ShadowDance

Абсолютно съм съгласна. Имах един доста голям период от време когато не четях друго освен българско... беше разбира се след като завърших и след като спря да ми е задължение И започнах с Железния светилник - книгата която когато ми се наложи да прочета за класно ме отврати още в първите страници.. funny )

Честно, единствено "Железният светилник" не успях да смеля с удоволствие, много ми е противна... Виж, "Тютюн" ми подейства като дрога, все още е любимият ми роман. За мен е съвършен. Толкова живи герои, никъде не съм срещала, така майсторски Димов е описал душевната драма на всички, радостите и паденията им, самоунищожението, че човек като чете, съпреживява почти физически... Тютюн си беше изживяване, дам .

Иначе покрай последната година в у-ще започнах да оценявам и поезията... това Смирненски, Дебелянов, Яворов съм ги чела с огромно удоволствие.

"Железният светилник" и "Преспанските камбани" ми харесаха много и си ги четох с голямо удоволствие. За мен лично са много по-добри от "Под игото". Може би защото и са писани малко по-късно и вече през един по-различен поглед... Героите са много живи и "логични" за времето си. А и ми беше интересно да чета за тогавашния живот и бит по българските земи.

Искам да прочета първоначалното издание на "Тютюн" някой ден, защото в преработеното имаше доста неща, които не ми харесаха. Най-вече около героите. Накрая много еднотипно измряха/се самоубиха всички. Освен това вторият том ми се стори разтеглен... За мен съпреживяването бе в първи том, след това ми се загуби.Понякога е нужно да направиш крачка назад, а не да се хвърляш в пропастта...

Иначе от българските поети Далчев и Смирненски са ми любими...

На мен от поредицата на Талев ми е любима Илинден. А иначе пък Тютюн не можах да го смеля. Явно е въпрос на нагласа. А и по принцип съм абсолютен фен на златните творци на разкази.. Йовков, Чудомир и Елин Пелин. Тия ги знам наизуст, честно ))

Не не са ми противни българските поети и писатели... такова нещо не сам имал предвид... исках да кажа че темите, които трябва да пиша са ми противни.... много ми се вижда глупаво и ненужно да разсъждавам какво искал да каже автора, като може той съвсем да не е искал да каже това, а да е сложил въпросната дума, за която хиляди и хиляди критици се хвмащат просто за благозвучие... или щото му е харесвала... или щото не се е сетил друга... тъй де, идеята ми я разбрахте , да не се отплесваме.....

Ами напиши каквото мислиш бе шефе
Спомням си как на времето бях казал на една моя даскалка по литература, че ако напиша каквото мисля, ще трябва да ми пише двойка....
Всъщност не беше вярно...

Аз пък действително съм имал слаби оценки по литература, защото пишех каквото мисля. Така че май по-добрият съвет в случая е да грабне някакъв сборник с литературни анализи и да преписва на поразия Отдавна е доказано, че в България с мислене доникъде не можеш да стигнеш...

И аз нещо тоз "Тютюн" не го уважавам. По принцип получавам някаква алергична реакция към повествования, в които е набъркан и един партизанин. Може би щото като малка задължително ни караха да четем еднитипните повести от сорта на "Ленко", "Янко", "Митко Палаузов", "Овчарчето Калитко" и други такива. От собствен опит заявявам отговорно, че ако на някое дете от трети клас му промиеш мозъка с разкази, в които са описани подробно разни фашистки изтезания и извращения резултатът е пълно изкукване (муааааахаааахааа). Та след като срещнах подобни намеци и в "Тютюн" и то в първоначалния му вариант хич не ми стана ясно защо са го насадили да си преработва книгата и да бута в нея разни Лалки и какви бяха още там. Ми нямаше нужда бе! Инак "Осъдени души" заема постоянно място в сърцето ми:) Много ми харесва пък! И "Преспанските камбани" ми харесаха, "Диви разкази" на Хайтов са страхотни и смятам, че филмите, правени по тях са остигнали и невъзможното, за да ги окепазят. В тях липсва тънкия хумор, самоиронията, дълбоките чувства, за сметка на това всичко е плоско и бозаво. Срам не срам - Йовков и Елин Пелин не ми допадат. Ама хич! А Вазов е всичко друго, ама не и писател. Отгвороно го твърдя. Смятам, че просто прекалено много и твърде незаслужено е възвеличаван!

Като тръгнахме за "Под Игото" и Вазов (никога не ми е харесвало и на мен) и за темите-клишета, се сетих за една тема на Мор, която той ми беше пращал едно време, точно за "Под игото". Беше написал собственото си мнение за героите и въобще за романа и честно, беше ми кеф да го чета .

А когато трябваше да пиша тема за домашно или за класно, докато още бях сериозна ученичка (бележкарка) си ходех на уроци да ми ги пишат и после ги учех наизуст. Но животът учи на хитринки и след 9-ти клас просто ме мързеше да ги уча наизуст, спрях и да ходя на уроци и установих, че със собствено произведени теми, абсолютно мои разсъждения, без да съм учила каквото и да било наизуст преди класно, изкарвах само 6-ци *скромност, скромност, скромност...*


Edit: Е, Марфа, що за мнение за Йовков. Хубу, Елин Пелин, ще го преживея, кравите, дето мрат никога не са ме трогвали, но Йовков е гениален бе. "Последна радост" беше невероятен (всъщносто ще си е) разказ.

За партизаните в "Тютюн", да ви кажа, аз понеже не съм чела онези неща, за които Марфа спомена, че като малка са я карали да чете, и не съм с промит мозък. Вярно, че пре-спокойно можеше да мине и без Лилината сюжетна линия, но на мен ми беше още една драма и ми хареса, заради дълбочината на героите, разнообразните характери, знам ли...

А "Осъдени души" си го чета в момента, щото нямах много време преди и сигурно ще го насадя редом с "Тютюн", на "постоянно място в сърцето ми" .

Аууууу, и ся кво? Ми освен брутално да изнасилим Мор, за да сподели и с нас тая тема, не виждам кво друго:РРР

Мор, Темата, а?:РРР

Истината в българската литература е книгата "Невероятни приключения" на Иван Аржентински, която случайно ми попадна веднъж, просто няма такива герои като Умньо Боев и Онуфри Олимпийски(сериозно, такива са имената), а лафът "Това да не е кения" на Умньо е просто безподобен.

Леле колко е права Марфа.. още помня извратени стихчета като
".. и взели и сред смях и дим
туй що пазела свенливо
за чакания свой любим.."
и гениалното-
".. не човек а желязо
просъскал агента фашист
тихо мъртвия казал
'не, комунист!' "
Не ни промиваха мозъците ли .. друг път. Кошмарна история.

@ Night Wanderer&Elayne

Малко ще се върна към Хоб, нейния герой Фиц и въобще поредицата като цяло. Те тоя Фиц е героят изял най-много бой, от всички книги, които съм чела досега. Направо се чудя как оцеля до края след всичко, което му се случи. Няма да споря с NW дали поредицата е добра или лоша, щом си я харесва - браво. Бих могла да отговоря на въпросите на Elayne защо, според мен, Придворният убиец не се харесва, но много спойлърски ще стане поста. По-нататък след като и NW прочете всичките 3 книги, може да обсъдим това-онова, ако още имате желание.

Виждам, че впечатленията на Night Wanderer от първата част на трилогията са доста подобни на моите, надявам се и с втората да е така, тя си остава една от най-емоционално разтърсващите и въздействащи книги, които съм чел изобщо.

Е, чак разтърсваща едва ли... не че нещо лошо в това да те разтърси де, мен до такива крайности не ме докара.

Моргана, може би именно защото Фиц беше тъпкан по всякакъв възможен начин и защото повествованието върви в 1-во лице, трилогията ми допадна. Определено ми беше интересна, нямаше онова геройско клише и високопарност, беше натуралистична, което в моите очи е +. Втората книга и финалът й наистина бяха впечатляващи .