ShadowDance

Бтв леко бях смъмрен затова, че съм препоръчал "Книгата на черепите", но не съжалявам - на времето и с "Американски богове" стана така.

Не трябва и да съжаляваш Книгата е много добра, това, че не се продава е поредната мистерия на живота (или пък не). Както и да е - много ми допадна. Малко странна, малко нестандартна и интересно представени идеи (безсмъртие, смърт, вяра..). А стилът на Силвърбърг е точен и ясен, всичко е на място. Впрочем направи ми впечатление, колко различно ми се струва като стил от "Замъкът на лорд Валантайн" (още не съм я чел, но съм отварял да видя за какво става на въпрос).

Героите са като живи, страхотно изградени и развитието до края на книгата им е логично и добре направено. Всяка глава е на място (дори ретроспекциите (добре де не са точно ретроспекции май, ама подобно).

Някой беше споменал за много гейщина. Доста си е, особенно в края, но това да не ви спира! Дори само заради героите книгата си заслужаваше напълно. Определено е за повторно четене след време.

Сега се мятам смело на Дневния Патрул. Лукяненко е адски лесно четивен. Радост си е да го четеш.

Ох, много съм и се наточила и на Черепите, и на един куп други още, ама в близките два месеца има само да си мечтая и да се опитвам да забия нос в гадните учебници

Прочетох Бараяр (втората от цикъла за Майлс). Книжката наистина беше много яка. И въпреки че знаеш горе-долу какво е станало (най-малкото кои са оживяли) от следващите книги в поредицата си е учудващо интересна и задържаща вниманието. Лично на мен ми хареса доста повече от За Честа на Вор. Не че последната е слаба. Просто Бараяр е по-хубава като книга. Има повече развиване на образите, повече екшън и най-вече повече интриги и обрати. Малко се дразних на иди-ми-дойди-ми играта на Ку и Дру, но шекера се поднасяше в умерени дози.
А сега смело скачам на Наемниците на Дендарий.

Аз с нея почнах и там си останах, а имам лошото чувство, че дори не знам къде ми е

С Бараяр ли? И какво не ти хареса толкова че да се откажеш от цялата поредица? Частите с Майлс според мен са доста по-добри. Ако имаш време пробвай Игрите на Вор. Най-любимата ми е засега (ама аз съм прочел само 5 от книжките та ще видим).

С Наемниците.

Обаче от играчка - плачка. Наистина ми я няма
Тя беше от ИСФ нали?

Има я и в ИСФ ама моята е старото издание на Лира Принт.

Наемниците също е доста готина. Жалко че не ти е харесала.

Абе не точно, че не ми хареса, ма така и не ме зариби (на ниво сетинг и тематика още) и почнах нещо друго и не я довърших. Не мога да се произнеса за качеството й понеже не съм я прочел

'Баси пропуска. Аз се комплексирам, че повечето хора тук са чели повече от мен, а в същото време им липсват неща, които приемам за даденост. (Както може да предположи човек от вида на аватара ми, на мен сетинга и тематиката ми допадат. )

Аз пък сега чета "Императорската гвардия". Съвсем омешано ще я прочета тази поредица.
Инак я почнах с "Цивилна кампания". Докато я четях през цялото време си задавах въпроса защо,аджеба, я чета тая книга.Когато я свърших, реших,че искам още А някъде по средата се усетих,че книгата е част от поредица и всъщност й чета края.
Daggerstab,това Майлс ли е?

Чета "Прагматика на човешкото общуване". Реших днес да почна и някоя художествена книга, че с тая психология ще се сбъркам....

Изчетох най-сетне Vellum. Признавам си, че към края ми вървеше доста трудно, но като цяло книгата е феноменална и като замисъл, и като изпълнение. Сега малко "почивка" с втория Фийст и посл се гмуркам в Ink.

Малко лични впечатления за Red Seas under Red Skies (втора книга от поредицата за Лок Ламора) - като цяло книгата е добра, Скот Линч успява да избегне синдрома на продължението. Разбира се, "Лъжите на Лок Ламора" постави доста високо летвата, затова и втората книга и отстъпва. От друга страна, обаче, историята се развива доста успешно, въпореки че има известни недостатъци. Накратко, историята се върти около следващия удар на Лок Ламора и Жан Танен, които както обикновено се набутват в доста по-сложна игра, отколкото са предполагали. Няма да споменавам повече, защото не ми се иска да издавам сюжета. Накратко с плюсовете и минусите на книгата:

+ Историята е все така интересна, Лок и Жан са както винаги на висота, и изобщо получавате още от същата тази атмосфера

+ Продължава се с изграждането на света, който си е все така пълнокръвен, и съдържа много мистерии, които могат да се развият в следващи книги. Особено ме заплени една конкретна област, където потенциалът за развиване на мистерии е огромен

+ Въвеждат се нови герои, които са доста интересни, и имат потенциал да се задържат за по-дълго време

- Последното води и до един минус (поне според мен), защото имаше една конректна личност, която ми се искаше да задържи по-дълго, и според мен премахването и беше леко насилено (и ненужно)

- Първата част на книгата е по-мудна, и според мен и е отделено малко повече място, отколкото е необходимо. Втората част е доста по-напрегната относно събития, и в един момент почнах да се чудя дали ще бъде приключена по някакъв задоволителен начин. За щастие, накрая не останах с усещането, че историята е претрупана, или поне не много

- За съжаление, третата книга ще е далеч по-тясно свързана с втората, отколкото втората с първата, защото една много основна сюжетна линия остава неразрешена. Това е доста субективно, признавам, но просто ми се искаше тази поредица да си остане повече като поредицата на Бюджолд за Майлс Воркосиган, отколкото поредната епична фентъзи поредица. Така по-лесно може да се преглътне едно забавяне на някоя част от историята, а не да е както при Мартин, например

Като цяло, много добра книга, препоръчвам я на всеки, когато излезе на български (когато и да е това).

Аз както казах наскоро, в момента довършвам Marsbound на Joe Haldeman. На този етап съм сигурен само в едно...
Haldeman е мърляч. Ако някой реши да се засегне, съм готов този някой да го замерям с подбрани извадки от романа по лс...

допис: И го довърших и Haldeman отива на етажерката "някой друг път"...

Чета Наемниците на Дендарии и направо не мога да се откъсна от книжката. Нося си я в офиса да позачитам по някоя и друга страничка, чета я в колата по задръстванията и светофарите, изобщо пълна лудница. Толково ме кефи книжката, че не е истина просто. А я препрочитам за трети път.