ShadowDance

Принципно не съм фен на онлайн комиксите, но този http://lackadaisy.foxprints.com ми е слабост. Перфектен арт, много чувство за хумор и супер симпатични герои. А историята е в най-добрите традиции на гангстерския жанр, въпреки че действащите лица са говорещи котки

Авторката на Lackadaisy има и изоставена (?) фентъзи сага, също онлайн. Между другото.

Тъй и тъй съм в тая тема, почнах 100 Bullets. Да си знаете.

Имаш предвид Ainessa's Martyrs, предполагам. От 2006 не е работила по него, поне в девианта последната илюстрация е оттогава. Но не е комикс.

За пръв път през живота си чета активно комикс заради самия комикс А именно The Sandman. На Brief Lives съм и вече даже спря да ме боли главата от местенето на страниците в cdisplay . Единствено ме дразни малко това, че се сменят хората, които правят илюстрациите (а на мен най ми харесваха първите сякаш), но това явно е обичайно за комиксите.

Ако нивото на The Sandman e единственото, с което се задоволяваш, това може и да си остане единственият комикс, който някога ще ти хареса. Освен ако не знаеш френски, естествено.

Ами нямам представа но ми се струва вероятно. Освен това съм пробвала само комиксовите сезони на Angel и Buffy, които ми харесват, но ги чета защото това има. Може би трябва да опитам и нещо друго, но това ще е чак като изчерпя всичко Sandman related.
...Френски? (И не, не го говоря.)

Прочетох Queen & Country, пак на Грег Рука.

Животът на агенти на британското външно разузнаване. Има и екшън, и политически интриги, и житейски драми, например как издържа човек на психическото натоварване всяка мисия да може да му се окаже последна (в някои случаи така и става - не всички оцеляват докрая).

Много добра поредица.

Прочетох The Pro на Гарт Енис.

Самотна майка проститутка придобива свръхспособности.

Супергерои я поканват да се включи в екипа им.

Тя приема, но ясно казва и показва какво мисли за тях.

На места съм ревал от смях.

На други места ми се дореваваше.

Най-блестящата гавра с концепцията за супергероите и същевременно една от най-простичко затрогващите истории, които съм чел.

Всичко това в 56 стр.

Прочетете го.

Прочетох си отново първия сезон на Runaways от Brian K. Vaughan.

Тези 18 епизода са най-свежото нещо, което Марвъл е издавал от много години насам. Изпипани и като сценарий, и като рисунки. И останали недостижими впоследствие. Вторият сезон на Воън пак е много добър, шестте епизода на Уидън са доста прилични (само дето нямаше нужда да измисля момичето с цветните способности, за да изтъкне присъствието си), но първият сезон остава най-доброто в поредицата до момента.

Сега почвам втория сезон.

Прочетох първата част на Maus на Арт Шпигелман. Някои комикси като комбинация от литература и изобразително изкуство в крайна сметка се оказват нещо повече и от двете.

Зачетох си най-сетне втория хардкавър на Astonishing X-men на Джос Уидън и вече се размазвам от кеф.

Смисъл, тая реплика на Кити ме уби:

I can go through you, you know. I have powers where I can do that.

...и го прочетох. Ужасен кеф е да видиш любимите си герои с гласа на любимия си диалогист. Смисъл, доста out of character бяха някои, но пак беше разкошно. Историята също ме изкефи, въпреки няколкото незавършени сюжетни нишки и няколкото обрата, за които май бях твърде тъп и не ги схванах. Изобщо, палци горе

Roland wrote:...и го прочетох. Ужасен кеф е да видиш любимите си герои с гласа на любимия си диалогист. Смисъл, доста out of character бяха някои, но пак беше разкошно. Историята също ме изкефи, въпреки няколкото незавършени сюжетни нишки и няколкото обрата, за които май бях твърде тъп и не ги схванах. Изобщо, палци горе

Е, Симеоне, ако комиксът не беше писан от Уидън, не знам дали щеше да е "палци горе" при този коментар.

Уидън е прекрасен диалогист, но като сценарист на комикси е далеч от върха. Добър е, но има и доста по-добри от него. Говоря само за комиксите му (Астонишинга и Рънауейс), сериалите не ги коментирам.

А за това, което направи с Кити накрая ми идва да го ритна отзад.

Ми при положение, че поредицата продължава, нямам проблем с отворените работи, едно от които е и това с Кити.

И не мога да знам как щях да го третирам, ако не беше на Уидън (макар че аз самия Уидън първоначално не съм го третирал като Уидън, нали така? ), обаче сюжетът във вторият хардкавър за мен беше на много високо ниво, определено по-добро от това в предния.

Че сигурно има по-добри - сигурно има. Макар че "по-добри в", а не "по-добри по принцип". Аз в "по принцип" степенуването трудно се навивам да вярвам, пък и в него точно Уидън ми е по върховете


Прочее, има ли някакво официално постановление тая поредица къде се явява спрямо стандартното кънтинюити? Изцяло извън него ли е, ако не - как се напасва спрямо останалите събития - и т.н.

Roland wrote:Прочее, има ли някакво официално постановление тая поредица къде се явява спрямо стандартното кънтинюити? Изцяло извън него ли е, ако не - как се напасва спрямо останалите събития - и т.н.

Ами трудно се напасва. Първоначално е трябвало да върви паралелно с другите мутантски поредици. Уидън обаче толкова бавно е пишел епизодите, че в един момент са оставили Астонишинга да си върви в свое си ъгълче. Иначе си е в 616-вселената - просто отделно.

Оттам и идват ситуации като Колосус, който в Ънкенито скърби - без да се казва защо, но отсъствието на Кити разбунва духовете и доста хора се досещат, че ще й се случи нещо в Астонишинга месеци преди да е излязъл съответният епизод.

А в Месая комплекс имаше ли я изобщо, че нещо не си спомням?