ShadowDance

Вещера и Пергамента явно ще си ги боцкам и аз оттам.

А за Странника не се колебай въобще. Книгата е страхотна.

Ми след бързите 120 страници съм склонен да се съглася , дано и натам е нататък. На мен ми се беше набила в главата още от онзи епичен рожден ден на Ефтим като ни беше натоварил да му я намерим. И сега като видях новото издание директно го грабнах, да живеят промоциите.

"Луната е наставница сурова" пак ли е толкова добра или не толкоз, кажи да знам.

Еми според повечето фенове на Хайнлайн е даже по-добра. На мен ми беше малко по-суха и скучна като стил. Много са различни двете книги за да ги сравняваме. Но нека и другите да кажат. Аз лично на Хайнлайн харесвам най-вече Странника и Зведните Рейнджъри (последните ако ги изровя ще ти ги дам да ги прочетеш - жестоки са просто).

Мерси, след сесията би дошло прекрасно.

А някой дали има представа дали Пикник край пътя е преиздаван?

Muad_Dib wrote:Мерси, след сесията би дошло прекрасно.

А някой дали има представа дали Пикник край пътя е преиздаван?

Последното издаване май е през 99 и няма ново, доколкото виждам.
"Дамян Яков" са преиздали "Понеделник почва в събота" и "Трудно е да бъдеш бог", дори ги имаше в Пингвините на Славейков.

Прочетох За Честта на ВОР на Бюджолд и продължавам смело с Наемниците на Дендарии. Колкото и да беше приятна книжката без Майлс не е същото.

Нали ги четеше в хронологичен ред? След "За честта на Вор" е "Бараяр", не "Наемниците на Дендарии'.

Объркал съм се. Отивам да изровя Бараяр от библиотеката. Ама тя май пак не е с Майлс.

Абе обективно погледнато и той се появява накрая... през на майка си... Както и да е, книгата ми е от любимите, задължително я изчети преди да почнеш майлсовите.

Естествено че ще я прочета въпраки че вече съм на 42 страница на Наемниците. Иначе се губи смисъла на цялото начинание.

Чета "Под сянката на Сатурн". Разтърсващо, много ми е чудно как би го възприел човек, който не се занимава с психология...

Искам да попитам едно нещо. Преводачите и най-вече редакторите на книги от една поредица не трябва ли да си направят труда да сравняват имената и названията с предишните излязли книги? Много досадно се получава когато има такива разминавания. Още на десета страница от Бараяр се подразних от разликата в имената на стария император (Езар > Ецар) и престолонаследника (Грегър > Грегор).

То това да им беше проблемът...

Ако следващият екип не е съгласен с избора на предишния, внася промени като стой, та гледай.

Като в "Дюн" - орденът Бин Джезърит (което ми звучеше могъщо и бойно) стана Бене Гесерит (имаше аргументи с етимологията, ама много постно ми звучи пък )

Това, че имената се сменят от книга на книга е бял кахър - в една и съща книга има използвани Четаганда, Кетаганда и Сетаганда. Пак добре, че няма и Цетаганда... За съжаление преводът на няколко от книгите на Бюджолд е толкова зле, та чак боли.

Това зе Бене Гесерит наистина звучи потресаващо зле. Добре че не съм стигнал до книгата в която го сменят.

А за превода на книгите на Бюджолд Мат си прав. Бараяр е преведена толкова зле, че засега (50 стр.) имаше поне две изречения, които прочетох по два пъти и пак не разбирах какво се казва в тях.

Да не говорим как се подразних от капс лок-а в За честа на Вор. Някой знае ли дали и в книгата в оригинал има такъв похват? Приличаше малко на пост на Ники като цяло. Четеш си нормално и изведнъж ти изкача дума или фраза с главни букви. Дори да се приеме, че във форум подобни писания са нормални и често срещани за изразяване на емоция или придаване на тежест на написаното, когато го срещнеш в книга изглежда доста нелепо и дразнещо.