ShadowDance

И яз да взема да пиша за тези глави, че то другиден идва времето да се обсъждат новите!

Малко разбъркано, че давам само отгоре-отгоре на моите записки:

• Цялата история със срещата между Перин и Башийрови ми дойде малко в повече. В началото беше забавна сцената, ама като взеха да се взимат насериозно всички - а жените и да се шамарят - лееееко ми дотъпя. Те тва никога не съм го разбирал в американската култура, за първата среща между тъст и зет и как всичко е много страшно и ала-бала. Поне после като стана дума как тъщата искала шестима внуци, това ми беше relatable, съответно го намерих и за забавно.
• Миналата седмица тъкмо слушах частта от четвъртата книга, в която Перин се връща в Две реки и осъзнава, че не е писал на близките си. Разговорът му с Ранд, в който той му казва какво се е случило с родното им село се върза много добре. Още един паралел от моето едновременно слушане/четене - горе-долу по времето, когато четох за срещата на Перин с тъста си, слушах как нашия разбира, че тролоци са му убили всички близки (много силна сцена, бтв, въпреки че вие не сте я одобрили). И на двете места Перин смачква де що чаши му попаднат в ръцете.
• Егвийн да се изяде от яд - Файле вече разбира части от езика на жестовете на Девите на копието. Файле е повече айилка от Егвийн confirmed.
• Драго ми става като виждам как всички се грижат за Олвер. Хич не се сещам какво ставаше между него и Авиенда, но се надявам да си изгладят взаимотношенията.
• Елейн досега ми беше приятен персонаж. Ама ми се промени мнението рязко надолу като стана ясно как е карала Том и Джулийн да не комуникират с Мат. Сууупер мазна постъпка и започвам да виждам защо фендъма не ѝ се кефи. Все още не е толкова зле колкото Егвийн и Нинийв, ама... туй момиче беше толкова свястно (поне до четвъртата книга). Сред подгласничките за приза "Джордан все пак може да създава читави женски персонажи" (Мин и Моарейн май спорят за първото място), но изглежда и тя е тръгнала да става "Айез Седай".
• Мат можеше и да се държи тъпо откакто дойде в Салидар, но последната постъпка за Егвийн беше това, което досега ни липсваше много в тези книги - главните герои да се държат като приятели спрямо тези, които ужким трябва да са им били приятели. Егвийн от благодарност може да нареди на Елейн и Нинийв да го зачитат като равноправен човек, знам ли.
• Айез Седай означаваше нещо като "слуга" от древния език, нали? Еми бахти слугите, да им таковам таковата. Всички ползват силата на когото им скимне без да питат (дори Моарейн - заради което Ранд в един момент ѝ се провиква да изка позволение), Аланна създаде връзка с Ранд без негово съгласие, а сега и четири+една такива патки са си наумили, че Мат им дължи какъвто и тер-ангреал му попадне и му правят всякакви мизерии. В смисъл, ясно ми е, че Джордан нарочно иска да покаже какви са горделиви и ала-бала, ама тук прекалява, според мен. Некво, Авиенда, Елейн и Нинийв (и другите две, на които няма да им уча имената, щото са абсолютно инконсекуеншъл) са леко "лошите" в този случай.

Ghibli wrote: ↑

Wed Aug 16, 2023 10:36 pm

П.П. Откакто съм зачела за пръв път Колелото, все не успявах да си представя героите. Но вече имам подходяща актриса за Елейн: Кери Ръсел на млади години. Има руси къдрици, заслепяваща усмивка и волева брадичка!
https://www.thelist.com/642502/the-stun ... i-russell/ (някаква статия с нужните снимки в началото)

Dream casting-ът на Джордан за ролята е младата Никол Кидман, която има много подобни къдрици.

Anyway, за преливането към Мат по пътя към Ебу Дар, в следващата глава Нинив споменава, че Вандийн и Аделеас са го правили на своя глава, без да питат въобще Елейн и Нинив, което доста е издразнило Нинив, така че не изглежда вероятно да са свързали четирите, за да преливат към него. А и няма особен практически смисъл от това, Нинив и Елейн са многократни по-силни от другите две.

Берелайн по мои спомени основно я подценяват жените от ревност, Ранд примерно бързо видя качествата ѝ. не ми се струва толкова невероятно Елейн да успее да впечатли войниците бързо-бързо, щом реши да посвети усилията си на това. Инспекциите ѝ почти винаги имат за резултат комплименти към войниците от Бандата.

Shamajotsi wrote: ↑

Tue Aug 22, 2023 12:43 am

[*] Елейн досега ми беше приятен персонаж. Ама ми се промени мнението рязко надолу като стана ясно как е карала Том и Джулийн да не комуникират с Мат. Сууупер мазна постъпка и започвам да виждам защо фендъма не ѝ се кефи. Все още не е толкова зле колкото Егвийн и Нинийв, ама... туй момиче беше толкова свястно (поне до четвъртата книга). Сред подгласничките за приза "Джордан все пак може да създава читави женски персонажи" (Мин и Моарейн май спорят за първото място), но изглежда и тя е тръгнала да става "Айез Седай".

Нинив беше тази, която накара Джуйлин да не комуникира с Мат.

Да, съгласна съм, че не са се свързали, беше грешно предположение. Но в такъв случай не мога да измисля защо Елейн казва на другите, абсолютно излишно беше. И после се ядосва, че го изучават - а какво друго можеше да се очаква?

Тъй като Ян е прочел всичко до края на книгата (още три глави и епилог), да попитам искате ли сега да коментираме и финала, или ще го оставим за следващата седмица? Аз спрях на 52 глава, но мога да наваксам.

@coldie, благодаря за видеото, интересно беше.

Аз предпочитам тази седмица да сме до 52 глава, а последната част да я оставим за другата, в тези глави има доста неща за обсъждане освен прословутата битка при Думайски кладенци.

ОК, така действаме тогава

Мислех, че пак се мотам, а то ще съм първи.

Глави 48-52
Резюме: Нинив и Елейн откриват, че седайките пак ги считат за дечица, нищо че вече носят прословутите шалове. Запознават се с кралицата на Алтара. Лоиал се връща в играта, а делегацията от Салидар се опитва да сплаши Ранд с твърде изтъркан номер. Вместо това го изплашва фактът, че вече са 13. Вместо да им се сопне с помощта на Черната кула или милионите си айилци, той избягва като дявол от тамян. В Кайриен си клати краката в очакване да го отвлекат. Междувременно Берелайн по непонятни причини продължава да се прави Пепе ле Пю с Перин, а Файле вече съвсем губи връзка с реалността. Ранд го отвличат, след това следва глава бежанец от следващия том, в която даже и Егвийн е по-адекватна от Нинив и Елейн. Егвийн организира бягството на Логаин.

Коментари:
Сюжетът се порадвижи. В две от петте глави, но все пак.

По спомените ми от време оно, седайките прецакаха Ранд с използване на млади свои колежки, а то се оказа, че имало и други с типичното лице, ама си сложили качулки и така минали метър. Ех, Ранд, Ранд, добре, че си литературен герой с plot armor с дебелината на тази на кораба "Бисмарк", защото нерядко кандидатстваш за награда "Дарвин". Толкова много възможни мерки можеше да вземеш, ама йок.

Забелязах един доста нелицеприятен лайтмотив в тия глави:

“If you had to bond a man without asking him,” Kiruna demanded in that commanding voice, “why, by the Light most holy, have you not used the bond to bend him to your will?

She [Min] pinched his bottom—startling to say the least when other people were about; Maidens and Wise Ones nearly fell over laughing every single time he jumped; Sulin looked as if she might burst from not laughing—snuggled in his lap and kissed him at every opportunity, she even threatened to come scrub his back in his bath one of these nights.

She [Berelain] always touched him. Not blatantly, just fingers on his hand for a moment, on his arm, his shoulder.

Накрая виждаме и Миреле и Лан.

Досега не бях се замислял, но това да си Стражник може да се окаже наистина кофти тръпка ако имаш романтична връзка със седайката си, в един момент решиш, че ти стига толкова, но тя се окаже на друго мнение. Даже и да организираш убийството й пак няма да е спасение, защото и ти ще мреш почти сигурно. Човек почва да се пита през годините колко често се е случвало "няма не искам, няма недей" със Стражниците, особено на Зелените, защото опцията да ги принудят чрез връзката винаги виси като дамоклев меч.

При Перин и Ранд нещата са представени по-комедийно, затова и се чудя доколко Мат и Тилин е сериозна и умишлено търсена трактовка на сексуално посегателство.

Файлето съвсем изтрещя - вместо пак да ходи да бие Берелайн or something си сложи дебела вълнена нощница. В ужасната жега! Отдавна подозирах, че е мазохистка, но това беше прекалено.

По-малко забавно е, че обсъжда с Баин и Чиад дали да бият Перин. Толкова месеци прекара в Две реки и още не разбира на какво криворазбрано кавалерство учат мъжете там и защо Перин така и не успява да разкара Берелайн. Поне да беше натопила Берелайн пред Ранд или Руарк вместо да се цупи само. Но така е в ситкомите, уви.

The white sheath meant the Queen was widowed and did not intend to remarry. The four pearls and one firedrop set in the gold-wrapped hilt said she had borne four sons and one daughter; the white-enameled setting of the firedrop and the red-enameled of three of the pearls said only one son survived. All had been at least sixteen when they died, and died in duels,

Не помнех, че в Ебу Дар са толкова откачени, че е в реда на нещата трима синове на кралицата да загинат в дуели. Мисля, че Джордан малце попрекалява с избухливостта на местните

What did concern him were the Shaido, and how many spears still moved south each day toward Tear. Scouts, those who returned, reported the Shaido stirring in Kinslayer’s Dagger.

Ех, Ранд, да имаше някакъв начин да телепортираш огромните си армии и да смажете шайдо като въшки!

Olver gave him an accusatory look, but a moment later he whipped around to give Frielle an insolent grin he had picked up somewhere

Началото на една от най-любимите running jokes на Джордан.

Елейн и Нинив се скатават от Мат по неясно причини. Не само, че би бил добра охрана с войниците си, ами и е та'верен с огромен късмет, сиреч тъкмо човек за търсене на игла в копа сено. Но може вълнените рокли, които носят да са им докарали поредното прегряване на мозъка.

Егвийн за първи път от много време беше сред добрите попадения. Планът й да плаши местните благородници с двете армии е пълна безсмилица, разбира се, но така е доста от политиката в Колелото. Поне настоява Елейн и Нинив да ползват услугите на Мат и взема смело решение да освободи Логаин. Постоянните заглеждания в деколтета на Елейн и Нинив стават досадни. Джордан просто не може да се сдържи да описва такива неща, без значение от коя гледна точка е повествованието.

Мерана е от под адекватните седайки, затова е кофти, че й откраднаха посланичеството един вид, но и доста подцени манипулаторските умения на Верин.

Човек би си казал, че все трябва да има някой, който да познава Рахад и да е готова да продаде познанията си за точната сума. Но поне лутането ще доведе до яки моменти... в следващия том. Много странно е разположена тая глава насред ключови случки с Ранд и компания.

Overall съгласен с каквото @Matrim е писал.
Имаше доста нелицеприятни истини за Айез Седайките, които хвърлят поне за мен сериозно петно върху образите им.
Имаше и обичайният ученически хумор.

"Oh, you can smile Perin. Faile does whatever you say." Perin chocked on his pipe, wheezing until Rand slapped his back.

Btw, нещо което ми направи впечатление сега е, че може би Луз Терин на моменти поема контрол и над тялото на Ранд. Мерана докато чете писмото му си мисли следното:

the last two lines seemed a different hand from the rest.

Честно казано цялата динамика с Берелайн и Файле беше изключително дразнеща. Перин се пържеше на бавен огън и чак го съжалявах.

Berlain was gone, and he had managed to call Faile wife six times in as many sentences and say how much he loved her twice.

Тази част ми биши откровено противна:

She always touched him, Not blatantly, just fingers on his hand for a moment, on his arm, his shoulders.

Тва си е жив тормоз. То и Файлето реагира по възможно най-тъпия начин, ама...
Обобщението е добро:

So, both feet put wrong, straight into his mouth, it seemed, though he could not understand how.

И разбира се фетишите на РДж пак избиват:

What he ought to do was turn her upside down and smack her bottom till she saw sense.

В Ебу Дар ми беше забавна сценката с Олвер и щерката на ханджията, същински бащичко е
Иначе Мат мнооого страда:

It was a compromise they had worked out. Mat put up with Nerim's dismal face and gloomy observations, and let the man fetch, clean and hand him things he could just as easily pick up himself; in return Nerim agreed, reluctantly, not to try actually dressing him.

Факт обаче, че девойките са яко недосетливи и вместо да ползват Мат, за да си улеснят задачката само се чудят как да му почернят живота и да се набутат в някой капан.
Завръщането на Лан беше badass.

Then he was standing in front of her, standing over her, and as she stared up into Lan Madragoran's cold blue eyes, she saw death.

Имаше хубави моменти в тези глави, но се набива на очи колко изкуствено е удължена сюжетната линия за Купата на Ветровете. Примерно въобще не се връзва, че Елейн се довери на Тилин, която среща за пръв път, и ѝ разказа всичко за целите им в Ебу Дар (похвален и много рядък за поредицата момент на откровеност от страна на главен герой), обаче не се доверява на Том с тази информация. В Танчико тя и дори Нинив нямаха проблем да използват компетентната помощ на Том и Джюлин, тук обаче са детински решени те да се тези, които да открият Купата единствено с помощта на Авиенда и Биргит, нищо, че всяко забавяне води до смъртта на доста хора поради жегата и от тази мисия зависи буквално съдбата на света. Дори и имайки предвид настоящата студена война между тях и Мат, не се връзва, че тотално го игнорират вместо да се опитат да го убедят да търси Купата под тяхно ръководство. Освен това имаме и нелепите 10 дни пътуване до Ебу Дар при положение, че разполагат с Traveling, както и споменатото в тази глави невъзможност да се използва Нужда отново за намирането в Света на сънищата на Купата.

Бях забравил колко ужасно се държи Мин към Ранд в този том. Тук е дъното в това отношение с небрежното споменаване как го пощипвала по задника. И естествено, за айилките това е супер забавно. Много токсична култура.

Ранд горкият беше принуден здраво да държи Idiot Ball, за да успеят да го отвлекат седайките. Особено се набива как след като се срещна с емисарите от Салидар със стотици въорожени айилци и няколко преливащи Мъдри присъстващи за охрана, две глави по-късно реши, че е чудесна идея да се срещне с Галина и Койрен без нито един телохранител.

but the one thing Merana was sure of was that the embassy was crumbling around her. It was the sort of thing that would never have happened when the White Tower was whole, when an ambassador had the full power of the Tower and the Amyrlin Seat behind her, and no matter if she had taken thirty years to reach the shawl and barely had enough strength to keep from being sent away.

Това ми се вижда доста нереалистично. При положение, че седайките са свикнали йерархията да е базирана на това коя е по-силна и е прекарала по-малко време като посветена и новачка, би трябвало да е доста трудно за по-слабите от тях да са в ролята на лидери, ако бъдат временно поставени на такава позиция.

Елейн даде сигурно първото извинение от страна на седайка към кралица в историята на Westlands.

Постоянните заглеждания в деколтета на Елейн и Нинив стават досадни. Джордан просто не може да се сдържи да описва такива неща, без значение от коя гледна точка е повествованието.

Това е така по принцип, но точно в тези глави това доведе до един от най-забавните моменти в целия том:

Elayne wore a green dress with lace spilling over her hands and outlining a narrow yet startlingly deep neckline that revealed a small knife dangling from a snug gold necklace, the hilt nestled between her breasts a mass of pearls and firedrops.

Nynaeve wore a near copy of it, except that her knife had no more than nine or ten glass beads on the hilt.

Но имайки предвид дълголетието на преливащите, те имат теоритечен шанс да изпълнят репродуктивните си амбиции.

За толкова години обсъждане на Колелото не съм видял един читател, на който да му е било интересно да чете за опитите на Берелайн да сваля Перин и ревността на Перин поради това. Тотално излишни страници за мен.

Spoiler: show

Обяснението на Берелайн в 13-ти том, че тя преследвала Перин толкова упорито по политически причини и защото си мислила, че Ранд ѝ е намекнал да прави това, хич не се връзва, при положение, че Файле е наследница на трона на страна, далеч по-голяма и могъща от Майен.

Al’Thor was to be enticed out of Caemlyn so that we could return Elayne and see her crowned, placing Andor firmly behind us.

През периода, докато Елейн пристигне в Андор след като Ранд го напусне, от другите кандидати за трона явно се очаква да щракат с пръсти, вместо да се възползват от power vacuum-a...

Ранд чак сега информира Берелайн, че планира да сложи Елейн за кралица на Кайриен. Логичен избор, но е забавно как Гавин, който има същото потекло и дори е роден преди Елейн, никой не го брои за легитимен кандидат за трона на Кайриен - нито Ранд, нито седайките на Елайда, нито дори местните благордници се опитват да го замесят в някаква интрига през седмиците, докато е в града.

Demandred wrote: ↑

Thu Aug 24, 2023 2:07 pm

в тези глави има доста неща за обсъждане

Аз пък нищо чак толкова не видях за коментиране този път и затова ви изчаках да пишете преди мен.

От тези глави ми остана изключително неприятно впечатление от сцените между Перин и Файле. Тя се държи като класически манипулатор и насилник - използва секса като инструмент за контрол, редува страст и демонстративно пренебрежение, всячески му внушава вина. Той е като класическа жертва на манипулации и насилие - търси къде е сбъркал, извинява се без да е виновен, трепери как ще реагира тя във всеки момент, винаги се надява, че още малко негови усилия ще са достатъчни, за да бъде тя доволна. Отвратителни отношения, изобщо не ми е смешно и мило, както явно се очаква да се възприеме цялото нещо.
Що се отнася до Берелайн, нямам проблем с държанието й - може и да се натрапва на Перин, но това прегрешение бледнее в сравнение с държанието на Файле.

Spoiler: show

(Ранд пък кога е говорил с Берелайн за Перин, в трети-четвърти том? Никакъв спомен нямам.)

При Ранд, дори не ми се коментира. Наивно разчитах поне Мин да се държи прямо с човека, когото обича, без номерца и манипулации, но явно съм в грешната поредица за нещо такова. Отвличането на Ранд от седайките трябваше да дойде изневиделица и да е много въздействащо, вероятно на първо четене е така, но аз сега само се ядосвах на тъпотата на всички замесени (седайките включително).
Добавено: също така ме разочарова много как Ранд избяга с подвита опашка от Кемлин и след това покани седайките да го последват. Наистина нещо не е добре този човек, другояче не мога да си обясня защо непрекъснато прави глупости. Някой от лошите да се беше усетил по-рано, че само 13 черни му трябват, за да победи Дракона, и щяхме да сме приключили в трети том.

Като говорим за тъпота, не мога да повярвам, че салидарките наистина щяха да отрежат отново Логаин от силата, просто не е истина колко са зле!

Това дето Егвийн успяла да е по-адекватна от Нинив и Елейн ме разсмя, истина си е Хареса ми, че се погрижи да спаси Логаин и се постара да му внуши мисълта да отиде при Ранд. Хареса ми и че напомни на двете патици за Мат, не че имаше ефект. Въпреки че си отбелязах поредната черна точка за нея:

Nynaeve wished she had been there to see her admit to Egwene what Egwene already knew. Egwene had grown impressively forceful in her time with the Aiel, and put up with little she considered nonsense. Birgitte had actually come back looking chastened.

Уважението към чуждите граници не е нещо, което Егвийн владее.

Това важи в пълна сила за всички седайки, явно. "Why, by the Light most holy, have you not used the bond to bend him to your will?" - по всичко личи, че не само е възможно, но и се възприема като нещо напълно приемливо. И въобще, съгласна съм с написаното по-горе. Като се позамисли човек за стражниците, се стига до някакви моменти, които хич не са розови.

Майтапът за insolent grin беше добър, да Хареса ми и моментът със сеанчанския шпионин, който се задави при споменаването на Щерката на деветте луни.

Завръщането на Лан беше крайно време да се случи, но макар че ми се вижда доста закъсняло, смятам, че е странно разположено точно в края на този том, без връзка с нищо. Освен да създаде клифхенгър (каквито не обичам), друго не прави.

Добавено 2: Сетих се да отбележа и как кралицата на Алтара спомена, че би искала да остави трона на сина си и как това при тях не се подразбирало, за разлика от Андор. Джордан абсолютно е пренаписал цялото нещо с процедурата впоследствие!

Ранд и поне има сюжетно оправдание.

Пак пиша в последния момент, при все цялото ми желание да прасна този пост още в петък... Енивей; коментари:

• Много ми е забавно как преди, когато Елейн и Нинив се правеха на Айез Седай, всички им се връзваха. Сега, когато ужким са "истински" такива, никой не ги има за нищо (освен дружинката на Мат).
• От една страна това, че двете решиха да не спестят на кралицата почти нищо, е в полза за размърдването на сюжета, но от друга страна е доста нехарактерно за тези герои - същите неща, които изпяха на Тилин, не бяха казали май нито на Мат, нито на Джулийн, нито на Том, който ужким е някакъв father figure за Елейн. Като цяло се създава впечатление, че искреността им е някаква врътка, на която Джордан постоянно променя стойността според това колко иска да завърше/развърже историята.
• Елейн има егати оптимизма, да намерят Купата за десет дни...
• Кефи ме как на всички ни е направило впечатление, че дори Егвийн тука е "глас на разума" по отношение на Мат.
• Също се радвам, че не само аз намирам за отвратително отношението на Айез Седай и ползване на принуда над други хора. Някаква там се сопва на Алана, че не прибегнала към това срещу Ранд, тя пък се сопва, че някой може да подозира, че тя няма да използва такъв способ. Тези чуват ли се, виждали ли са се в огледало...?
• Виденията на Мин за благородниците - доста зловещо и ме кара да я съжалявам, че има такава способност !
• Прословутият неразбираем Айлски хумор - на моменти е доста разбираем, но и доста елементарен и леко противен (визирам щипането на задници на публични места).
• В тези глави Ранд не разбираше какво се случва между Мин и Файле. Аз също...?
• Сцените, в които Перин се опитва да се изплъзне на Берелайн много ми напомнят на дебелашките "хумористични" сцени в разни шонен и близки до шонен анимета (като "7 deadly sins" и "dr stone"). И в двата случая мнението ми е "хайде по-добре без..."
• Перин много ми се издигна в очите, когато не се потдаваше на кайриенските благородници. Де да можеше на Берелайн да каже така категорично да го остави на мира...
• Въобще, много ми е странно как след две прочитания бях забравил за цялата тази история с Берелайн. Надявам се и след този прочит да мога да я изтрия така добре от паметта си! И да, сега напълно разбирам хейта към Файле. Поради една (Егвийн) или друга (Нинив) причина, не я намирам за най-кофти персонажа (и дори имам любими моменти с нея), ама тука наистина яко дразни.
• Забавно ми е как от една страна късметът на Мат не баца на 100%, че в тези глави дори и хич (в смисъл, не е убер имбавия персонаж), но и как в същото време късметът му баш в тези глави всъщност работи дори твърде добре - просто той не го е разбрал още .
• Когато става въпрос за мечтите на жени за брой деца/внуци и т.н., шест е някакво магическо число.
• Мат и Олвер са ми любимото нещо в тази книга. И да, шегата, че Мат не се е изгубил безследно, щом Олвер го повтаря, нали, нивга няма да остарее !
• Историята с постоянно дуелиращите се ебударци е доста нелепа. Сюжетът страда заради нея, по мое мнение.
• Егвийн успокоява Логаин с думите как общо взето ще направи всичко по силите ѝ, ама не може да направи нищо, защото Съвета... Логаин тогава разбира ли, че ще му правят бягство от затвора?
• Сюан помага на Логаин да избяга от Айез Седай - което е едно от нещата, за които преди беше неправилно набедена, и заради които я детронираха и усмириха. Интересен паралел (поне според мен)! She did the time, so now she's doing the crime.
• И по мои сметки на Лан му отнема твърде дълго да стигне до бунтовничките. Ако разчитам нещата правилно, някои бунтовнички за една книга време стигнаха от Тар Валон до Салидар. Той пък за горе-долу една книга време стигна от Кайриен (?) до място между Салидар и Тар Валон. Може и да бъркам де, но останах с впечатлението, че беше покрит с рани защото се е бил с Нуждите на Сюжета по пътя.
• @Demandred Гавин е Първи принц на меча (или нещо такова) и от девет годишен го учат, че едва ли не съществува само за да е Елейн в безопасност. Ако тя е жива, слагайки го него на Слънчевия трон малко все едно слагат нея.
• Признавам си без бой, при първо четене (преди 20 години) пленяването на Ранд ме изненада, като ако сега четях книгата пак би ми дошло неочаквано.

И в тази връзка, сега тъкмо дослушвам четвъртата книга и ми е интересно колко много паралели има между двете книги в този момент. Тъкмо плениха Ранд тук, когато минавах частта с детронирането на Сюан. Вече споменах и как в тази книга Сюан извършва това, за което беше неправилно обвинена в другата.

А пък историята с Нинив и Елейн тотално ми се омеша - в едната книга са заедно с Том и Джулийн в някакъв опасен крайморски град в търсене на нещо (чрез Нуждата разбират, че е опасен тер-ангреал). В другата книга са в същия състав + Мат, Биргита, Авиенда, както и две бройки Айез Седай, пак в крайморски град. Ужким не толкова опасен, ама е бъкан с дуелиращи се хаховци, пък и те трябва да се забият в най-опасния квартал, където чрез Нуждата са разбрали, че има някакъв важен тер-ангреал. В един момент, слушайки четвъртата книга, си рекох, "абе що не прибегнат до Мат най-сетне... а, той беше с тях в Господаря на Хаоса, не тук!"

Имаше и разни други такива паралели (а в следващите глави - дори повече), та реших да споделя.

И, бтв, учудих се, че не сте коментирали покрай четвърта книга моментът, в който Айрам изостави пътят на листото - аз го намерих за доста сърцераздирателен, особено и на фона на виденията на Ранд от Руидийн .

- Да, това с десетината дни за Купата е много смешно на препрочитане.

-

Shamajotsi wrote: ↑

Wed Aug 30, 2023 12:43 am

В тези глави Ранд не разбираше какво се случва между Мин и Файле. Аз също...?

Трябва да се върнеш на моментите с Мин от глави 45 и 46. При първата им среща, Файле включи режим "ревност на макс" като видя как Перин прегръща Мин. След това от едно изречение я разконспирира, че е влюбена в Ранд, и се успокои малко, но това не й попречи да я дръпне настрани и да й прочете лекция да си държи лапите настрана от собствеността мъжа й. Отношението на Мин към нея след всичко това за мен е разбираемо.

- Аз пък не схванах какъв й е проблемът на Берелайн, защо се беше затворила и избягваше всички. Нещо, свързано с въпроса й към Ранд кой ще управлява? Искала е да е тя кралица в Кайриен, или обратното, страхувала се е от тази възможност? Уж възприе нормално обяснението му, че Елейн ще е на трона. Или ставаше въпрос за нещо съвсем друго? Не разбрах.

- Според мен Логаин не разбра, че Егвийн ще му организира бягство, аз поне не усетих нещо такова. Пък и ми се струва странно авторът да намеква за това предварително, читателите разбират за бягството едва от последващия разговор между Егвийн и Сюан и се очаква там да се впечатлят (много се набляга на това, че Егвийн взима смело решение). Не бях хванала паралела с четвърта книга, яко!

-

Shamajotsi wrote: ↑

Wed Aug 30, 2023 12:43 am

беше покрит с рани защото се е бил с Нуждите на Сюжета по пътя

Ужасно е да се хилим на фона на цялата епичност на завръщането му... Да речем, че още в началото е получил сериозни рани и затова не е могъл да се придвижва с нормална скорост.

- Що се отнася до Ейрам в четвърта книга (аз неправилно, но упорито го чета Арам), за себе си мога да кажа, че цялостно Пътят на листото ми е една странна философия, която не възприемам като добра, разсъждвайки чисто от еволюционна гледна точка - не способства за оцеляването на групата. Така че за мен беше естествено и разбираемо това, което стана с него.

Като нищо можеше да се получи това с десетината дни ако се бяха усетили, че със Силата може не само да се правят на местни ами и да стават невидими и спокойно да проучват където си щат. Или ако бяха взели Мат. Или ако намереха някой местен бандит/ловец на бандити за водач.

Аз пък не схванах какъв й е проблемът на Берелайн, защо се беше затворила и избягваше всички. Нещо, свързано с въпроса й към Ранд кой ще управлява? Искала е да е тя кралица в Кайриен, или обратното, страхувала се е от тази възможност? Уж възприе нормално обяснението му, че Елейн ще е на трона. Или ставаше въпрос за нещо съвсем друго? Не разбрах.

Берелайн подозираше, че седайките някак ще убедят Ранд да стане тяхна марионетка, след което на нея ще й припари под краката.

Сцените, в които Перин се опитва да се изплъзне на Берелайн много ми напомнят на дебелашките "хумористични" сцени в разни шонен и близки до шонен анимета (като "7 deadly sins" и "dr stone"). И в двата случая мнението ми е "хайде по-добре без..."

В 53-та глава има една сцена с Перин и Берелайн, която е съвсем като извадено от тъпо аниме. На всичкото отгоре е точно в най-драматичния момент когато откриват, че Ранд е отвлечен. По-късно днес или утре ще пиша повече за главите за тази седмица, но тази сцена просто ме хвърли в оркестъра. Все едно гледаш някаква сериозна драма, но по средата има изпълнения тип "Бени Хил". Въобще не си пасват.

Що се отнася до Берелайн, нямам проблем с държанието й - може и да се натрапва на Перин, но това прегрешение бледнее в сравнение с държанието на Файле.

Аз имам по-голям проблем с Берелайн, защото Файле на 16 или 17 и по принцип няма много мозък в главата, а Берелайн е сравнително адекватна когато не е в режим сексуален тормоз на Перин.

Последно по въпроса за Берелайн, но да поясня защо не ме дразни толкова, в сравнение с Файле. На Перин Берелайн не му е никаква, Файле му е жена (и уж го обича силно). Съответно от Файле очаквам да си спазва клетвите, дето е давала и най-малкото да не тормози непрестанно и безсмислено светлината на живота си. Берелайн е някаква странична кака. Вярно е, че му се натрапва нагло, но в крайна сметка не му се е клела да не му се натрапва нагло.

Файле е на 16 или 17? Ужас, че тя наистина е малка да се жени, къде гледаха родителите й

Точно прочетох и аз сценката от Бени Хил (изоставам на финала) и действително е много излишен целият балет.