ShadowDance

"Око за око":
https://www.imdb.com/title/tt21318724/
Абсолютно сериозно - китайски Затоичи, само че с още повече жестокост и с по-малко хумор. Даже филмът започва със сигнатурната сцена на Затоичи - където слепият главен герой отива в долнопробна игрална зала, за да обере всички на игра на зарове.
Нелош филм, иначе. Хубава визия и готини бойни сцени, макар и с твърде много кътове. Главният герой е готин.
Ако има сериозен проблем, той е, че е прекалено жестоко - и не говоря за кървищата, които не са малко. Историята е много по-мрачна от всичките филми за Затоичи, които съм гледал, а те хич не си поплюват принципно.
Филмът е дълъг около час и десет минути, обаче се усеща като доста повече, без обаче да става досаден.

Феновете на бойните филми би трябвало да го харесат.

Рекох да си припомня "Road House" от осемдесетте:
https://www.imdb.com/title/tt0098206/
Баш за тази тема е, защото побоищата са хореографирани от Бени Уркидес - а той е минал през ръцете на Само Хун и това си личи навсякъде.
Бях забравил колко чудовищно тъп филм е това, всъщност. Новият е с по-добър сценарий.
Само дето осемдесетарският пращи от осемдесетарска енергия, главният герой е готин, а бойните сцени са, всъщност, твърде страхотни. А и Маршал Тийг > Конър Макгрегър. Филмът е адреналинова бомба, въпреки че темпото е по-бавно, отколкото го помнех.
Да не се гледа от хора, които държат на качествен сценарий обаче.

Рекох да си припомня "Encounters of the Spooky Kind":
https://www.imdb.com/title/tt0080827/
Хорър/фентъзи с кунгфу, режисирано от Само Хун и с него в главната роля.
Бесен сексизъм и, подозирам, абсолютно реално убийство на кокошка на екран - последното ми е по-голям проблем и не знам дали бих могъл да го простя на съвременен филм. Абсолютно кретенски сценарий обаче, което е плюс. Филмът е забавен, с няколко страхотни бойни сцени, по-добри визуални ефекти, отколкото очаквах, идиотски хумор в промишлени количества и някои интересни моменти, свързани с магии и ритуали.
Тук ги има и плюсовете, и минусите на Само Хун като кинаджия - страхотна хореография на битките и безупречна работа с камерата, достатъчно добре изпипан филм, за да работи, въпреки че, реално погледнато, е пълна простотия, но същевременно на моменти е тотален криндж, а афинитетът на Само към бруталното насилие понякога идва в повече, особено в последната минута на филма. Но пък има доста смях за баланс, та...
Фенове на жанра да гледат.

"Непознатият":
https://www.imdb.com/title/tt1527788/
До голяма степен - корейски римейк на "Мъж под прицел", но с още по-гаднярска история и по-брутално насилие. Вероятно е едно от вдъхновенията зад "Джон Уик", доколкото подходът към бойните сцени е подобен. Сниман е добре, но от скъп корейски филм друго не се очаква.
Надали ще го гледам отново обаче - просто защото на моменти е прекалено гаден, няма забавни моменти, няма и достатъчно екшън, за да ме държи на ръба на дивана - но пък каквото го има, е добре хореографирано и изпълнено.

"Сянката на шогуна":
https://www.imdb.com/title/tt0098322/
Нинджи, самураи, кунгфу и японски осемдесетарски хеви метъл. Бая яко нещо, ако човек е в подходящото настроение. Страхотна операторска работа и интересно техническо изпълнение. На моменти има технически гафове - примерно най-очевидната употреба на син екран, която изобщо съм виждал във високобюджетен филм. Всичко имаше сини очертания. За един от техническите гафове обаче бях благодарен - като запалиха един кон, където на коня в един момент му се появиха колела отстрани за секунда.
Сценарият на моменти пречи. Реално, това е горе-долу същата история като анимето "Seirei no Moribito" и аз съм на сто процента сигурен, че Нахоко Уехаши се е вдъхновила от този филм, за да напише романите, на които е базирано въпросното аниме. Разликата е, че анимето е, реално погледнато, доста по-смислено.
В "Сянката на шогуна" има много повече екшън и героични саможертви, плюс уестърн привкус, което радва, но човечността, която идваше с Балса, я няма, а и сюжетът на анимето беше по-добре изграден.

Само че, такова, екшън и метъл. Песента, която избухна по средата на филма по време на една бая грандиозна баталия, ме зарадва твърде много. Ако знаех японски, щях да пригласям. Хореографията на повечето бойни сцени е дело на Сони Чиба - който играе един от основните злодеи тук. Толкова разнообразни кланета не съм виждал в друг японски филм. Страхотно изпълнение дори от драматичните актьори. Не знам защо Чиба не е работил по хореографията на повече филми. Явно го бива. (Човекът все пак е основател на Японския екшън клуб, където са обучени адски много каскадьори и актьори като Хироюки Санада. Не е случаен.) В малка роля е и Дзянцян Ху (дано не бъркам транскрибцията) - играе ням китаец майстор на кунгфу, който на моменти май материализира оръжия от нищото. Феновете на жанра са го гледали най-малкото в "Манастирът Шаолин" и "Желязната маймуна". Готин тип. Той също участва в хореографирането на бойните сцени.
Та така. Препоръчвам, с уговорката, че все пак от сценария има какво да се желае.

@tigermaster върна ме в детството с този пост. Сянката на шогуна съм го гледал на пиратска видеокасетка нейде през 90-те. Имам смътни, но позитивни спомени. Малко ме е страх да пробвам да го гледам пак, че повечето от тези филми не остаряват много добре, ама знае ли човек

Абе готин филм си е все още. Хареса ми достатъчно, за да му направя фенски превод - макар че английските субтитри бяха пълен кошмар.

Сега ми попадна трейлър на това:



Изглежда толкова over the top, че може и да е забавно.

Опитах се да гледам "Азуми" двайсетина години, след като го гледах за последно:
https://www.imdb.com/title/tt0384819/
Когато бях в гимназията, беше голям хит сред съучениците ми. Развалих си хубавия спомен. Жалко.
Филмът е остарял непоносимо зле. Практически цялото нещо изглежда като заснето на зелен екран. Ая Уето не се движи толкова добре в бойните сцени, колкото си спомнях, а и в самите бойни сцени има прекалено много кътове, странни ъгли на снимане и идиотски монтаж. На моменти беше очевидно с цел да се прикрият недостатъчните атлетични способности на Уето, понеже останалите убийци бяха заснети по-адекватно.
Сценарият има потенциал. Може би е оползотворен, обаче ме домързя да го догледам, за да видя.
Поне музиката все още радва.

"Crime Story":
https://www.imdb.com/title/tt0108656/
Първоначално главната роля е трябвало да бъде изпълнена от Джет Ли, но след като китайската мафия убива агента му, той решава, че няма да е добра идея да играе в такъв тип криминален екшън, и участва в "Twin Warriors" - което е мега великият филм, така че човекът е взел правилното решение.
Ролята е дадена на Джеки Чан. Резултатът е интересен. Криминален трилър, базиран на действителен случай, с доста екшън, автомобилни преследвания и стрелби, практически никакъв хумор и по-малко ръкопашен бой, отколкото сме свикнали да очакваме от господин Чан от ония времена. Същевременно обаче образът му е буквално същият като този в поредицата "Полицейска история", макар и без смешките. Прави странно впечатление, но филмът си заслужава гледането.

"Life After Fighting":
https://www.imdb.com/title/tt21478426/
Неотдавна гледах Брен Фостър в един филм със Стивън Сегал, който превеждах. Там прави впечатление на доста способен филмов боец, но, понеже все пак е до Сегал, няма как да му се позволи да изпъкне истински.
За да покаже на какво наистина е способен, продуцира, пише и режисира този филм. Получило му се е прекалено добре, като за първи режисьорски проект. Мелодрамата на моменти идва в повече, а има и откровени гадости, до които ми се щеше да не се стига. Правено е очевидно с нисък бюджет - австралийски независим филм е, в крайна сметка...
Обаче е заснет добре, Фостър е и добър актьор, освен че може да се бие, а бойните сцени са Омесване на купища различни стилове, работа с всякакви оръжия, бруталия на корем, скорост и кръв. Ако целият филм беше като последния половин час, щеше да е най-великото неазиатско бойно нещо изобщо. Но и така радва.
Реализъм, разбира се, няма никакъв, но в сцените, където ни показват как главният герой преподава бойни изкуства, става ясно, че сценарият е писан от човек, който има понятие от тая работа.
Идва с енергията на малоумен осемдесетарски екшън, но със съвременни бойни сцени. Трябва ми двубой между Брен Фостър и Скот Адкинс.

За Crime story дядо Джеки получава награда за най-добър актьор ако не се лъжа, никой не е очаквал, че Чан ще може да износи подобна сериозна роля на гърба си, даже са съветвали режисьора да не го поставя в главната роля. Обаче се е получило, един от малкото сериозни филми в кариерата му, които са се получили добре. А The Tai Chi master идва скоро на 4к формат и съм му направил преордър вече.

Предстои нов филм на Синтия Ротрок:

Половината бели бойци, които са били пребивани от Само Хун и Джеки Чан, играят вътре - Бени Уркидес, Ричард Нортън, Кийт Витали, самата Ротрок...
Ще е забавно.

"Shaolin Intruders":
https://www.imdb.com/title/tt0201060/
Мисля, че е един от по-добрите филми на Шоу Брадърс, които съм гледал. Нелош сценарий, готини герои и тотално фентъзи в битките, което радва много. Има доста хумор в началото, но с напредването на времето става все по-сериозна история. Има и сюжетни обрати и криминална мистерия. Препоръчвам.

"Dragon Inn":
https://www.imdb.com/title/tt0060635/
Като се замисля, това е един от най-старите филми с кунгфу, които съм гледал. От шейсет и седма, без никой от познатите ми актьори, под режисурата на Кинг Ху - за когото бях чувал, но не познавах филмографията му.
Филмът е твърде приятен. Заснет е великолепно, сценарият бива, а в режисурата и постановката на бойните сцени се усещат влияния от Акира Куросава, което радва.
Самите бойни сцени обаче са доста различни от това, с което съм свикнал. Един куп боеве с мечове със зрелищна хореография, но мълниеносната скорост, която сме виждали в ранните филми на Джет Ли, например, тук я няма. Истината е, че през голяма част от времето ми напомняха на дуелите на Жан Маре от петдесетте и шейсетте години - не съм очаквал такова нещо от азиатски боен филм, но ме зарадваха.
Пък и бойните филми, в които съм се кефил толкова на природни гледки и игра с камерата, са доста малко, всъщност.
Ще го гледам пак при първа възможност.

Припомних си "Предградие 13":
https://www.imdb.com/title/tt0414852/
Ей твай - сценарий, който се лашка между посредственост и откровено зле, обаче това няма никакво значение, защото каскадите и бойните сцени компенсират. Цялото нещо пращи от енергия, заради която бих го гледал отново веднага.
Донейде е жалко, че Давид Бел и Сирил Рафели имат истински роли само в този филм и в продължението му, защото и двамата са страхотни и заслужават повече внимание.
Рафели поне е правил хореографията на бойните сцени на какво ли не, включително и на азиатски филми. (А и Джет Ли го уби зрелищно в "Целувката на дракона", което е постижение. После имаше и готини каскади в "Умирай трудно 4".) Бел се опита да повтори ролята си в някакъв тъп римейк с Пол Уокър на мястото на Рафели, ама, при цялото ми уважение към Уокър, не може да смениш актьор боец с холивудски красавец и да очакваш да стане нещо.
Както и да е, филмът е готин.

"Come Drink with Me":
https://www.imdb.com/title/tt0059079/
Искаше ми се да го харесам повече. Това, все пак, е класически филм с бойни изкуства, оказал огромно влияние върху целия жанр. Допадна ми, всъщност, но...
Сниман е добре, само че, за разлика от "Dragon Inn" на същия режисьор, този път монтажът твърде често е просто тромав, а тонът е адски неравномерен. Подчертано комични сцени с пеене, пиене и танци се редуват с брутално и кърваво насилие, каквото съвсем определено не очаквах - включително едно убийство на дете, което дойде от нищото и май единствената му функция беше да покаже колко са зли злодеите.
В началото бойните сцени радват.
Благодарение на този филм Чън Пей Пей се превръща в първата жена екшън звезда. Гледали сме я в "Тигър и дракон" в ролята на Нефритената лисица, но тук, 30 и кусур години по-рано, е съвсем прекрасна. Има хубаво излъчване, добре стои в битките, добра актриса е и докато филмът беше центриран върху нея, беше готин.
Само че в последната третина се въвежда съвсем нов конфликт, комичният поддържащ образ става трагичен и главен и прецаква абсолютно всичко - първо, защото рязко измества центъра на историята по твърде неприятен начин, и, второ, защото просто актьорът му не радва толкова в битките.
А и пак, както беше и с "Dragon Inn" - битките са интересно хореографирани, но скоростта и усещането за опасност, които очакваме от по-късни хонконгски филми, тук ги няма. А и режисьорът Кинг Ху май е алергичен към удари с юмрук - и тук, и в "Dragon Inn", ударите са или с оръжията, или с отворена длан, или в много краен случай - с крак. Юмручен бой няма.
Добре е да се гледа от хора, които се интересуват от жанра - ще видят откъде тръгват неща, които сме гледали в по-късни филми. "Тигър и дракон" просто нямаше да съществува, ако не беше "Come Drink with Me" - цели сцени са пренесени и осъвременени там. Имаме монаси воини, които се бият със Силата с буквално същите движения, които джедаите използват десетилетия по-късно в прикуълите. Сериалът на Нетфликс "Самурай със сини очи" със стопроцентова сигурност е повлиян поне малко от този филм.
А и е приятен филм, въпреки критиките, които изсипах тук.

Припомних си и "Шаолин":
https://www.imdb.com/title/tt1533749/
За мой срам едва преди няколко дни научих, че Кори Юен си е отишъл през 2022 година. Един от любимите ми хореографи беше - а и няма екшън фен на тази планета, който да не е гледал и харесал неговата работа, дори да не го знае. Работил е по какво ли не, от "Х-мен" до "Транспортер", плюс един огромен гигантически куп азиатски бойни филми, които нямам време и място да изброя.
В "Шаолин" от две и единайсета са може би най-добрите бойни сцени, хореографирани от него. Самият филм е два часа и кусур зрелище с майсторска режисура, добър сценарий и прекалено много мелодрама и героични саможертви. Мелодрамата е единственото, което може да мине за минус, само че на мен не ми пречеше.
Анди Лау е страхотен и в драматичните сцени, и в битките. Хай Ю е приятно намигване към "Манастирът Шаолин" с Джет Ли - там беше учител по бойни изкуства, тук е игумен на манастира и трийсет години по-късно все още е абсолютен танк, като влезе в битка. Джеки Чан е в по-малка роля, но все пак радва. Има комедийна сцена, в която използва готварски техники върху противниците. Добре че я има, защото мелодрамата е мелодраматична и е много, та трябваше нещо да поразведри всичко. Дзин У е пич. Никълъс Це е противен, но пък такава му е и ролята.
Има и всичките клишета за зли англичани, които искат да изпият кръвта на Китай и затова крадат културни ценности и поробват китайци.
Посланието против насилието е написано с кръв и насилие, само че това не пречи, понеже изпълнението е прекалено добро.
Бих го гледал отново.