,” Egwene said. It was well to be careful, but she could not afford to refuse every offer of help for fear of plots. “Do you think everybody believes Aes Sedai because of the Three Oaths? People who know Aes Sedai know a sister can stand truth on its head and turn it inside out if she chooses to. Myself, I think the Three Oaths hurt as much as they help, maybe more.

Егвийн тук показва много разумно отношение към Трите клетви, за съжаление обаче по-нататък се остави Сюан да я убеди,че без тях не можело.

Ghibli wrote: ↑

Sun Oct 01, 2023 11:49 am

"What I did — because I had no choice, because I didn't know better — is called forcing, Nicola, and it is dangerous." She had not heard that term until Siuan apologized for doing it to her; that was one time Siuan truly had seemed repentant.

Този цитат ме обърка, не можех да си спомня за какво говори Егвийн и кога Сюан се е извинявала за това. Като потърсих в интернет, видях, че не съм сама Ако не беше частта със Сюан, бих предположила, че Егвийн говори за времето си в робство при сеанчанците.

Объркващо си е определено. А и дефиницията на forcing в речника на 11-ти том хич не се връзва с това, което видяхме от обучението на Егвийн в Кулата във втори:

forcing; forced: When someone with the ability to channel handles as much of the One Power as they can over long periods of time and channels continually, they learn faster and gain strength more rapidly. This is called forcing, or being forced, by Aes Sedai, who abjure the practice with novices and Accepted because of the danger of death or being burned out.

Във втори том, точно преди да тръгнат с Амирлин, има сцена, в която Егвийн и Елейн започват да преливат в стаята на Нинив, и Нинив веднага ги спира, като ги вижда, защото им е абсолютно забранено да преливат без надзор от Айез Седай. А Егвийн се оплаква, че не ѝ позволяват да прелива толкова често, колкото ѝ се иска.

Те айилците на Ранд преживяват там някак от запасите в Кайриен, ама стоте хиляди на Брин как изобщо съществуват - кога успя да ги събере, как се придвижват всичките наведнъж (представям си, че се точат в стил "мила моя майно льо"), какво ядат (не, няма толкова ферми за ограбване в тоя свят) и откъде седайките-бунтовници имат пари да им плащат?

След гражданската война в Кайриен, която доведе до масов глад, няма как да има запаси да изхранват каквато и да е сериозна армия, камо ли няколкостотин хиляди айилци. Армията на Брин е "само" 30 хиляди към този момент, което пак би трябвало да е прекалено за изхранване без използване на Пътуване, особено по време на невиждана суша. Парите би трябвало да са по-малкия проблем, в New Spring се споменава, че всяка от седайките получава огромна сума пари от Кулата всяка година, а и Елейн и Моарейн далеч не са единствените, родени в богати благороднически фамилии и значителни лични земи и доходи.

Глави 13-17

Резюме: Нинив и компания отиват да преговарят с Морския народ. Оказва се, че и те много искат да намерят Купата на ветровете, но цената на помощта им изглежда ще е като на Playstation 5 през 2020. Междувременно Мат залага на конни надбягвания и следи Мраколюбци, защото чак сега на някои хора им просветва, че може и да е полезен. Оказва се, че и лошковците са на лов за ангреали в Ебу Дар. Мат посещава двореца на кралицата. След като извързвява приблизително разстоянието от София до Рудозем из коридорите му, попада на пет седайки, които буквално го дърпат за палтото. След като се изплъзва на косъм, оказва се че е неотразим и за кралицата. След тези премеждията, атаката на някакви бандюги в странноприемницата му се вижда нищо работа.

Коментар: С кеф си изчетох тези глави, макар, че като се замисля, пак не се случиха кой знае колко много важни събития. Мисля, че това е първата глава изцяло от гледната точка на Авиенда, начинът, по който е предаден страха от морето и нежеланието да покаже слабост ми допадна. Отделен въпрос е за чий дявол мъкнат Авиенда на преговори с Морския народ.

Споменава се, че вече месец са в града - май цялото мотане е, за да може да се синхронизират времевите линии в различните сюжети. Иначе пак слушаме глупости от рода на "войниците на Мат ще са подозрителни в квартал пълен с главорези", все едно ще ходят с униформите и под строй.

Живописността на Ебу Дар блика от страниците, особено на фона на тесните улички и малкото статисти в сериала.

Only a ninny thinks she can threaten people, Elayne, and still get anywhere.

Класически Нинив момент, особено след като последва очакваното няколко реда по-надолу:

Nynaeve grumbling over the amount and telling them she would box their ears if they left,

Nynaeve took her place sitting on the board with dire warnings for the boatmen if they even thought of trying to look up her skirts, and Elayne blushed and held hers tightly around her legs, hunched over so she appeared ready to fall off headfirst as she wobbled into the air and disappeared from sight onto the ship.

Тоя момент е като изваден от аниме. Особено след като Биргит и Авиенда прибягнаха и към насилие. Само крясъци "Pervert" липсваха. Поне беше забавно как лодкарите (разбира се) ги зарязаха.

Весело беше как Авиенда се дивеше на пиърсингите на Морския народ, а те пък бяха чували съвсем фантазьорски истории за айилците.

Nynaeve gathered herself up and opened her mouth. . . . And Elayne silenced her with a touch on the arm and a whisper too low for Aviendha to hear. Nynaeve’s face was still crimson, and she looked about to pull her braid out slowly by the roots, yet she held her tongue. Maybe Elayne could make peace in a water-feud.

Елейн наистина често проявява търпение на ангел и способности на дипломат. Ако повече седайки бяха като нея, Сивата аджа можеше и да постигне нещо.

A curled golden horn sped toward him, its cry pulling his soul, then flashed into a ring of golden light, swallowing him, chilling him until the last fragment of him that recalled his name was sure his bones must splinter. A ruby-tipped dagger hurdled straight at him, curved blade striking him between the eyes and sinking in, in, until gold-wrapped hilt and all was gone, and he knew agony that washed away all thought that what had gone before was pain.

Ефектна сцена, но не мисля, че имаше нещо толкова драматично във втори том като Ишамаел даваше показваше образи на Мат, Ранд и Перин на сбирката на Мраколюбците.

here seemed to be miles of broad corridor in the palace, and here the high ceiling was blue and the walls yellow, there the walls pale red and the ceiling green, changing with every turn, combinations to jar any eye but a Tinker’s.

Горкият Мат. Има да прекарва толкова време в дворец, чиито интериорен дизайнер явно е бил далтонист.

Tylin laughingly claimed a queen had no time for young men, all the while looking at Mat with those bloody eagle’s eyes. Now he knew why rabbits ran so fast.

Намеците какво очаква Мат не са от най-фините, но и заключението му ме разсмя, въпреки сериозността на проблема му.

“She used to make us stand in front of the class, and she would dig and dig for the answer she wanted, until we stood there in front of everyone, weeping with frustration. She pretended to sympathize, or perhaps she really did, but the more she patted us and told us not to cry, the worse it was."

Джолайн (Джолин?) помни като слон, явно. И се ядосва на по-талантливите, че не са били по-дълго време в казарма Новачки. Седайска им работа.

Мат се тюхка кой учи Олвер да зяпа жените. Истинска мистерия!

Толкова талантливата убийца Мраколюбка не успя да се справи с Мат и Ранд в първи том когато още не бяха вдигнали нива. Човек се пита какви ли са по-некадърните убийци на Сянката...

Birgitte and Aviendha could do without his shepherding, and normally he would have said the same of Elayne and Nynaeve, however wrong-headed, conceited and downright pushy they could be. That they had been sneaking out all this time said differently, though. Wrongheadedness was the key. They were the sort who berated a man for meddling and chased him away, then berated him again for not being there when he was needed. Not that they would admit he was needed, even then, not them. Raise a hand to help and you were interfering, do nothing and you were an un-trustworthy wastrel.

Преувеличава малко, но като цяло е на прав път.

Бафмааму, мислех че ще успея да се шмугна с впечатленията си за предните глави, които дочетох вчера най-сетне, ама Матрим е машина и знае да спазва срокове. Енивей, давам впечатления, ама в спойлър таг, че да не разводня дискусията.

Spoiler: show

Първо - много трудно се чете тази книга, да му се невидяло! Миналата книга се оплаквах, че имаше описания на това как Егвийн се чудела да си взима ли килимите от Айлския стан или не. Е, сега разбрах за сгъваемия ѝ стол - сън не хващах до този момент, тръпнах в очакване да прочета точно описание! А това че ни се разкри кой ѝ плете чорапите на нашата недвусмислено сочи към кой е убил Ашмодеан!

Да не говорим за "преговорите", за които споменахте. Не можех да повярвам, че ще ни "припомнят" какво е Каландор, ама след като видях и сбит преразказ на живота и страданията на Моарейн, ъв ол пипъл, очаквам и Ранд да ни припомнят кой е в някоя от следващите книги. Само си викам - абе де да имаше някакъв речник в края на книгата, че ако някой наистина е набарал седмата книга на тази многотомна поредица в книжарницата и е решил ама баш от тук да почне, да може да разбере, без това да влияе на останалите от нас, които четем книжките последователно...

Как да е, аз имам да се изповядам - Егвийн започна да ми харесва малко повече. В смисъл, както май Матрим отбеляза, пак има изблици на въпиющо двуличие, ама поне ужким вече си дава сметка, че не е най-важната и най-умната. В смисъл, случи ѝ се веднъж-дваж. В останалото време си е пак постарому, ама пак - случи се! Пък и като се концентрира върху задачите и трудности те си има по-малко време да мисли за останалите и как тя разбира много повече от тях и т.н.

И друго нещо, което ми хареса - "драматичната ирония" с "Халима". Джордън определено е имал талант да създава напрежение и да вкарва хорър по subtle начин и за съжаление на почитатели като мен е решил да наблегне на неща, които не му се отдават - романс и политически интриги - наместо това. Как да е, тръпна в очакване да разбера какви мизерии ще свърши въпросната прислужница. Думите ѝ към Егвийн как оная седайка, чието име не ща и да запомням, я е мъчела убийствена мигрена, си бяха егати и заплахата.

Действието последните (за мен) две глави се забърза и съм оптимист занапред. Но пак го има проблемът от предната книга - на една трета сме на целия материал, а имам чувството, че сме още в първата глава след предговора.

Едит: Пропуснах да споделя нещо, което доста ме втф-на вчера, докато дочитах 12та глава. 'Начи, казва ни се в прав текст през гледната точка на Егвийн как обвързването на мъж като Стражник без неговото изрично съгласие е ако не изнасилване, то следващото най-лошо нещо. Окей, и ние имахме същата представа. Хубаво. Но няколко абзаца по-надолу, нашата се чуди дали Нинийв би оставила Лан необвързан, дори ако той не ще?!? И следва и по-лошото - тя самата се чуди същото за нея и Гавин...

И друго, което забравих да кажа - Гибли повдигна темата за кориците, която тема ми е супер присърце. Бих искал да споделя само че и на мен тази ми се вижда, уви, за една от по-слабите на Даръл Суийт. Некво - какво прави Ранд? Позира като за снимка на боксьор от зората на фотографията? И за капак, нашето издателство, Бард, са си казали "оо, това ли ми било кофти корица? Дръж ми бирата!" и са направили един от най-недомислените фотошопи за корица, които съм виждал. Когато видях корицата за първи път бях невръстно лапе и дълго се чудех какво се случва. Почти се бях убедил, че тролокът може би е Лоиал и аз нещо не съм разбрал?

Публикувам на едно място и за двете петици, че много се замотах.

Петте глави с Егвийн бяха комбинация от мудност и изненадващи прояви на здрав разум. От една страна Егвийн продължава да ми е най-неприятния герой, от друга тук беше адекватна (в повечето случаи).
Седайките са кухи лейки, които не виждат по-далече от носа си. Миреле беше не просто неадекватна, ами даже отвъд това. Цялото отношение към Бандата продължава да ме изумява, но да речем че Садайките са просто консистентно тъпи. Частта с Лан я бях позабравил, стана ми забавно как Егвийн му нареди някакви неща, но той каза, че ще предаде на Нинив каквото той смята, че тя трябва да знае
Никола и другата овца няма какво да ги коментирам, тъпи парчета и ми се ще някой да беше решил да приложи предложението на Сюан на практика. Уви, Егвий реши да го дава милостиво и ще има да съжалява после.


Главите с Мат в Ебу Дар бяха далеч по-приятни (и кратки). Матрим е казал основното и нямам какво толкова да добавя.
Авиенда е на един акъл със Сюан за Никола и другата мръхла, ама уви няма кой да ги чуе. Отделно, че все пак тя предложи да вземат да го ползват тоз тавирен дет им е под носа.
Седайките продължават да чупят тъпомера.
Появата на Самаел и цялото му държание показаха, че това комплексите са страшно нещо и явно и 3К години не стигат да се отървеш от тях.
Почнах малко да се дразня на откровеното некадърие на Мраколюбците. Опитвам се да се сетя за книга с по-карикатурни злодеи и нещо не ми се получава. Тъжното е, че Джордан не ги е направил нарочно такива...
На Мат разсъжденията за Олвер продължават да ме забавляват. Лапето е същински бащичко и не мисля, че щеше да има по-голяма прилика дори да му беше кръвен роднина.
Припомних си колко дразнеща и кринджи ми беше цялата история на Мат и Тилин и на трето прочитане не се е променило това.
Накрая на 17-та глава имахме и cameo на страдащия от амнезия Jain Farstrider (реално погледнато втора поява, защото той също дебнеше пред къщата на Джайчим Каридин и предупреди Мат). Good stuff.

Хубави глави тази седмица определено, макар да не се случи кой знае какво. Атмосферата и колоритът на Ебу Дар са страхотно описани, особено по време на преследването на мраколюбката от страна на Мат. Гледната точка на Авиенда е много интересна и в нея имаше няколко доста забавни момента.

Wetlanders did have strange ways. The Sea Folk never left their ships—never—so she had read, and supposedly they ate their dead. She had not been quite able to credit that, but if the men wore necklaces, who could say what else they did?

tell me, if an Aiel woman must kill a man every day, how are there any men left among you?

Това, че е минал месец и нещо преди Нинив и Елейн да решат да използват Мат или който и да е друг освен Бригит и Ави в търсенето на Купата, от което буквално зависи съдбата на света, обаче е супер неубедително. Особено от страна на Елейн, която обикновено е доста по-малко сексистски настроена от Нинив или Егвийн и която освен в този случай никога не е имала проблем да използва услугите на мъже, когато това се налага.

Изводът на Мат, че Каридин е мраколюбец понеже приема в дома си мраколюбка, е верен, но аргументацията му е нелепа. Не е като мраколюбците да носят надпис на челата си, че са такива. Мат като човек, който имаше интимна връзка с мраколюбка преди броени месеци, би трябвало да е последния човек, който да направи подобна грешка.

They see pretty well, I’d say.” Nynaeve badly needed to be snatched down a peg or six, and Elayne even more, but he was not about to stand by and listen to this woman talk Nynaeve down. If that meant defending Elayne too, so be it.

Мат както обикновено защитава Егвийн и Нинив пред outsiders, колкото и да го дразнят.

Тилин и Мат засега не е особено creepy, обаче като знам какво ще става по-нататък...Поне като се появи Беслан имаше няколко забавни момента.

Stab my eyes, but Davindra will be one of those widows who wants comforting, and then you will either have to marry her or kill her brothers.” By her tone, the first alternative was much the worse, the second merely a nuisance.

Прочетох си главите още в началото на седмицата, но все не успявах да пиша. Много ми хареса как се подреждат от началото на книгата досега - порция за Ранд, порция за Егвийн, порция за Мат и wonder girls, никой не беше оставен без внимание. Доста бързо се четат тези глави в сравнение с предишните, много събития имаше. Около Мат имаше доста приключенска атмосфера, беше яко. Интересно е как се появиха още действащи лица, а лошите са поне три отбора. Чак се изненадах като се появиха седайките от групичката на Лиандрин, тях ги бях забравила. Персонажът, с който завърши глава 17, не го помнех и изобщо не можах да го идентифицирам, така че Ян ме оспойли с коментара си

Най-неочакваното (за мен) след прочитането на тези глави беше, че Нинив успя да ме подразни повече от Егвийн (!). Нинив е абсолютна злобарка в тези глави, а характеристиката й беше допълнително украсена от завръщането на предишната й скръндзавост. В същото време миналата седмица Егвийн се показа в доста добра светлина. Ако съдех само по този том, щях да съм от отбора на Егвийн.
Агресията на Нинив към всеки срещнат вече е не само нелепа, но и вредна - нашите направиха максимално лошо първо впечатление там, където им беше полезно да се представят добре. (Също така останаха без лодка за връщане на брега, а ако се бяха развили зле нещата, можеха и да ги изхвърлят от кораба.)
Отношението й към Мат е другият голям проблем. Но там цялата групичка са за бой. И все пак, с известен зор Елейн призна, че има смисъл да се възползват от Мат, докато Нинив продължава да упорства, че Мат е самият дявол в човешки облик. Но да оставим Мат, те дори на Том и Джюилин не казват нищо и буквално се крият от тях, и това след всичката им досегашна помощ. Ужасно глупаво постъпват и двете, няма обяснение или оправдание. Авиенда и Биргит не ги броя... Всъщност защо пък да не я броя Биргит (да речем, че Авиенда е нова и свиква с обстановката). Биргит досега е показала, че може да се противопостави на Елейн, когато реши, но явно и тя е на мнение, че няма нужда да споделят нещо с хората, които искат да им помогнат. И като се замисли човек, и тримата (Мат, Том и Джюилин) имат и по-добри възможни занимания от това да да се опитват да наглеждат тези твърдоглави патки. Мат си заряза хората заради тях

- Много ми хареса това изречение като стил и също така ми хареса как елегантно е преведено на български:

Below was for those who did have silver, and gold; the well-born, the well-dressed and the well-to-do.

Пред тях беше мястото на онези, които разполагаха със сребро, както и със злато — хората с добро потекло и с добро облекло.

- Това също ми хареса, забавно беше:

"Where are you going?"
"I saw a woman who tried to kill me," Mat said over his shoulder.
"Give her a trinket next time," Nalesean shouted after him.

- Това ми напомни за Тери Пратчет в сериозните му моменти:

Outlanders were always the first targets, always to blame for whatever was wrong, along with neighbors who had the misfortune to be on the wrong side of grudges, women who peddled herbs and cures, and folk with no friends, especially if they lived alone.

- В епизода с видението на Каридин определено не разбрах какво се случи и ако някой има по-ясна представа, моля да каже. Какво беше това с рога и камата и самото страдание, в което потъна Каридин? Определено е нещо повече от прост спомен. (давам пълния цитат - в спойлер, че е дълъг)

Spoiler: show

Suddenly he felt as though a knotted rope had been fastened around his head and was being drawn ever tighter. For an instant a face hidden behind a red mask filled his vision. Night-dark eyes stared at him, and then were endless caverns of flame, and still staring. Within his head, the world exploded in fire, cascading images that battered him and swept him beyond screaming. The forms of three young men stood unsupported in air, and one of them began to glow, the form of the man in the street, brighter and brighter till it must have seared any living eyes to ash, brighter still, burning. A curled golden horn sped toward him, its cry pulling his soul, then flashed into a ring of golden light, swallowing him, chilling him until the last fragment of him that recalled his name was sure his bones must splinter. A ruby-tipped dagger hurdled straight at him, curved blade striking him between the eyes and sinking in, in, until gold-wrapped hilt and all was gone, and he knew agony that washed away all thought that what had gone before was pain. He would have prayed to a Creator he had long abandoned if he remembered how. He would have shrieked if he remembered how, if he remembered that humans shrieked, that he was human. On and on, more and more . . .

- Пристигането на Мат в двореца ме изнерви доста. На етапа, когато взе да описва униформата на стражите до последния пискюл, си казах "тук Джордан взе да прекалява". Още не предполагах какво следва... То не беше случайна слугиня, описана по-подробно от повечето главни героини, то не бяха архитектурни и интериорни детайли, то не беше изследване на вариацията във везаните емблеми според ранга на служителя... На пищния бюст на достолепната Ларен и биографията на децата й вече се прекърших и нещо в мен умря.
За пръв път изобщо не съм учудена, че текстът на български е значително съкратен и дори взех да си мисля, че това не е било чак такова кощунство.

The young woman glided ahead of him until they reached a short, bullish man a little older than she, another servant, in tight white breeches, a white shirt with wide sleeves, and a long green vest with the Anchor and Sword of House Mitsobar in a white disc. "Master Jen," she said, curtsying once more, "this is Lord Mat Cauthon...

е преведено като

Младата жена го отведе до някакъв набит, плещест като бик мъж, малко по-възрастен от нея, и каза:
— Господин Джен, това е лорд Мат Каутон...

- Този израз ме разсмя:

the two groups stared at one another as if trying to see who could out-Aes Sedai who

- А тук ми беше забавна мислената картинка:

He stumped across Mol Hara Square not seeing anything. Had Nynaeve and Elayne been cavorting with Jaichim Carridin and Elaida in the fountain beneath that statue of some long-dead queen, two spans or more tall and pointing to the sea, he would have passed by without a second look.

-

Ebou Dari women were known to express displeasure with a husband in a sharp fashion. It was not beyond possibility that a few of his scars came from her. The marriage knife had several uses.

Не знам струва ли си да го отбелязвам вече... Супер много ме дразнят тези моменти, и на всичкото отгоре зачестиха.

She eyed him sideways, tilting her head, then turned, all cool calmness — and punched him under the ribs with her fist so hard that his knees buckled. His laughter took on a wheeze without stopping.

Много е смешно, да. И мило. Каква любов, каква любов.

- Изобщо не помнех, че нещо е ставало между Мат и Тилин, и като ви гледам коментарите, не горя от нетърпение да чета нататък за тях.

Свиквай, още колко много пищни бюстове ще има в двореца и въобще в Ебу Дар... Ключово е читателите да знаят точно колко е дълбоко деколтето на всяка жена и каква е модата при деколтетата като цяло.

Иначе Нинив е скръндза, но подозирам, че лодкарите се чупиха повече заради Авиенда и хвърления от нея нож или туката, който им заби Биргит. Направо се чудя как Авиенда не привлича огромно внимание при разходките в бандитския квартал, в който търсят Купата.

Какво беше това с рога и камата и самото страдание, в което потъна Каридин?

Ишамаел явно мисли, че подчинените му ще помнят по-добре указанията, които им дава (в пролога на втора книга) ако и ги поизмъчва. Но и по неговите стандарти това беше твърде драматично, макар и яко като описание.

Иначе за Нинив и Елейн, вече казах, че подозирам, че Джордан иска да си нагоди времевите линии с това едномесечно гонене на Михаля. Но ако трябва да си изсмуча някакво обяснение - вече като са официално седайки, следват партийната линия и не щат да показват никаква слабост, ако ще светът да свършва. Обаче даже и това не обяснява защо държат Том и Джюйлин в неведение. Особено при положение, че те двамата имат далеч повече опит в бандитски квартали от дамската половина на групата.

Или пък е за да докара нещата към идващата скоро сцена, в която Мат си спомня за Биргит, която е любима на доста народ.

Matrim wrote: ↑

Sun Oct 08, 2023 4:24 am

Ишамаел явно мисли, че подчинените му ще помнят по-добре указанията, които им дава (в пролога на втора книга) ако и ги поизмъчва. Но и по неговите стандарти това беше твърде драматично, макар и яко като описание.

Ако си бях прочела отново пролога на втора книга, нямаше да питам. Много е тъпо така като нищо не помня, сори. Там има аналогично видение и дори обяснение в прав текст, че това са някакви тайни инструкции, които Ишамаел му внедрява.

Не знам обаче дали не беше грешка да отворя втори том, защото си припомних колко по-стегнато вървяха събитията там; и героите бяха по-смислени, ех, някога в доброто старо време