ShadowDance

Claymore47_Fen wrote:Преди това гледах първият филм Патлабор и беше потресаващо тъп. Очаквах повече от Ошии. Нито имаше кой знае каква философия, нито кой знае какъв екшън, героите и дизайнът бяха тъпи... С голяма мъка го изгледах.

Patlabor е един от най-добрите филми на Oshii, не знам защо не ти е харесал.

Tonari no Totoro - Не толкова филм колкото приятен фон. Красив арт, немипукаща история, най-бруталния автобус в историята(може би наравно с този от Hobo with a Shotgun, а може би не). В по-голямата си част ми хареса.
7.5/10
Howl's Moving Castle - Перфектно изпълнение. Не мога да определя какво не му е наред.
8/10
Dead Leaves - изби рибата, изкърти мивките и т.н. Най-после да видя аниме с уникален арт. Слага в джоба си всичко, което съм гледал като анимация(няма да го сравнявам с игралното кино, защото няма да е честно спрямо Холивуд). Бързо се отказах да броя уникалните похвати, използвани през 2-3 секунди, и ебавките с де що има екшъни. Като единствен минус мога да кажа, че не си падам по използвания пенетраторски хумор. В 45 минути е събран повече content, отколкото има в 10 филма и 15 анимета.
9,5/10 - и е на ей тонинко от 10ка. Не вярвах, че ще се случи с аниме.
Mind Game - не ми хареса. Артът беше слаб(а използваните зле филтрирани фотографии бяха wtf). Историята самоцелна(което е друг начин да кажа, че ако е имало цел, различна от тази да покаже как от всички продукти в кухнята може да си сготвиш буламач, то аз не съм я схванал). Бих казал, че си изпълнява целта, но това не е моята цел.
5/10 - задето съм съкър на истории в нечии глави и игри с реалността. Дано Паприката е по-добър.

трубадур

доста посредствено аниме

Не съм съгласен...дай ми още точно толкова последствени анимета и ще им се радвам...

са абсурдни, ама не, щото е целен ефект, ами щото толкова са си могли хората

Дрън, дрън.

Разбирам да беше пародия, целенасочена гавра с клишета и елементарните начини за разкриване на детайли в историята, ама то милото само си падна в капана, превръщайки се в клише от-до.

Всъщност то е точно това, което описваш, че не е.

Нямаше изненади, нямаше нещо, което да не сме виждали стотици пъти. Особено пък във фентъзи недоносчетата.

Защо пък наличието на изненади да е критерии за това, дали заглавието е качествено или не?
Нещата виждани по сто пъти си бяха точно деконструираните trope-ове.

Имаше твърде дълги, страшно скучни, псевдофилософски тиради

Това си беше точно гавра с псевдофилософските тиради.

които не бяха нарочно шашави (тогава щяха да са забавни), ами се взимаха насериозно

...заглавието и за 5 минути не се взима насериозно. Особено с абсурдния външен вид на героите и комедийните гегове, вкарани в ключови моменти.

Почва да ме гризе някакво съмнение, че или заглавието не е гледано или е превъртано по метода на вентилатора

Martix wrote:Howl's Moving Castle - Перфектно изпълнение. Не мога да определя какво не му е наред.
8/10

Това, че сюжетът му се разплита до пълно лимбо в последния половин час и де факто спира да съществува?


Аз пък за пръв път от години изпитах порив да гледам аниме, но ми се гледаше нещо ново, а единственото, което имах под ръка оригинално (разглезил съм се с тая плазма...), беше The Tower of Druaga. Изгледах му първия сезон - приятна фентъзи-комедия, която не блести с нищо общо взето, и при други обстоятелства щях да кажа, че не си струва времето, но всъщност ми допадна. Първи сезон това де, ще видим втори сега...

@Мартикс
Тоторо не е филм а друга вселена направо. Той затва и не трябва да се гледа като филм - да се оценява като история и прочее.

Хаул вече си е типичен филм, при това от по-слабите на Миязаки. Там наистина яко осират втората половина.

Майнд Гейм мисля, че не си го разбрал. Аз лично обожавам арта му, щото е супер оригинален, но ми е ясно, че за бая хора ще е грозен.

Ако Дед Лийвс ти е харесал, намери си сериалчето Panty and Stocking with Garterbelt, което е на същия режисьор и пак е с някъв такъв арт и изродизми. Това, ако можеш да понесеш особено кенефния кенефен хумор в него, разбира се.

Amelia wrote:Хаул вече си е типичен филм, при това от по-слабите на Миязаки. Там наистина яко осират втората половина.

Най-слабият на Миязаки по-скоро. Има някаква идея, но като цяло е разочароващ.

С един от най-яките Гибли саундтраци обаче, което много помага да бъде харесан.

Ауу, много сте се настроили срещу горкия Хоул. Завиждате му за номинацията за Оскар, нали ;p
Както и да е, анимацията беше безупречна, музиката нелоша, наистина. Светът - интересен. Какво повече му трябва? Е, можеше героите да са по-добре развити, особено самия Хоул да е по-малко безличен и полово неопределен, но в контекста на детското му сърце това му развитие е логично.
Краят, анти-милитаризма и бабката се търпят. А и по-добре приказка, отколкото нещо извадено от шапка или по-лошо, някоя клиширана гавра с интелигентността на героите.

@Amelia
За сериалчето ще погледна. Гениалността на Dead Leaves се дължи освен останалото и на компактността му. Ако се развлачи в сериал едва ли може да си запази качеството и темпото, ако пък може - (bow). Кенефният хумор си е част от културата ни като раса и това, че на мен не ми харесва(най-малкото в контекста) си е мой дефект . Не може всичко да е британски хумор и пародия.

А за Тоторо - цяла Вселена? Без майтап? И сигурно в него е закодирано доказателство на струнната теория?
Да не преувеличаваме. Че не е стандартен филм със стандартно построение, това е ясно. Филмчето е алтернативно и оригинално. Обаче не ме доведе до никакви откровения, освен това, че минимализма е нещо много приятно, стига с него да не се прекалява. Май ще трябва да го изгледам пак, но този път с отворено трето око.
Права си, че не трябва да се оценява с точки. Но според мен никой филм, поправка, никоя рожба на човешкото въобръжение не може правилно да се оцени със студени цифри. Повечето филми и без това са по-добри от сумата на частите си. Аз слагам оценки, защото обичам нещата да са подредени в списъци, заради вътрешния подтик да лепнеш на всичко по едно етикетче, кратко и ясно. И тъй като обичам да съм обективен(което е толкова лесно, колкото да бъдеш Бог. Всъщност единствения remotely правилен подход смятам, че е да си наясно, че грешиш. Така ще си обективен поне в повечето случаи. Във всички вече е невъзможно.) не винаги високата оценка означава, че нещо ми е харесало истински, както е валидно и обратното.

Майнд гейм - през почти цялото време ми беше откровено грозно. Нямам нищо против различни от стандартните стилове на рисуване и анимиране(напримар много ми хареса арта в The Secret of Kells, както и в споменатия Dead Leaves), но тук така или иначе целта не е била да се хареса като visual appeal. Браво, че си държат на темата за хаоса(постоянното сменяне на стила на арта, превръщането на Бог, хаотичната история).
А нърдската поговорка "Не е важно какво казвам, важното е да участвам в разговора." ми харесва как е формулирана така сбито, а не разтеглена до размерите на библейски кит.
Оценявам филма, но не го харесвам. Аз го разбрах до тук, по-нататък с чужда помощ .

На Хаул му трябва читава история. За справка как функционира читава история - милион пъти по-якия Spirited Away. На него, виж, хич не му завиждам за номинацията, че и за самия Оскар, ами само му се радвам.

Колкото до Тоторо - и на мен не ми е любим, но не е идеята да ти докара откровения. Филмът просто е концентрирана атмосфера, това има предвид Амелията.

Почти на финала на Оурана съм и се оформя за 9 при все прекаляването със самостоятелните серии.

А Requiem for the Phantom става все - по интересно, само леко се тревога да не забатачат сюжета че съм на 15 - ти и не знам... Издразни ме включването на малката. Можеше точно в тоя сериал да минем без русокосо, синеоко момиченце. И без това МакГуайър не е с много реалистична коса.

Оурана си е твърда 9-ка, и то баш заради отделеното време за отделните персонажи според мен

Иначе ако Фантома те кефи, гледай Noir, в случай, че не си. То е първообразът на всичките там Мадлакси, Казадори и Фантоми и навремето ме изкърти от кеф.

Номинацията на Хоул е дадена по инерция след Spirited Away. Иначе си е доволно слаб - преди него има толкова по-добри, които Холивуд е проблял.

За оценките - консумирай изкуството както искаш. Но да, може да пробваш да гледаш Тоторо отново с отворено трето око. Майнд гейм също.

Еми 9, 9 ама заради финала при все че съм момче и че беше много захаросан, му давам 10!! Ей така, чисто субективно! Якото на по - малките жанрове (шоджо, шонен) е че независимо какъв точно е финала, те зареждат с много положителна енергия. Поне такива като ГТО, Коуд Гиас, Оурана и Лагана.
А Ноар отдавна мисля да го гледам, но реших да не го гледам сега, точно заради споменатата в ревюто меланхолия и бавност, които ги има и при Фантома но в малки количества. Иначе със сигурност ще го гледам в бъдеще.

Paprika - Прощавам изсмукания от пръстите финал, защото анимето е точно това, което исках да гледам. Страхотно отвсякъде. Много зарибителна песничка също така(можеше да е не толкова весела, ама карай).
9/10
Angel's Egg - направих грешката да си го пусна преди лягане . Пак ще се пробвам. Много хардкор обаче. Гледам и забравям какво се е случило преди 10 секунди. Този път ще го гледам през деня. Дано издържа до края, че снощи не стигнах и до първата реплика.

Втори епизод на Macross ZERO беше значително по - добър. Заинтригуваха ме с тия теории и извънземни. Пък и накрая имаше цици.
Понеже цяла вечер u torrent ми играе номера та не мога да си изтегля Тру Блъд или Requiem for the Phantom, хванах да гледам Хелсинг въпреки че съм чел мангата.