ShadowDance

Аз пък туко-що си купих Зведния Прах на Геймън и нямам търпение да се прибера и да я почна.

Завид! Завид! Завиииииид! (Позеленях от завист!)

BaYa wrote:Завид! Завид! Завиииииид! (Позеленях от завист!)

Е чак пък толкова

DELgado wrote:Аз пък туко-що си купих Зведния Прах на Геймън и нямам търпение да се прибера и да я почна.

Благодаря, че ми напомни! Изтичах до борсата на "Хеликон" да грабна една бройка и беж обратно на работното място
Бая, защо "завид", бе? В Испания няма ли я?

DELgado wrote:

BaYa wrote:Завид! Завид! Завиииииид! (Позеленях от завист!)

Е чак пък толкова

Абе като те гледам, зеленееш и ти!
Просто имам много "чакащи" преди да стигна до Геймъновата. Но така по-добре, ще гледам филма без специални очаквания. И после ще допълня с книгата (макар да е неправилният ред)!

Аз мъча първи том на Малазана за втори път и отново не мога да си задържа вниманието върху текста за повече от 2 минути (това ми се случва обикновено, когато чета някоя много скучна научна статия). Ненам - кофти неувлекателен стил ли има тоя автор, що ли, но просто ме загубва в безкрайните си описателни словоблудства. Ако имаше повече диалог май по-лесно щеше да се кльопва. Ще го пробвам и на български - белким успея да се съсредоточа. Щото сега установявам, че изведнъж съм прочела 6 страници, а знам какво се е случило, щото съм внимавала, само в първата от тях. През останалото време мисълта ми се отплесва към нещо друго и после трябва да препрочитам.

Аз така издържах до 300 страници на първа и по същата причина го дропнах. Заради Симеон и Емо обаче определено ще се напъна пак някой ден...

Мня не мога аз, битка за всеки ред е просто и за ся съм го зарязал най безцеремонно. Нещо си я спестих днеска Стардъста книжката, сигурно заради грозната обложка. Баси в мола нямаше НИЩО на Геймън на английски. Имаше на руски ебати.

За корицата на Звезден прах не знам дали е грозна (е, повече ми хареса Клеър Дейнс във филма, естествено ), но книгата е много приятна. Изчетох я снощи на един дъх.
В сравнение с филма повече ми харесва как е описан персонажът на Виктория (особено последния й разговор с Тристан) и начинът, по който бе решен проблемът с вещицата (макар и да разбирам, че във филма е трябвало да е по-зрелищно. Йекшън требе! ).
Във филма пък повече ми харесаха основно три неща:

Spoiler: show

- Братята бяха много по-кефещи (ама това е нормално, де, изразните средства на филма си бяха по-подходящи за целта)
- Персонажът на капитана, който в книгата беше бегло споменат в 2-3 страници, във филма КЪРТЕШЕ. Captain "Shake Spear" rules! То и как иначе, след като го играе Робърт де Ниро.
- Най-вече краят. Обичам хепи-ендове
Но краят на книгата също беше хубав, макар и по-меланхоличен (последният параграф )

Та, общо взето, ми харесаха и филмът, и книгата. Но ако трябваше непременно да избера само едното от двете, щях да предпочета филма поради изложените в спойлъра причини (най-вече последната).

Аз само преполових Стардъста. Не че не можех да я прочета цялата още снощи. Просто предпочетох две поредни вечери да се наслаждавам на книжката и с голямо усилие се спрях по средата вчера.
Престъпно малка е като обем. Но по-добре малко от колкото нищо. А Геймън да си сяда на задника и да пише още. :<

Към ноември би трябвало да излезе и "Fragile Things".

Interpreter wrote:Към ноември би трябвало да излезе и "Fragile Things".

Interpreter wrote:Към ноември би трябвало да излезе и "Fragile Things".

Супер.

А някакви планове за Anansi Boys да има?

DELgado wrote:А някакви планове за Anansi Boys да има?

Не съм чувал засега, но ако не го прави някое друго издателство, може да се обсъди.

Пускам тук част от анотацията за Fragile Things за тези, които го очакват на български. Малко е спойлърско, но не чак толкова

Spoiler: show

Fragile Things
(Крехки неща)
Нийл Гейман

Тази книга включва 31 миниатюри (къси разкази, малки повести и стихотворения), писани в продължение на няколко години по различни поводи и за различни издания, сред които спечелилия наградата “Хюго” за къс разказ “A Study in Emerald”.
Мотото на сборника е красноречиво: “Тези хора трябва да разберат кои сме и да кажат, че сме тук”. Става дума за “крехките неща”, за уязвимостта и наранимостта на човешкото сърце, мечтите и кошмарите ни, страховете и въжделенията, любовта и смъртта, за крехкостта на самия живот, за “чудото” на привидно сивото ежедневие, в което винаги може да се види приказното и удивителното, стига сърцето да е отворено за тях. Това е темата и настроението, обединяващи иначе съвсем разнородните по сюжет и по жанр фрагменти. “Страшни” понякога, но трогателни и красиви приказки за възрастни.
Както признава Геймън, той е окуражен да състави този сборник след неочаквания за самия него издателски успех на предишния му подобен опит с колекцията “Smoke and Mirrors”. Книгата започва с кратка изповед на автора и обяснение около предисторията и съдържанието на включените неща. “Разследване на един смарагд” е писан за антология разкази, издадена под надслов “Сенки над Бейкър стрийт”, вариации на тема Шерлок Холмс, в която Викторианска Англия се слива със странния свят на Лъвкрафт и добрият стар свят е завладян от чудовищни Древни богове. “Как да говорим с момичета на купон” е чудновата фантастична история за това как две момчета попадат на събиране, в което красивите момичета се оказват извънземни същества, дошли в нашия свят, за да изпитат чувството любов; “Странни малки момичета”, както и “Петнадесет карти от Вампирския Таро” представляват великолепно изпълнени колекции от миниатюри “поезия в проза”, съдържащи много подтекст и настроение; “В края” е забавен, парадоксален вариант за “Последната” или липсващата последна книга на Библията, в която описаното в “Битие” тече в обратна посока; “Монархът на долината” е своеобразно продължение на “Американски богове”; повечето включени стихотворения като “Въртележката”, и особено “Денят, в който кацнаха летящите чинии” са великолепни образци на дълбок лиризъм и копнеж към всеобхватната любов, съчетан с остроумие и с възхищение към чудото на живота. Всеки от тези фрагменти, в стихове, проза или миниатюра е писан с присъщото за Геймън съчетание от усет към фантастичното и дълбока, но не и сантиментална чувственост и, разбира се, с вкус към музикалността на словото и поетичност.

“Разследване на един смарагд” е писан за антология разкази, издадена под надслов “Сенки над Бейкър стрийт”, вариации на тема Шерлок Холмс, в която Викторианска Англия се слива със странния свят на Лъвкрафт и добрият стар свят е завладян от чудовищни Древни богове.

Ъъъ, такова заглавието не е ли по-скоро "Етюд в изумрудено/смарагдово" всъщност, тъй като самият разказ следва сюжетно "Етюд в червено" на Дойл, ака "A Study in Scarlet"?