ShadowDance

ам,не разбрах,гледал си "парфюмът" или за "300" говориш?и кое точно ти се видя смешно?

300. Се пак за него е темата

shayhiri wrote:М-да. Трябва да се видим - и то далеч не само заради черпнята. Темата си изисква сериозен разговор.

Ако си от София, що просто не дойдеш на следващата групова прожекция?

черпнята няма да се загуби, обещал съм! виж инак сериозно се съмнявам в способността си да водя сериозен разговор.

Що се отнася да посещението на групова прожекция, мисля че единствения ми принос ще бъде да повдигна неприятно средната възраст на тайфата; ще е като насред приятна филателна колекция на тема "Цветята на Европа" да курдисаш някоя ганайска марка с хипопотам.

Да си призная от началото на годината съм гледал пет филма, и от тях само два на кино- Апокалипто и 300. Един филм на видео ми хареса - "Жената от водата", те го наградиха с "малинки". Скорсезе ме разочарова, пък взе Оскара... В резюме както се оказа нищо не разбирам от изкуство, и гледам да се ограничавам, тъй че ще е най-добре черпнята да е след някой филм.

ок.но мислех,че си го гледал вече и казваш нещо във връзка с другия филм:)

Rol, станал си по-лаконичен от спартанец. (pun intended, Лакония и т.н.) Какво сега, дар слово ли изгуби? Как така точно най-големите фенове/антифенове онемяват след гледането? (МуадДиб ) Емоциите ви консюмват тотално, явно, и нищо не остава.

simple_stupid, тъкмо добра причина да гледаш повечко. Следи темите и хайпа. Ако нещо ти се догледа, не се спирай. Патфайндър съм сигурен, че ще ти хареса, на база двата ти предпочитани филма.

Не, чадо просто си се хиля Филмът е посредствен по почти всички показатели, освен по разкошния си Ксеркс. За по-дълго мнение ше ми изчакаш ревюто, боя се, освен ако не ме въвлечете в конкретен спор.

zari wrote:по повод на казаното от thunder,аз бих казала,че трогателен филм е и "Парфюмът.Историята на един убиец",въпреки,че книгата е доста по-добра.но момчето,което играе главната роля е наистина въздействащ.и бих казала,че е лесно и в него да се влюбиш.при мен по-лесно даже отколкото в някои от тези мачовци в "300"

Е да, ама аз СИЛНО си падам по мачовци.

А Рол силно си пада по Ксеркс!

Рол, ама ако аз ти бях казал, че ще харесаш само метросексуалния Гзъксис, щеше да се обидиш, нали? Ще изчакам ревюто, така или иначе най-вероятно ще съм съгласен с повечето неща в него.

Само не залитай в пълно отрицание, моля, както с Пиратите2.

П.П.: Перси такива. Само Ксеркс, моля ви се.

Бтв аз СЫЩО си падам силно и по Ксеркс.

Има си филми за всеки Разбирам защо на уондъръра не му е харесал, но проблемът е какво търсиш в един филм. Повечето хора намериха каквото търсиха и го харесаха.

Който не е намерил, каквото е търсил в кинозалата, може би на първо време не е трябвало да го гледа, понеже по принцип не му харесват такива филми. Night Wanderer не каза нищо положително за 300. Само изтъкна лошите му страни, а и предварителната му нагласа към филма е била отрицателна. Ами аз като видя такова мнение и някакси подхождам с недоверие, понеже явно е пристрастно. Точно това спред мен издразни някои хора тук. Което не значи че монопола на пристрастните мнения в тази тема се държи само от противниците на 300, естествено

<not-300-related stuff>
"Парфюмът" много ми го хвалят, книгата още повече, задължително ще тествам скоро (филма, ако прочета книгата после ще ме яд как са я окепазили ). Опастност да се влюбя в главния герой поне няма
</not-300-related stuff>

Amelia wrote:Бтв аз СЫЩО си падам силно и по Ксеркс.

Жена да си на този филм. Или метросексуален пич, поне.

Всыщност като се замисля, от мен би излязла страхотна спартанска царица (като изключим полуголите сцени насам-натам).
Веднага щях да сложа в ред Сывета и собственорычно да нашокам репата на Ксеркс.
А мазния гнусняр-предател (който сыщо много ме кефи бтв) щях да го изнасиля сыс свещ.
И после щях да се отдам на бурната си страст кым Леонид и някои части от войската му лолллллл!

Ето, наистина, един филм, който не оставя равнодушен зрител! Persians, I rest my case.

Ми, нека си кажа аз мнението, а на мен като че ли филмът ми хареса повече, отколкото на Симеон.

Както го виждам сега, бих му дал около 6/10. Утре ше видим как ше е, но веднага след гледането - толкова.

Полуголите катили, естествено, си бяха окей, Леонид беше пич, макар че мен ме изкефи най-много оная русата жилка, дето ги пукна от скокове (Стелиос май се казваше). Готини бяха и хомозакачките между него и сина на Капитана.
Размените на реплики между Ксеркс и Леонид също ми харесаха, а Ксеркс е изрод
Хареса ми и как беше развита ситуацията между Леонид и Ефиалт, на върха на оная скала.

От боищата ме изкефи много първия, най-вече защото там виждаме забавения каданс за пръв път и защото, за разлика от другите сцени, режисьорът не му беше изпуснал края. Оттам нататък - повече булет-тайм, отколкото ми харесваше и много танцуваща камера.
А, да, хареса ми и момента, в който Стелиос взе бомбаджиите на спринт и сцената с първия дъжд от стрели.

Визията ми хареса (в чисто графично отношение, де, за досадната танцуваща камера вече споменах) особено момента в шатрата на Ксеркс, където виждаме в какво изобилие от всичко тъне Господаря на Света. Имаме си belly-dancer-и, имаме си изроди наред с тях, имаме си изроди-bellydancer-и и т.н.

Сюжетната линия в Спарта обаче не беше добре развита и й липсваше дълбочина, а пък зае доста екранно време.

Освен това филмът беше пълен с интензивно-емоционално-героични сцени, в които хората, дето са правили филма, просто искат твърде много от зрителя. Искат да бъдем увлечени от трагичността и драмата, но не ни дават никакъв материал, откъдето да почне да ни пука за хората, дето мрат геройски на екрана.
Бътлър на моменти нацелваше трагичното излъчване много добре, но не достатъчно често (просто нямаше достатъчно сполучлив сценарий, с който да работи). Това е все едно да почнеш разказ (а в случая с 300 - и да го продължиш) със сцени, където някакви непознати на теб хора, които свързваш само с това, че са яки войници, почнат да се гледат сериозно и да разменят истини за живота, честта и всичко останало. Просто на мен ми липсваше достатъчно контекст, за да ми пука за тях и това, което казват. A авторите на филма очевидно много са разчитали на това.

После - изненадан съм, че тоя филм са го писали трима души. Много баби - хилаво бебе. На немалко моменти поетичността на разказвача дрънчеше на кухо и вместо да ме надъха, ме караше да се ядосвам - звучеше ми почти като кофти поезията във фентъзи бозите (но все пак беше малко по-добре от нея). Речите тип "Арагорн пред Мордор" също бяха твърде много. При положение, че зрителите на подобен род филми очакват някаква геройска реч, сценаристите трябва да се постараят да я направят много добра и да я сложат където трябва. И да е една. А тук, едно, че бяха много на брой, но и не ме впечатлиха (може би с изключение на Tonight we dine in hell!-надъхването, но то може би ми влезе малко повече, щото знаех, че ще последва трагичната развръзка). Всяка сцена със спартанците, която не беше меле, беше нещо такова и това ми дойде много.

Издразни ме и начинът, по който разказвачът ни обясняваше какво става в много сцени, дори когато няма нужда от това. Сбогуването на царицата с Леонид например. За чий му трябваше да ни обяснява, че той нищо не й бил казал на сбогуване, щото това бил спартанския начин? След като ние сами го виждаме това в сцената. Би била много по-въздействаща, ако нямаше някакъв пич, който да ни дудне в ухото какво точно означава това, дето го виждаме на екрана. Същото и със сцената с разбиващите се кораби. Животинския възторг на войните и мрачния поглед на Леонид си говореха сами за себе си и без Фарамир да ни обяснява, че само царя запазил спартанско хладнокръвие. Въобще, твърде много неща ни бяха обяснени и преекспонирани, когато ефектът от тях на мен лично би ми бил много по-силен, ако сценаристите ни бяха оставили сами да помислим. Имаше естествено и моменти, когато войсоувърът беше оправдан, като например да ни каза за крехката надежда на Леонид след първия ден, че всъщност могат и да победят. Но просто нямаше баланс.

Също, много повторения на една и съща реплика, уж да се постигне по-голяма емоционална интензивност (щото не се сещам защо иначе биха били използвани). Доколкото знам, това е част от маниера на писане на Милър, но просто в един момент става повече.

Също така, за съжаление немалко сцени вече ги бях виждал в други филми. Някои друг вече спомена за житните ниви. Жената, даваща нещо за спомен на мъжа си и след това получаваща си го обратно в края на филма. Също злия макиавелист, притиснал нашта мацка до стената и злобеещ в ухото й. Или стройния млад войн, който точно след поредната успешна битка, бива убит в гръб по най-(уж)неочакван начин. А като видях дъжда от стрели в края на филма, веднага се сетих за "Герой".

А, също и речта на Делиос накрая имах чувството, че я говори не на хората си, не на себе си дори, а на зрителите - някакъв странен, патетичен урок по история. Даже можеше да бъде свежо, ако се беше обърнал директно към камерата, докато приказваше.

Само да кажа, че никой от тия кусури не съм го търсил, докато съм гледал филма. Просто, примерно в случая с познатите сцени, асоциациите ми изникваха веднага, заедно със сцената. Така и с другите неща, които не ми харесаха. Наистина бях подготвен за едно добро забавление и даже някоя издайническа сълза, която героизмът и епиката, независимо колко са клиширани, винаги успяват да изцедят от мен. Но просто не се получи.

Edit: Сега се усещам, че нещо много сухарея с тия анализи, моля не ме флеймете много

Няма, аз поне. Сигурно Рол ти е повлиял.

Аз пък и двата пъти се разревах на раздялата в житата. Музиката е много важна в такива сцени. И предсмъртните мигове на Лео биват. За останалото - Милър, кво искаш.