ShadowDance

Човекът целуваше кучето с език. "Извреатено копеле" - мисълта го проряза като нож.

куче; човек; целувка; мисъл; нож

Човекът седна на топлия пясък и загледа унесено ярките огнени лъчи на залязващото слънце, които пронизваха рехавата плът на облаците и целуваха кротките тъмнозелени вълни. Кучето подуши земята около него, но като не намери нищо интересно, хукна да гони гларусите. Гръмкият му лай проряза като нож покоя на умиращия ден и привлече вниманието на мъжа. Той проследи с поглед игривия бяг на животното и отново потъна в мислите си.

куче; човек; целувка; мисъл; нож

Целувката бе кратка, но прогори ума му като острието на нагорещен до червено нож. Човекът се олюля и се свлече на земята, а последната му мисъл преди мракът да го погълне е колко жален е воят на кучетата наоколо...

Нови думи, кат го мързи народа. Поне да не ви чекаме you lazy ...


плъх, салата, мазут, батерия, скрипец

плъх, салата, мазут, батерия, скрипец

В мазето миришеше на мазут и гнили картофи. Дебел плъх пробяга между бурканите с туршия, изплашен от треперливата светлина на фенера, който пък избра точно този момент, за да примигне тревожно и да угасне. Тя се спря в непрогледната тъмнина и неистово започна да се ругае, че пак бе забравила да смени батериите. Тропна ядосано с крак, но в мрака неконтролируемият й гняв успя да разруши крехкото равновесие в натъпканото мазе и острата болка в глезена й бе последвана от оглушителното срутване на стелажа до нея. Опитвайки се да очисти парчетата разпиляна кисела салата и сладко от боровинки от косите си, тя си помисли, че нещата просто не може да се влошат. Можеха. Съседният стелаж не успя да удържи на изкушението и също рухна в грандиозен шум, но тя не можа да се наслади докрай на ефекта, зашеметена от блъсналия се в главата й прогнил скрипец, който Бог знае кой бе захвърлил в мазето.

ти по-шантави думи не успя ли да измислиш?
но защо си мислиш, че не мога и това да докарам до убийство

* * *

Удари фенера с ръка и този път успя. Явно батерията не даваше добър контакт. Насочи светлината към неподвижното тяло на мъжа и примижа. Гледката бе умопомрачителна за всеки, който не бе свикнал със смъртта. Плъховете се бяха позабавлявали и от стомаха на трупа се подаваха разкъсани вътрешности и още нещо... Приближи светлината и притисна кърпата към устата си. Парченца зеле. Със сигурност бе похапнал обилно салата, преди да потегли към отвъдното. Подхлъзна се и за малко не падна върху обекта на наблюдението си. Потопи пръст в локвичката, причинила загубата на равновесие и помириса тъмната течност. "Мазут... странно, но не по-странно от скрипеца". Опита да прецени разстоянието му до трупа - не повече от крачка.

Xellos wrote: плъх, салата, мазут, батерия, скрипец

Никъде не пише убийство ;р може пък да се е подхлъзнал ;р


Смрад на изгнили водорасли и риба. Дъх на море. Вървях предпазливо с мижащото фенерче покрай старите докове. Досадно, но ми плащаха да ги наглеждам. Батериите явно сдаваха багажа и светлината беше жълта. Гадеше ми се от миримата на мазут, или по-вероятно от подозрителната салата с майонеза която бях изял преди малко. Лекия ветрец леко подобряваше положението. Стресна ме леко изскърцване. Насочих бързо фенера към източника на звука. Оказа се старо дървено подемно съоражение, а иначе казано куп греди, въжета и скрипец за товарене, както и нагъл плъх катерещ се делово по него.

хехехеххеее...
гледам - намърдал си скрипеца а за убийството - няма го в текста, щото не бе сред думите но е очебийно за що иде реч

Не е, очебиийно беше само какво е ял ;р

ееееееееее, няма угодия!!

Няма. ма виж кво е шаренко.
Добре си е де. ма тамън похапвах зелева салата ся. Бля.

ей, гад, изтри ми "щурото", бре!
shit happens

Картините се гонеха из ума му - разстройваха го. Отвреме навреме се подпираше на някоя счупена мебел.. затваряше очи. Тук имаше хубава маса, голяма, една покривка на яркожълти цветя, огромна купа със салата от светлочервени домати - и сякаш бе тази сутрин, усмивките им отсреща, звънките гласове... отвори очи - овъглените петна по пода, където мазутът някога беше горял. Мазни черни гъсти капки тук и там, отдавна покрити с прах... счупено дърво, някакъв скрипец и фасове. Хлътналият навътре покрив се бе разпукал в ъгъла и водата бе начертала безразлично своите мръсни вади по стената. По пода още имаше незасъхнали локви, кал и прах, всякакви боклуци, протекли батерии, счупен гребен... в меката коса бягаха слънчеви лъчи и се гонеха със зъбите на гребена и тя се смееше, смееше... тлъст плъх пробяга по стената, ухили се нагло и подуши внимателно някакъв изгнил парцал... В ъгъла имаше голяма кошница с шарени цветя - тя винаги я поддържаше свежа и винаги имаше една хубава роза, розова роза.. една хубава розова роза...

Ксел, препъни камък излезе твоят "скрипец"

стрела, тишина, искра, болка, небе

Edit: Ами остава и да дам "тон за песен"

Сънят оттегли своята ласкава закрила от мен - отворих очи и видях необятното, студено, нощно небе над себе си. Споменът за загубата прониза като стрела застиналата тишина в душата ми и избухна в ослепителни искри от болка.

Малко патетично е, признавам, ма ще ме прощавате - от преработването е

Аз исках само тишина, молех само за тъмнина. Пожелах света да изчезне, да се скрие, пожелах небето да се стовари отгоре му, пожелах никога повече да не се съмва. Не трябваше никого да има, никого повече на тази земя, за да си отида аз последен. За да изчезна в океана от лед, да се гмурна там като стрела, устремена към моето собствено сърце, тази последна малка капка топлина. Да я разбия на прах, да поема болката на сетната искра светлина и после да потъна в мрака. Завинаги.

Ала слънцето пак грейна. Провали всичко.

Огромен Боинг, плъзгаше блестящото си тяло през коприненото лятно небе. Беше искрящ и респектиращ!
Изведнъж болка прониза машината – някъде зад опашните елерони. Боингът царствено се пресегна с крило към задната си турбина и извади оттам малък уплашен хеликоптер. Огледа го.
Понякога тишината може да бъде оглушителна.
- Направи го още веднъж и ше ти откъсна перките! – избуча могъщата машина.
Хеликоптерчето потрепери, премига с прожектори и отбръмча като стрела....

Lannis wrote:Ксел, препъни камък излезе твоят "скрипец"

стрела, тишина, искра, болка, небе

Нема са плуашите. да перефразирам един тъп виц...

- Абе я земи стреляй, че май се загубихме. Притеснено каза Големия седящ лос на верния си спътник. Въпросния далновидно наречен червенокож събрат а имеено "Кучи гъз" стреля към лазурното небе. Двамата се ослушаха с искрица надежда в погледите, но само тишината им отвърна. Давай пак. - Ма тва беше последната стрела - с болка в гласа каза Гъза. Хау.


Жмулнете препратка в Мейна кам тая тема мое се дигне нивото на посещаемостта а?

стрела, тишина, искра, болка, небе

- Неееее, неееееееее... – изпълненият с болка и гняв рев раздра блажената тишина на слънчевия следобед. Вратата на къщата рязко се отвори и Нене изхвърча като стрела навън, следвана от огромен пъстър котарак. Когато стигна до езерото, момичето забави ход, хвърли изпитателен поглед през рамо и нагази до колене в искрящите води. Сведе опечален поглед към запалката в ръката си, въздъхна тежко и я метна далече напред. Отражението на плуващите във ведрото юлско небе облаци се накъдри за кратко и отново се успокои.

Ярък пръстен, покров около' луната -
път от светлина без край и без начало.
Струни от сребро пеят в тишината,
с нежна болка потръпва спящо тяло.

Искри проблясват в тъмните очи -
отзвук, отражение на нощното небе.
Глас на безплътни менестрели в мрака звучи,
мелодия от душа и спомени плете...