Последно гледано:

'Little Miss Sunshine' - Филмът не беше зле като цяло, беше доста колоритен откъм персонажи - семейство, в което бащата е обсебен от теориите си за успеха и ги пробутва навсякъде, дори, вероятно, докато спи; вуйчо гей, който е 'най-видният познавач на Марсел Пруст в Америка' и по съвместителство току що направил опит за самоубийство; дядо наркоман; брат, който от 9 месеца не е говорил, защото е дал обет да не го прави докато не влезе в академията за пилоти и малката закръглена Олив, около която се изгражда цялата история. Русото момиченце с големите (направо грамадни) очила, което мечтае да стане кралица на красотата, спечелвайки конкурса за млади 'таланти' 'Little Miss Sunshine'. Всъщност филмът представя откаченото пътуване на семейството на Олив, със символично жълтия стар бус, към Калифорния и конкурса 'Little Miss Sunshine'.
В общи линии това бе един приятен, леко откачен семеен филм, но нищо повече. Просто накрая се чудих, защо изобщо ми беше да го гледам...
Един единствен момент ме грабна адски силно - малката Олив, убеждава брат си,
- Spoiler: show
- който току що е разбрал, че е далтонист и съответно няма шанс да го приемат в академията за пилоти ==> цялото това 9 месечно мълчание е било ненужно
без нито една дума, че е време да тръгват и да не губят време. Зная, че така извън контекста това едва ли изглежда кой знае какво, но сцената е много силна и впечатляваща.

'Thank You for Smoking' - Този филм си заслужаваше гледането на 100%. Много ми хареса.
Най-общо казано героят на Аарон Екхарт е лобист на тютюневия бизнес и има мръснишката задача да рекламира цигарите. И той е адски добър в това, с което се занимава. Може да си представите от колко страни бива нападан, мразен и прочие. Та филмът започва с участието му в телевизионно talk show, където гости са здравен работник, говорителя на виден сенатор, който се бори срещу тютюнопушенето, председателка на дружеството на майките, борещи се срещу тютюнопушенето сред младите, 'Cancer boy' и т.н... и все пак нашият човек успява да си върши работата, защото просто умее да говори и да се аргументира, да извърта нещата в своя полза и т.н. Той казва: 'Работата ми е винаги да съм прав, следователно никога не греша'.
Филмът редлага страхотни диалози и много тънко поднесени послания.
Препоръчвам да го гледате

.

'Night at The Museum' - Не е за вярване, ама филмът всъщност ми хареса, развлекателно малоумно забавен беше. Изключая Бен Стилър, който на няколко пъти почти ме накара да се издр*йфам. Ако бях по-малка вероятно щях да харесам всичко без изключение.
Напомни ми за 'Джуманджи', който доста харесвах като бях малка, но и с право не съм го гледала скоро - просто не мисля, че ефектът ще е същият, както когато съм била на... 15, сигурно.
Aбе симпатична губивремка.