ShadowDance

Никола, за "Ангелските езици" стана дума преди известно време в тази тема - viewtopic.php?p=134837#134837 - авторът е Димитър Динев. А дали се намира - ами Лексико и Пингвините като че ли знаят за тази книга и твърдят, че я имат - http://www.lecsiko.com/book.php?cat=-3& ... =4162&by=0 и http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=21789

Мерси, ще се взима.

Дочетох Странника на Хайнлайн. Остави ме с доста противоречиви впечатления.

+Изключително четивна, ако не бях в сесия мисля, че щях да я опукам за два дни
+Диалозите (когато не преминават в монолози в последните 150 страници) са удоволствие за четене, нищо че много често нито обогатяват персонажите, нито придвижват както и да е историята
+Идеалната картина за последващото развитие на Земята в последния разговор между Майк и Харщо (уви крайно нереалистична според мен)
+Джубал Харшо - няма такъв зверски образ, като остарея искам да СЪМ него:)
+Култовите двустранични инфодъмпове в началото на всяка от петте части

-Липса на какъвто и да е сюжет (може да се спори, че има НЯКАКЪВ де)
-Вижда се, че е писана за "друго" време
-Накрая просто ми писна зверски от убер щастливи сношаващи се наред един с друг хипари
-"псевдо"диалозите към края, които всъщност са си монолози, от които определено нямаше нужда
-Излишно дълга, същите усещания можеха да се препредадат по същия начин и за 300-400 страници, 500 е прекалено; сега гледам в уикипедията, че оригиналното издание е било "съкратено" и през 1991 е излязла в истинския си размер - е, не е имало нужда

Та така. Няма да я оценявам, защото не мисля, че съм капацитет за книги, а и ако бях дете на цветята сигурно щях да съм във възторг в момента.

Залавям се стабилно с основите на брака и осиновяването!

Ангелски езици я има по всички книжарници.

Иначе аз така и не разбрах де е проблемът със сношаващите се хипари, бът детс джъст ми

Принципно - никакъв (стига да не са ми под носа, т.е. донякъде си е до лични "убеждения"). В книгата - 200 страници проповядване чрез диалози и "ежедневни" действия на една и съща идеология без никакъв реален спор за и против - на мен лично са ми множко.

Надявам се Ицо и Симеон да са прави и Луната да е по-яката книга, както и Валери да е прав, че Рейнджърите пък са най-яката.

Ники, Американските Богове е страхотна книга. Най-добрата на Геймън за мен (или поне най-много ме впечатли и въздейства), но определено не е за всеки. Имай предвид че действието е доста мудно и провлачено. Но пък сетинга и е брутален.

Аз по повод „Ангелски езици” да кажа, че Димитър Динев е може би единственият писател, който ме е отказал с публичните си прояви. Честно, ако още на едно място прочета как е наследник на Елиас Канети, как има прекалено много поръчки от твърде велики театри/хора/каквото там, за да може да пише на български и колко невъобразимо велик трябва да си, за да твориш и да се продаваш на немски, ще се застрелям. Може и да не съм права и прозата му на човека да си заслужава, ама така като се предубедя веднъж, после много трудно става… Някак не мога да приема да си изкарваш парите с думи, а по интервюта да не можеш да кажеш нищо наистина привличащо вниманието.
От двамата така нашумели напоследък ‘немскоговорящи’ българи Илия Троянов ми е далеч по-интересен. По тоя повод си купих „Събирачът на светове” и тези дни ще я пробвам. А доколкото разбрах „Кучешки времена” е доста подобна на „Ангелски езици”.

Хм, за това не знам, възможно е. Даже вероятно съдейки по това, че не е рядкост дисиденто-емигрант в крайна сметка да стане агресивен и арогантен към България. А иначе човека толко са го хвалили немците, че е обяснимо да е развил някаква степен на Стоичковизъм

Стоичковизъм у наследниците на Канети... Лоша работа.
Те и Троянов го хвалят много, даже сякаш повече, или поне наградите му са повече, ама се държи естествено. И във всички случаи говори по-интересно.
Поради което моят тих протест се изразява в купуване на книгите на Троянов, а тези на Динев - не.

Прочетох първата част на четвъртия малазан на един дъх и съм много надъхан искам още от бат Карса Орлонг. ЕБАСИ ЯКИЯ ГЕРОЙ БЕ.

Pugsley wrote:Прочетох първата част на четвъртия малазан на един дъх и съм много надъхан искам още от бат Карса Орлонг. ЕБАСИ ЯКИЯ ГЕРОЙ БЕ.

Той се вихри и по-нататък

Дочетох "King Rat". От един момент нататък ставаше все по-зле, а в края едвам се търпеше. Жалко за обещаващите първи стотина страници.

Мисля да подхвана "Лунен парк" на Брет Ийстън Елис сега, надявам се да е на нивото на "Американски психар".

Вчера изчетох почти на един дъх "Безсмъртният".
Това е първият роман на Роджър Зелазни. Прибира си "Хюго"-то от воле. Напълно заслужено според мен.

Земята, известно време след тридневна термоядрена война. Извънземни туристи, местни мутанти, човеци... и един главен герой, който все ми навяваше смътни асоциации с персонаж на Казандзакис. Донякъде заради гръцката/древногръцката обстановка.

Има си хумор - като в една случка с кучето-мутант на главния герой, пред което Цербер е болонка. "Имах нужда от малко разстояние между мен и цивилизацията, освен всичко останало и заради кучето. Онзи ден неколцина от нашите адвокати решили да ми гостуват и не обърнали внимание на табелата "Пази се от кучето". Сега вече ще се пазят. Единият всъщност е на екстензия в ортопедията, но обеща, че няма да подава жалба за нанесени телесни вреди, а Джордж на свой ред се закле да го направи като нов. Останалите не пострадаха кой знае колко. Добре, че бях наблизо."

Има си и уж невинно подхвърлени изречения, които обаче дават доста храна за размисъл, ако не се подминат: "Добрите стари сили на разцеплението - как се нуждаем от тях тук, сред руините".


Красива книга. Зелазниево красива.

Marsbound - новият роман на Joe Haldeman в списание Analog.
Добре започва...

Четох Фитцджералд - "Великият Гетсби" и "Диамант голям колкото "Риц". Ще му дам трети и последен шанс да ме впечатли с нещо,защото тези двете въобще не ми се сториха толкова добри, колкото ми ги описаха.

Книга на черепите- въпреки, че засега не виждам нищо друго освен доста добре развити персонажи( а съм на 60-та страница), книжката не е лоша.

Захванах се с нея отчасти, защото е на Силвирбърг, отчасти, защото тук- в ШадоуДенса се чуха положителни отзвуци и отчасти заради цената на книгата.

Героите са интерестни, макар че всички, колкото и различни да са, ми отговорят на описанието на Ели- интелектуалци.