ShadowDance

Приключих с шестия Малазан и определено много ме изкефи, даже според мен повече от петия. Особено краят беше Просто за разлика от петия, който ми бе доста по-тежък за четене, този го мялнах на един дъх, а и имаше доста повече надъхващи моменти -

Spoiler: show

Ю'гатан, приключенията на Гъноуз Паран, Тоблакая, Апсалар и т.н. а самия край просто ме остави безмълвен и потресен от битката на Калам с Ноктите

. Въобще евала на Ериксън

thunder wrote:Марголията е ок, но все ми напомняше за Машините на Бога и колко по яки са... Аз пък си изкопах "Дългата разходка" и я прочетох най-сетне

Ми не знам, аз Машините не съм ги чел, но Марголията е страхотна и определено си заслужава Небюлата, макар че за мен фантастиката на 2006 си остава Дъгата на Виндж. Но стига с тия сравнения вече. Тва казах и на Драгън - ако сравняваш Джек от сенките с Господаря на светлината, пак ше издиша, ама не го правиш, нали?

Е аз преди две седмици се чудих точно дали да я започна "Машините на Бога" - попадна ми при опита за подреждане на библиотеката. Ама се отказах щото ми се стори тъпо ревюто на задната корица и захапах Патрулите. Явно съм сбъркал че съм я подминал незаслужено.

Дам, изчетох я и за пореден път се удивлявам КОЛКО не си съвпадат мненията ми с тези на Драгън - книгата е великолепна непретенциозна фантастика, страшно ми допадна.

Аз като видях новата книжка на МакДевит по книжарниците, ведна си помислих за "Машините на Бога", ама нали паметта е чудно нещо, все не можех да се сетя за какво точно се разказваше За щастие един поглед върху книжката ми беше достатъчен - определено много силна книга, от периода когато "Бард" издаваха много качествена фантастика, и това че са решили да продължат с МакДевит е само плюс. Жалко че не са почнали тази поредица подред, но явно и така ще се чете Иначе "Машините" ги препоръчвам - може да не е някакъв много голям шедьовър, но книгата определено е качествена.

Приключих с прочита си на "Книгата на черепите" на Силвърбърг. Сега да му мислят редактор, коректор и читатели.

Относно Марголия съм точно на противоположното на Роланд мнение - изобщо не ми хареса тази книга, само си изгубих времето с нея. Фантастиката е малко, науката - още по-малко. И това не е книга за Алекс Бенедикт, а за Чейс Колпат. Действието върви от нейно лице, събитията са описани от нейна гледна точка. Описаното на корицата на книгата е вярно, но е подвеждащо. През по-голямата част от книгата Чейс обикаля разни планети, среща се с различни хора и търси инфо за Марголия. Те това се разказва в Загадката на Марголия. Иначе заглавието е много яко.

И Хронолитите не ми хареса особено. И там някакви семейни драми, социални проблеми и т.н. а уж фантастика. И накрая някаква толкова елементарна развръзка.

При първа възможност започвам Илион да видя пък това каква поредица е. Дано поне тя отговори на очакванията ми.

Wikipedia wrote:Alex Benedict:

* A Talent for War (1989)
* Polaris (2004)
* Seeker (2005)

Явно предните книги се развиват от негова гледна точка. За мен пък липсата на наука във фантастичните книги вече е твърд и категоричен плюс. Писна ми от ентусиазирани научни статии, замаскирани като художествена литература.

Не съм съгласен и че фантастиката в Марголия е "малко", но пък не схващам всъщност какво точно значи това обвинение, та не съм сигурен и как да му отговоря.

Хронолитите е социална фантастика. ЕСТЕСТВЕНО, че основното, с което ще те занимава, са семейните драми и социалните проблеми. Това беше силната страна и на Ускорение. Но развръзката не беше елементарна, просто нямаше "шоудаун с лошия".

За Илион - ако очакванията ти бяха високи, бих казал да не я почваш изобщо, защото книгата е прекрасна, но продължението Олимп е пълни крака. Те твоите очаквания в общия случай обаче са просто странни, тъй че може и да ти хареса

За мен пък липсата на наука във фантастичните книги вече е твърд и категоричен плюс. Писна ми от ентусиазирани научни статии, замаскирани като художествена литература.

+1.

Време е да се похваля, че почнах да чета Titus Groan, първата книга от небеизвестната трилогия Gormenghast. Очаквах нещо гениално и засега го получавам - изумително добър стил, уникално въображение и герои, много по-интересни и самобитни от типичните за фентъзи жанра. Нищо чудно, че China Mieville е голям почитател на Gormenghast. Едно от неговите изказвания по темата:

The nicest thing anyone ever said about Perdido Street Station was that it read like a fantasy book written in an alternate world where the Gormenghast trilogy rather than Lord of the Rings was the most influential work in the genre.

Това пък ще е най-добрата препоръка за Рол, ако не ги е чел.

Чакам с нетърпение обективното ти мнение, Дем, щото и аз отдавна съм им хвърлил око.

Предните книги може и да се развиват от негова гледна точка, но аз говоря точно за тази. Не съм чела други и за съжаление от Марголия не добих никаква представа за образа на Алекс – мяркаше се епизодично колкото да подхвърли някоя идея, почти не участваше в диалозите, така че не можах да си сътавя мнение що за образ е. Навярно е много готин тип, но тъкмо Марголия не е книгата която да ме убеди в това.
Науката е съществена част от една sci fi книга или поне аз мисля така. Не е нужно да са "ентусиазирани научни статии", но колкото повече се вплитат в сюжета някои от най-интересните теории на физиката, толкова по-сигурно е, че книгата ще ми хареса. Харесвам астрофизиката повече от всяка друга наука и съм много запалена по тези неща.
Защо казах, че фантастиката в Марголия е малко. Ами защото е така според мен. Не е достатъчно да ми се каже, че действието се развива на планета различна от Земята и гл герой да посети 2-3 други планети, за да приема книгата за фантастична. През повечето време ни занимават с търсенето на инфо от 2 туум рейдъри за поредната им находка.

Spoiler: show

Истинската фантастика започна едва с откриването на Марголия или по-скоро с откриването на Балфур. Да, ама това се случва в последните 50-тина страници на книгата.

Ами не ми е достатъчно, sorry.

За Хронолитите. Не знаех, че е социална фантастика, ако бях знаела никога нямаше да си я купя. Ускорение беше съвсем различна – и като сюжет, и като развитие на действието и като изграждане на героите. Да, имаше и там социални проблеми, съгласна, но не бяха толкова натрапчиви и се вписваха добре в общата структура. Основния проблем ми беше интересен и интригуващ, героите ми харесваха. Затова ми хареса и книгата като цяло. Развръзката в Хронолитите за мен беше елементарна не заради липсата на шоудаун с лошковеца, а заради липсата на интрига изобщо.

Spoiler: show

Още в средата на книгата става ясно, че Адам е Куин и че д-р Чопра е тази, която ще изпраща хронолитните камъни в миналото под натиска на Адам. Изобщо, още когато заговориха за обратната последователност на причина и следствие ми мина през ума какво ще се окаже накрая. Да си призная очаквах някаква по-важна роля за Стиви и когато се оказа, че просто трябваше да бъде там, където беше ... ми разочаровах се, да. И какво, ако Палей беше застрелял Чопра, всичко това нямаше да се случи ли?

Какво харесвам в sci fi книгите – да са sci и да са fi, най-вече. И да са мащабни - във времето, в пространството и като цяло. Затова любимите ми книги от жанра са Планета в края на времето, Магистралата на вечността, Хиперион и Градът.
Не знам защо определяш вкуса ми за книги и филми като "странен". Различен от твоя – със сигурност, но чак пък странен. И за музиката мислиш, че имам "странен" вкус, нали. Не си го казвал в прав текст, но сме говорили достатъчно по темата и предполагам, че е така.
Не можах да намеря поста на Драгъна, в който е писал за Марголия, но от твоя пост съдя, че книгата не му е харесала. Ако е така, с него съм.

P.S. Съжалявам, че се наложи да пусна 2 поста, но въпреки всичките ми опити, форумът не ми разреши да пусна целия си отговор в 1 пост.

Morgana wrote:Предните книги може и да се развиват от негова гледна точка, но аз говоря точно за тази. Не съм чела други и за съжаление от Марголия не добих никаква представа за образа на Алекс – мяркаше се епизодично колкото да подхвърли някоя идея, почти не участваше в диалозите, така че не можах да си сътавя мнение що за образ е. Навярно е много готин тип, но тъкмо Марголия не е книгата която да ме убеди в това.
Науката е съществена част от една sci fi книга или поне аз мисля така. Не е нужно да са "ентусиазирани научни статии", но колкото повече се вплитат в сюжета някои от най-интересните теории на физиката, толкова по-сигурно е, че книгата ще ми хареса. Харесвам астрофизиката повече от всяка друга наука и съм много запалена по тези неща.
Защо казах, че фантастиката в Марголия е малко. Ами защото е така според мен. Не е достатъчно да ми се каже, че действието се развива на планета различна от Земята и гл герой да посети 2-3 други планети, за да приема книгата за фантастична. През повечето време ни занимават с търсенето на инфо от 2 туум рейдъри за поредната им находка.

Spoiler: show

Истинската фантастика започна едва с откриването на Марголия или по-скоро с откриването на Балфур. Да, ама това се случва в последните 50-тина страници на книгата.

Ами не ми е достатъчно, sorry.

Е въпрос на възприятия. На мен ми беше. Иначе че Алекс никъв го няма в книгата не споря, просто поредицата е посветена на него Той и Смърт никакъв го няма в Thief of Time, но книгата се води от неговата поредица в Диска.

Както и да е, за науката явно също си е до вкус. Която и своя любима фантастика да погледна - Господарят на светлината, Ендър, Хиперион, Донърджак, Огън от дълбините... - ами все няма грам наука вътре. Мен ме интересуват друг тип идеи, независимо от литературата. Може би щото съм човек на изкуството и точните науки ме отегчават

Morgana wrote:За Хронолитите. Не знаех, че е социална фантастика, ако бях знаела никога нямаше да си я купя. Ускорение беше съвсем различна – и като сюжет, и като развитие на действието и като изграждане на героите. Да, имаше и там социални проблеми, съгласна, но не бяха толкова натрапчиви и се вписваха добре в общата структура. Основния проблем ми беше интересен и интригуващ, героите ми харесваха. Затова ми хареса и книгата като цяло. Развръзката в Хронолитите за мен беше елементарна не заради липсата на шоудаун с лошковеца, а заради липсата на интрига изобщо.

Spoiler: show

Още в средата на книгата става ясно, че Адам е Куин и че д-р Чопра е тази, която ще изпраща хронолитните камъни в миналото под натиска на Адам. Изобщо, още когато заговориха за обратната последователност на причина и следствие ми мина през ума какво ще се окаже накрая. Да си призная очаквах някаква по-важна роля за Стиви и когато се оказа, че просто трябваше да бъде там, където беше ... ми разочаровах се, да. И какво, ако Палей беше застрелял Чопра, всичко това нямаше да се случи ли?

Какво харесвам в sci fi книгите – да са sci и да са fi, най-вече. И да са мащабни - във времето, в пространството и като цяло. Затова любимите ми книги от жанра са Планета в края на времето, Магистралата на вечността, Хиперион и Градът.
Не знам защо определяш вкуса ми за книги и филми като "странен". Различен от твоя – със сигурност, но чак пък странен. И за музиката мислиш, че имам "странен" вкус, нали. Не си го казвал в прав текст, но сме говорили достатъчно по темата и предполагам, че е така.
Не можах да намеря поста на Драгъна, в който е писал за Марголия, но от твоя пост съдя, че книгата не му е харесала. Ако е така, с него съм.

P.S. Съжалявам, че се наложи да пусна 2 поста, но въпреки всичките ми опити, форумът не ми разреши да пусна целия си отговор в 1 пост.

Не споря, че Хронолитите не са толкова добри, колкото Ускорение. Убедено твърдя обаче, че са абсолютно същият тип книга. Може би просто имам нагласата да не спекулирам твърде много докато чета, така че не ми хрумна толкова отрано това, което твърдиш, че се разбирало още от средата.

За музика нямам идея какъв е вкусът ти за музика, или не си спомням, пък и гледам да не се бутам твърде много в хорските идеи за музика по принцип, щото са твърде различни от моите. В който ред на мисли всеки вкус за литература, различаващ се от моя, ще ми е странен, естествено

За това какво харесваш в сай-фай книгите - ами това и аз го харесвам. Само че наравно с още един куп неща. Фентъзийността на Зелазни например ми влиза стократно повече и от най-гениалната научна идея. В който ред на мисли не разбирам как Фай-частта ти е по-важна, а свързваш кефа си с количеството наука в романа, при положение, че най-фай книгите, които мога да си представя в жанра, обикновено са толкова далече от научността, че са почти на обратния полюс.

Пък споменавайки Дилейни, аз сега си чета Вавилон 17. Още ми е рано да преценя дали книгата си струва, но размахът на въображението и фентъзийността веднага дават да се разбере ясно защо тоя човек го слагат в същия ню уейв кюп, в който е Зелазни