ShadowDance

Roland of Gilead wrote:Ъъъ, не, не е? Едното е по-кратко, но сигурно наказание, а другото - доживотно наказание, което може да успееш да прекратиш още в началото? Втф?

Опитай се да си представиш, какво означава да си затворен някъде доживот... Всеки ден едно и също нещо и така 10-15-50 години... представи си как се отразява това на психиката...

Съвсем между другото, при тоя тип наказания, правото на обжалване БИ МОГЛО да е успешно след най-малко 10-12 излежани години. Вярвай ми 10-12 години са АДСКИ много време и АКО системата работи са напълно достатъчно. Все пак всичко зависи от вида престъпление...

Блях, бях се зарекъл да не пиша по тая тема, ама...

В момента спориш със собственото си твърдение. Аз точно това казах, че по-кратките, но неотменими присъди са по-добрият вариант.

Roland of Gilead wrote:В момента спориш със собственото си твърдение. Аз точно това казах, че по-кратките, но неотменими присъди са по-добрият вариант.

Point Taken:)

Не дочетох топика...

неотменимостта на едно наказание е най-голямата грешка и е в грубо несъответствие със смисъла на наказанието...

както вече бе споменато, само една от целите на наказанието е наказване за престъплението... основната цел е превъзпитание, за да може, след като излезе от затвора, въпросното лице да може успешно да се интегрира в обществото и да не изпитва желание за ново престъпление... да е осъзнал грешката си, да се е разкаял за нея в себе си и да желае да се промени, да прекара остатъка от живота си, като е полезен за себе си и обществото...

оттук - хората са различни, с различна психика, с различни причини да стигнат до извършване на престъпление... ролята на съдията е да оцени правилно за конкретното престъпление, при конкретните мотиви, какво наказание е нужно за конкретния човек, за да осъзнае извършеното и да се поправи... не е целта да го пречупи и да стане безполезен, и излизайки след време да не му пука колко още престъпления ще извърши... това ако щеш е и предпазна мярка за обществото - да не създава само престъпници, отреждайки им неадекватни наказания...

има само една категория лица, които бих могла да нарека престъпен контингент - това са рецидивисти, които многократно сами са доказали, че нямат желание да се поправят, но и закона за тях е предвидил доста по-тежки наказания, по-тежки условия за изтърпяването им - в специални затвори или отделения за рецидивисти, както и при доста по-тежък ограничителен режим, както за посещения, така и за много други неща...

защото не зная дали знаете, но при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" не само те лишават от свободата ти да се придвижваш свободно, но си и лишен от кореспонценция (мисля, че по колет на месец ти се полага; за писмата не помня по колко бяха), огроничения в цигарите и изобщо покупките, посещения, разходката в двора на затвора е по час, не ти се дават пари - има лафка, където си на сметка, и още доста други неща...

Не ми е ясен пойнтът ти, те наказанията СА различни, а това, че са без право на обжалване ме съмнява просто така да са си го решили, се отнякъде са преценили, че трябва да е така.

ще ти обясня... съдията преценява нещата и главно човека, който осъжда, образцно казано "на входа"... попаднал в новите условия на самото "изтърпяване на наказание", същия този човек реагира по различен начин - един се променя по-бързо, друг - по-трудно... затова е създаден механизам да се редуцират наказанията, постановени в присъдата, в зависимост от промяната, настъпваща у изтърпяващия наказанието... това също не е измислено от днес за утре... има цял дял на правото, който се занимава с мерките, процедурите и правилата по време на "изтърпяване на наказанието"...

в тази връзка аз съм твърдо против "неотменяемостта", защото тя е в противоречие с основната цел на наказанието и не отчита личността на провиненото лице и промените настъпващи в съзнанието му в хода на изтърпяване на наказанието...

Точно затова се отказах да следвам право

Но пък отчита личността на жертвата. Тук *трябва* да го има моралният елемент, защото спре ли да има морален елемент, не ми е ясно защо трябва да има и хуманен такъв и да не ги разстрелваме на място.

Аз лично съм ЗА "доживотен без право на замяна" когато става дума за доказани убийства извършени по "особено жесток начин".Никой не може да ме убеди че серийните убийци(канибали и т.н.) отнели десетки животи ще се превъзпитат след 10г. в затвора.Иначе съм против "разстрела на място" защото не можем да си присвояваме властта над човешкия живот... "доживотен без право на замяна" гарантира че престъпника няма да извърши деянията си отнове и за мен това е достатъчно(така или иначе жертвите не можеш ги върна)

ами Роланд, тезата "Око за око, зъб за зъб" е ревизирана още с Новия завет... това бе лирическо отклонение...

виж, морално това лице вече е било наказано... да, отишло си е човешко същество, вследствие на противоправни действия на друго човешко същество... обаче, ако решим с лека ръка да унищожим и това човешко същество, за да плати "цената" на престъплението си, значи сме доста незряло общество... защото опираме и до "цената", нали? кой може да оцени с точност човешкия живот? как можеш да й определиш стойността през годините?

за жертвата казваш... може и цинично да прозвучи... извинявам се, ако е така и не искам с това да оправдавам престъпленията, но анализирайки какво можем да видим...

причинена е смъртта на един човек - добър или лош - в един момент престава да има значение... следват месеци на безумна скръб, след това тъга, после - спомени... това може да продължи години, но живота продължава за близките на жертвата, колкото и тривиално да звучи...

да погледнем престъпника - там няма право на избор - със сигурност той ще бъде лишен от свобода с години за престъплението си... но пък какви години са това - опитай се да си представиш живота му... в едно можеш да си сигурен - всяка минута от този му "живот" той търпи наказанието си, той не може да си позволи да забрави, защото на другия ден го събуждат в същия ранен час на същото място - два на два метра в добрия случай и в още по-добрия - сам...

нещата просто не са така простички и моралът е доста разтегливо понятие...


Едит:

Voland wrote:Аз лично съм ЗА "доживотен без право на замяна" когато става дума за доказани убийства извършени по "особено жесток начин".

Воланд, а ако убиеца е с години системно малтретиран и в един момент му падне пердето и наръга десетина пъти мъчителя си с кухненския нож? имаме убийство по особено жесток начин - безспорно, но като се замислим - кой е жертвата?

затова аз не мога категорично да кажа "аз съм за доживотен затвор без право на помилване", камо ли пък - "за смъртна присъда съм"...
нещата трябва да се преценяват стриктно за всеки конкретен случай... особено когато е намесен човешки фактор и вероятността за грешки не е изключена...

Well, ще ми позволиш цинизма изобщо да не ми пука за чувствата и изживяванията на престъпника в случаи като конкретния. Безразлично ми е дали ще ги затворят доживот или ще ги утрепят на място, даже ще се радвам, ако им е по-тежко наказанието. Не мисля правилно, може би, обаче не виждам с какво са заслужили каквато и да било грижа от моя страна.

простено ти е - не си достатъчно зрял, за да го разбереш, нито ти е работата ти да съдиш когото и да е за престъпление

но отговорността е твърде тежка и това е основната причина никога да не съм си и помисляла да ставам съдия, защото не съм убедена в себе си, че мога да бъда добър съдия, а добрият съдия не може да си позволи да мисли САМО за възмездяване на жертвата...

Нито пък САМО за личността на престъпника, ще прощаваш, което ти именно правиш в момента. Това щото за зрялост стана дума...

Таис ами те повечето от серийните убийци са били малтретирани в детството си, ама коя система би се наела да ни успокои че ще ги превъзпита и няма да опитат отново след като ги пусне на свобода?
Окейк, жал ми е за това което са правили с тях като деца, но те обикновено сами наказват мъчителите си за това в последствие, а и факт е че личността им е вече извратена по някакъв начин.Какво да се прави - няма пълно щастие, не мже и вълкът сит и агнето цяло в такива случаи.
Сещам се за "терапията" в "Портокал с механизъм"...

не се цупи за "зрелостта" - това не е заклеймяване, просто е нужно време и житейски опит, за да се достигне...

и не е до мислене "САМО за престъпника"... опитах се да дам малко материал за размисъл и от една различна гледна точка от тази на жиртвата на престъплението... всеки сам за себе си може да прецени, доколко приема или не приема казаното от мен... ограничила съм се до факти, които може и да не знаете за изтърпяване на наказанието... не всеки избира да "не му пука" за последиците от една присъда...

Едит: Воланд, аз не говорех за "серийни убийци" колкото за тях обаче, мисля че споменах лица, които нарекох "престъпен контингент"... серийния убиец си е рецидивист отвсякъде, но освен това е и болен - направо си е опасно луд, а и там имат думата психиатрите... но тях обичайно си ги затварят доживот в психиатрично заведение...