ShadowDance

Жоре, дали не му дойде времето да асценднеш от тийн-мортал-комбат-over-9000 възторг към... yunno... човек на ей ги де са 30 години?

Get back to Boresville, pal

Той още от края на осма си е добър, уотевър добър мийнс, ъф корс

На 75% от последната книга съм и все пак съм разочарован.
В смисъл поносимо е, но очаквах КРАЯТ НА СВЕТА от тая книга, честно казано - и като измиване на срама, и като коментари от фенове.

Ендгеймът дори не е започнал.

Най-тъпото е, че искам да разбера кво става и в тия на Еселмонт, но перспективата да прочета книга (Orb, Sceptre & Throne), която дори най-големите маниаци не са харесали, ме изпълва с угроза.

Да пиша и тук - продавам десетия Малазан на английски, американското издание, за който го интересува

Инфо и конкретни линкове и цени - http://shadowdance.info/forum/viewtopic ... 418#273418

Ако го предлагаше в някакъв превод, щях да се поинтересувам, за да го сравня с моя си, примерно. Но така...

И така, прочетох и десетата книга.

Смятам да напиша много по-подробно за цялата поредица в списанието, но ето краткото ми мнение.

Книгата е добра - по-добра и по-консистентна от последните три книги. Както обикновено започва бавно и както обикновено краят е ОМГ. Участват всички оцелели досега по-важни герои, някои съвсем за малко, но с класа

С - за огромно мое съжаление - непростимата липса на Готос.

Основната сюжетна линия завършва удовлетворително, макар и леко недостоверно и нагласено. Нямам оплаквания там. Краят ме държа много яко - последните 50-60 страници съм ги чел облегнат на една ограда по пътя от офиса към магазина за шоколад насред хиляда други задачи, които ме чакаха.

Проблемът е с всички ДРУГИ сюжетни линии, които или изобщо не получиха никаква резолюция, или въпросната беше тотално смешна, излишна и неъсответстваща на билдъпа. За съжаление това важи за поне три много билдъпвани линии в продължение на поредицата или поне на втората й половина.

С тази поредица Ериксън изгради страхотен свят - и показа, че няма грам идея какво да го прави. Съсредоточи се в лични драмички, в ирелевантни странични герои, като остави дразнещо висящи огромни рани в сюжета да си останат така до края. Да, ясно - Еселмонт уж ще ги запълни. Само дето няма - книгата му за Даруджистан е оплюта от де що има фен, остава една за Джакуруку, която е извън сюжета, и една за Асейл, която също ще осере.

И това ще е един тъжен край. А можеше да не е така. Ако някой може да ми обясни защо в еднгейма на еднгеймовете трябваше на ТРИ пъти подред отново да извъртим всички гледни точки на всички трийсет и кусур въведени войници в армията, ще го разцелувам.

Ако някой може да обясни защо ИЗОБЩО шейковете се напъхаха в повествованието - нямаха грам връзка с нищо, какво изобщо се случи там и защо?

Отговорът е - защото Ериксън просто постъпи безотговорно към читателите си и остави тая книга да е поле за експериментиране на наративни форми и на стилистични финтифлюшки. Еми да, ама не.

Надеждите ми остават в Бакър и Мартин да остане поне една поредица, която съм зачел в приключилата си и отдадена на жанра младост, да приключи достойно.

Е и Колелото де!

Отговорът е - защото Ериксън просто постъпи безотговорни към читателите си и остави тая книга да е поле за експериментиране на наративни форми и на стилистични финтифлюшки.

Барем това да беше вярно (а в случаите, в които е - да беше добре изпълнено), пък то... Чисто "литературните" му експерименти не знам дали може да се нарекат литературни даже.

Е не съм твърдял, че експериментирането е успешно

Формално погледнато, опитът да се разкаже история от 247 гледни точки и да се даде приоритет на техния светоглед и бекграунд, вместо на оригиналния сюжет, си Е експеримент с наративна форма

Бе сигурен съм, че и друг е опитвал подобен експеримент. И не е успявал Ериксън нали взаимствал от някви военни екшънчета за виетнамската война. Няма да се учудя баш оттам да е взел това.

Да кажа, че работих наскоро по едни негови новели и впечатлението ми е, че Чефо като че ли с късата форма доста по-добре се оправя. Може би защото няма толкова текстово пространство, с което да злоупотребява, или пък е поограничил дозите, не знам.
Освен това му щудирам една нова творба, пак по темата за Малазан, в ръкопис още (помоли ме за мнение момчето).
Ами, поозаптил се е и стилът му вече е доста по-консистентен.

Тва сериозно ли? В смисъл за Forge of Darkness ли става дума? Или се бъзикаш нещо.

Новелите и аз ги харесвам, бтв.

Moridin wrote:Тва сериозно ли? В смисъл за Forge of Darkness ли става дума? Или се бъзикаш нещо.

Новелите и аз ги харесвам, бтв.

На Forge of Darkness му дадох зелено.
А трите новели са шеметно забавни
Особено последната.