ShadowDance

Sodomy: Any of various forms of sexual intercourse held to be unnatural or abnormal, especially anal intercourse or bestiality.

Това имах предвид. Можех едно простичко хомосексуализъм да сложа, ама на...

А на въпроса на DELgado, на мен ми дойдоха в повече, НО това не 100% факт, че е така. Това е може би първата книга, където не са завоалирани или бегло споменати. Ако си по-широко скроен няма да ти пречат, предполагам.

Rayko wrote:

Sodomy: Any of various forms of sexual intercourse held to be unnatural or abnormal, especially anal intercourse or bestiality.

Ако си по-широко скроен няма да ти пречат, предполагам.

Ако си широко скроен, определено няма проблем...

Облягам се тежко на чувството си на носталгия, за да преджапам през Фийст. Не е толкова зле, колкото обещаваше да бъде, но все пак...

Това ме кара да задам един въпрос и на теб, и на останалите ревюиращи книги от екипа на ШД.

Наскоро ми казахте, че вече ревюирате всяка излязла на българския пазар фантастика или фентъзи. ОК, това е похвално.

Въпросът ми е - трябва ли обаче задължително да завършвате дадена за ревюиране книга ако е непоносимо скучна/тъпа/дразнеща по друг параграф?

Давам си сметка, че трябва да сте максимално аргументирани в ревюто си, но при по-крайни случаи фатално ли ще е ако напишете "стигнах до страница едикоя си и повече не издържах" и да коментирате частта от книгата, която сте прочели? Недовършването на книга от ревюиращ само по себе си е силен сигнал, струва ми се.

Ми за мен е непрофесионално и съм го правил максимум веднъж или два пъти. Смятам, че реална представа за едно произведение можеш да имаш САМО когато си го възприел в неговата цялост. Изключенията от това правило са много нищожен процент.

Аз имам въпрос, подобен на Валериевия, само че за Пергамента. Зверски се запалих по книгата, от постове по форуми + блога на самия Дънкан (отговора му на гей-башъра беше просто ОМФГ) и искам да знам дали "гей-работите" там са много и до каква степен могат да ме погнусят? Не че няма да си я прочета от кора до кора, ама да знам просто, чисто любопитство (просто се стресирах като видях, че е спечелила и Gaylactic Spectrum 2007).

Значи, ако не те е гнус, че някакъв пич може без притеснение да описва влечението си към други мъже (в смисъл, както в хетеро варианта би било "скивай кви са й яки циците на тая"), няма да имаш проблеми. Сексът не е графичен и определено не е гнусен. А и не е само хомо

Чета си все още Странника на Хайнлайн и след 50 страници за щастието и религията и 50 за това колко е хубаво да правиш секс с всички, за да се сближаваш с тях, ми се поохлади малко ентусиазмът, но ще я довърша.

Muad_Dib wrote:Чета си все още Странника на Хайнлайн и след 50 страници за щастието и религията и 50 за това колко е хубаво да правиш секс с всички, за да се сближаваш с тях, ми се поохлади малко ентусиазмът, но ще я довърша.

Като я четох и аз се чувствах по подобен начин
Сега чета "Символика на приказките". Изобщо, явно на стари години ще стана юнгианец

Аз в момента съм на списанийна наваксвация...
Това боря в момента... вече съм го преполовил.Дано наваксам малко, че продължават да се трупат...

Някой има ли поглед върху David Zindell?
Прочетох няколко негови разказа, които ми допаднаха, и се чудя дали да не пробвам романите му.
Гледам, че масово, Lord of Lies има най-висока оценка.

Калин го проповядва

Дочетох "Ангелски езици". Книгата е монументална и ме кара да се гордея, че българин е написал нещо такова.

Историята е силно ретроспективна и в общи линии единственото, което не ми хареса в книгата е, че е в недолюбван от мен жанр - житейска хроника. Фактът, че ми хареса толкова много въпреки това обаче, мисля е достатъчно показателен. Стилът е брилянтен, преводът рискувам да кажа, че е по-добър от оригинала - такава изразителност просто не си представям на немски, на какъвто е писана. Книгата проследява съдбите на двама младежи по време на режима и прехода в България. Преплитането им е забавно по интелектуално-усмихнатия начин, контрастът им е горчив, по нашенски, а приликите са един поочукан спомен за комунизма. Историите са интересни, верни, човешки, доста силни, но наистина над всичко друго в тази книга е езикът - такава игра и изразност с българския аз лично никога не съм срещал, напомня поезията на Валери Петров с неговите милиони неочаквани рими, но е някак по-замислено, по-поетично, просто радост за душата.

Критиката вече я изложих - повествованието е хроникьорско и като такова историята е безцелна, по-скоро показателна и изобличаваща, нежели кулминираща. Въпреки това книгата е доста увлекателна.

Ако се напна, може и да напиша нещо по-подробно като статия

От бая време й се чудя на "Ангелски езици", винаги ми се е виждала интересна. Та, вероятно ще я пробвам някой ден. Тенкс, Жоро

Прочетох Rollback на Robert Sawyer. Много приятна фантастика, своеобразно продължение на "Контакт" на К. Сейгън. Ще се препоръчва
Бтв леко бях смъмрен затова, че съм препоръчал "Книгата на черепите", но не съжалявам - на времето и с "Американски богове" стана така.

Кой е авторът на Ангелски езици и намира ли се все още по пазарищата, определено бих прочел нещо подобно за времето преди и след прехода.

Бтв леко бях смъмрен затова, че съм препоръчал "Книгата на черепите", но не съжалявам - на времето и с "Американски богове" стана така.

Първа в моя списък за след сесията...Смисъл и Хюго, и Небюла и препоръките на сигурно 6-7 приятели, чели я поне по два пъти...Направо не знам защо досега не съм я такнал...