ShadowDance

Тя кралицата не за първи път опитва да убие Робърт...

Mah niggah Neyd.

Малко да спекулирам и аз за Нед.
Може би трябва да препрочета главите с него, преди да говоря така наизуст. Според това, което си спомням обаче, мотивацията за постъпките на Нед е едно от най-неясните неща в първи том. Изобщо лорд Старк е абсолютната енигма в тая поредица. Та да обсъждаме защо е направил едно или друго, на мен ми е супер интересно и вълнуващо, но аз не бих го с лека ръка квалифицирала за тъп или фанатичен.
Какво обеща Нед на сестра си? Ам? Никой не знае, обаче откакто й го обеща поведението му стана крайно опърничаво и стигна дотам да занесе "копеле" на жена си и да я принуди да го отглежда. Плю на братските си чувства към Робърт заради Денерис и направи единственото, което въобще можеше да се направи, за да спаси децата на Серсей. Няква такава обсесия да спасява деца, някак си.

Може би трябва да попрочетеш пак главите с него.

Малко правиш от мухата слон с това със сестра му или онова с Денерис. Не че не са важни, но не мисля, че те са определяли цялостното му поведение.

А чак тъп и фанатичен май никой тук не го нарича. Наивен, да. Лош познавач на хората, да. Неподходящ за държавен ръководител, да. Иначе е симпатичен човекът и аз лично принципно ценя моралния му кодекс, просто се случи на неподходящо място в неподходящо време.

То това със сестрата е само едно нещо от комплекс с неща, които определят характера му по един доста конкретен начин все пак

Да не забравяме че и той самия е имал детство с осиновител а не с родния си баща.

Имало ли е момент в книгата, когато разкритието за инцеста (което по едно време летеше с гарвани до всички лордове на Вестерос) е стигнало до ушите на скъпия Джофри или на Тивин Ланистър? Каква е била реакцията им? За лъжа ли са го приели? Имали ли са съмнения вътре в себе си?

За Тивин си спомням споменаване във втори том, че нареди на майстера в Харънхъл да изгори и забрави съобщението за инцеста, защото е гнусна лъжа. За Джофри, ако не се лъжа, един от хората на Станис, пленени в битката на Черната вода, му го каза в лицето, че е рожба на инцест, преди да го екзекутират, май и по-рано имаше нещо такова, скандирано от тълпите в King's Landing.

E нали Станис го разпространи като обявление.

Дочетох току що третата книга. Абсолютно страхотна беше, по мое мнение най-добрата от поредицата

Spoiler: show

Санса!!! Как може да съм единственият й фен на света?! Супер интересна ми беше нейната история в този том, за разлика от предишния, когато просто седеше в замъка и биваше малтретирана. Когато казаха, че ще я омъжват за Тирион просто не можех да го възприема, по никакъв начин не си ги представях заедно. Но главата със сватбата им беше много силен момент и Тирион толкова великолепно се прояви, че оттам нататък той ми стана по-любим от самата Санса. Той в първата книга не ме кефеше ЧАК толкова много, във втората прогресивно нарастваше симпатията ми и в трета вече удари десятката. Абсолютно страхотен човек, жалко, че Санса нямаше как да го разбере и оцени, имайки се предвид, че е на тринайсет и леко глупавичка. Но много ми се ще да вярвам, че рано или късно Мартин ще се върне към тази история и Санса и Тирион ще се срещнат отново, вече на друг акъл. А Петър Белиш е някакъв гаден червей, ужасих се, че Санса е в неговите ръце вече… Дано Бриен или някой там я намери и спаси скоро.

Джайм Ланистър също беше великолепен. Много добре бяха представени вътрешните му конфликти, желанието все пак да бъде разбран, а не презрян и отхвърлен. Много добра идея за лицемерието на едно общество, което ненавижда побъркания си жесток крал, но все пак заклеймява този, който е вдигнал ръка срещу него. Двете му сцени с Церсей към края на романа бяха изключително силни, много емоционално наситени. И въобще всичките символични моменти с отрязването на ръката, оглавяването на белите плащове, писането в книгата, всичко беше страхотно.

Всъщност Мартин наистина няма нито един слабо разгърнат персонаж, всичките са интересни и противоречиви и могат да бъдат дискутирани доста. Предполагам, че избирането на любими образи точно в тази поредица е силно зависимо от субективните диспозиции. Щото освен горепосочените също адски много ми харесва и Бран, и Дени, и Давос, и Сам, и въобще всички. Дори на Кейтлин главите ми бяха супер интересни в този том.

Ще направя малка пауза и скоро ще пристъпя към четвъртата книга, за която чувам, че е доста разнообразно възприемана от читателите.

Имам сериозен проблем. Зверски съм се навил да си ги препрочета, обаче ги имам на български. И не че не бях доволен от първите три и превода на г-н Русинов, обаче много ми се иска да си ги четна на английски. Обаче пък за на английски Киндъл поне в близкия месец няма да си взема. Някой ще удари ли един стабилен аргумент да си ги чета на български и да не трябва да събирам 300 кинта за киндъл, че много ми се четат

Пиши ми едно ЛС и ше ти ги подаря 1, 3 и 4 на английски (за съжаление 2 си я взех за самолета, иначе и нея я имах, ма се ше се намери кой да ти я даде), само ше трябва да минеш през нас да си ги земеш.

Благодаря много, но аз по-скоро разчитах някой да скочи в защита на хубавия превод, най-вероятно ще я отложа ако няма Киндъл скоро докато се появи въпросният:)

Преводът е много добър. Обаче Мартин в оригинал е нещо страхотно. Ти си решаваш.