Page 5 of 11

Posted: Sun Nov 23, 2014 11:46 pm
by Ghibli
Филмът много ми хареса. Най-после истинска фантастика - т.е. филм, концентриран върху наука и идеи. Гледах го в IMAX и единственият ми проблем е с нивото на звука, оглушително беше на моменти.
Избрани кефещи неща:
- Матю Маконъхи с тексаския акцент за този персонаж;
- Цялата фермерщина в началото (между другото, напомняше ми на "Следите" на Шаямалан); отношенията в семейството;
- начинът, по който беше представено бъдещето, малките детайлчета в обстановката;
- роботите;
- разсъждения за човешката природа и изобщо филмът те кара да се замислиш :wink: ;
- чутовна актьорска игра от много хора.
Хем има доста клишета, хем някак успява да избяга от тях - например "любовта ще спаси света" го споменаха, но не го превърнаха в основна идея на филма.

Posted: Mon Nov 24, 2014 5:21 am
by AlDim
Ghibli wrote:Хем има доста клишета, хем някак успява да избяга от тях - например "любовта ще спаси света" го споменаха, но не го превърнаха в основна идея на филма.
Не го ли превърнаха наистина...? :shock:

Posted: Mon Nov 24, 2014 9:06 am
by Ghibli
Ми не :)
От вашите постове останах с впечатлението, че не сте гледали внимателно в някои моменти, защото доста от въпросите ви са обяснени в самия филм.
Spoiler: show
Примерно:
- Защо на нашия човек не са му се обадили още в самото начало от НАСА - в самия филм повториха няколко пъти, че за мисиите избират само хора без семейства.
- Как така излита без подготовка - не е показано, че излита веднага, може да е имал и месец или три подготовка, просто монтажът беше такъв.
- Дъщерята продължава да се цупи и след години в НАСА - не се цупи, а (най-просто казано) изпитва вина: "Чувствах, че трябва да живея с последиците от избора си".
- Совалките при онази маневра не можеха да бъдат командвани дистанционно, защото имаше проблем с комуникациите на кораба след частичното му разрушаване.
- Обмен на информация през дупката нямаше, защото откъм чуждата галактика нищо не можеше да премине, потокът беше еднопосочен. Така че нашите хора си получаваха лични съобщения от близките, но не можеха да изпращат нищо обратно.
- Защо целият сюжет е такъв, какъвто е - тоест защо търсят спасение в космоса - защото нямат ресурси/технологии да се спасят иначе. Екологията очевидно е съсипана непоправимо.
И т.н.
Пример за дразнещо клише в самия филм:
Spoiler: show
Когато някой се е заел да прави нещо, което ще доведе до лош край за самия него, по-ефикасно е да му кажеш "не го прави, защото ще стане нещо си" или просто "ще стане нещо си!", вместо да му повтаряш папагалски "не го прави! недей! недей! недей бе!".

Posted: Mon Nov 24, 2014 9:32 am
by Moridin
Аз също мисля, че това за любовта е било мащабно и удивително неразбрано от всички критикуващи филма, и бях тръгнал да пиша бая, ама ме домързя :mrgreen:

Posted: Mon Nov 24, 2014 11:04 am
by Morwen
Като цяло съм на мнението на Dr. Horrible. Хареса ми, но не го смятам за някакво откровение. Може би щеше да е откровение, ако ги нямаше някои дисбаланси като това как насред готината постапокалиптичност, в която изобилстват технологии, изведнъж се оказва, че нямало ядрено-магнитен резонанс, но въпреки това има инкубатори, способни да да отгледат бебе и космически технологии, способни да изпратят хора до други планети и да ги поставят в криосън. Имаше и наука за оставачи като "кръгът в три измерения е сфера" и предаване на "квантова информация".
Само че въпреки известното количество клишета и псевдонаучни термини, филмът като фантастика беше доста свестен. И въпреки че беше три часа не успя да ми стане скучен. Дори ужасно патетичното "любовта ще спаси света" всъщност върза смисъл накрая. Както и свръхестествените явления, които също ме дразнеха в началото. Добра актьорска игра, добри специални ефекти, саундтракът не успя да ме впечатли... Цялата история с Мат Деймън, колкото и да беше предвидима за всеки любител на кримките:lol:, всъщност беше много силна. Така че без да съм отвяна, филмът ми хареса.

Posted: Mon Nov 24, 2014 11:11 am
by Amikae
Абе това за любовта си беше доста in my face, но като нищо може и да не е била това целта. Той филма и без това не знае какво иска да бъде. Аз имах нужда да утоля поне малко sci-fi глада си, но не се получи. Може би, ако филма не използваше най-типичните за жанра концепции.

Posted: Mon Nov 24, 2014 12:07 pm
by Ghibli
Между другото, за историята с Мат Деймън:
Spoiler: show
неговата планета до такава степен от пръв поглед ми се видя негодна за обитаване, че първоначално изтълкувах сцената на събуждането му много по-различно: че той плаче от срам заради лъжата си, а това "няма нищо, няма нищо" което Матю Маконъхи му повтаря, докато го прегръща означава "нищо, че ни изхаби ресурсите да дойдем дотук, разбирам защо си го направил и ти прощавам". Но и в този вид, в който всъщност се разви историята, пак ми хареса.
За любовта, защо според мен не е толкова наблегнато:
Spoiler: show
именно заради онази сцена дето Ан Хатауей разправяше за необяснимото и т.н. - другите я гледаха с нарастващо неверие и избраха да действат според логиката. Накрая планетата се оказа ок, но можеше и да не бъде.
И още една яка концепция е, че висшите сили няма да ти помогнат, ако не си помогнеш сам.

Posted: Mon Nov 24, 2014 2:28 pm
by Dr. Horrible
Впрочем, един въпрос за финала на Ан Хатауей:
Spoiler: show
Тя остана на самотна планета и донесе безброй оплодени яйцеклетки. Въпросът е - кой ще ги износи и роди, все пак? Тя лично ли ще изроди първата вълна, пък после порастналите ще почнат да й помагат?
И ако единственият реален план на мъдрият учен е бил човечеството да бъде спасено само с тези айцеклетки, не би ли било някак редно да сложат повече жени в екипа, за да има кой да ги износи все пак? В смисъл - да, Ан оцеля, но можеше съвсем спойконо да погине преди да достигне дестинацията, както стана с тримата мъже от екипа й. Какво щеше да стане, ако някой от тримата мъже беше оцелял вместо нея и се беше озовал на годна за живот планета с хиляди оплодени айцеклетки?

Явно нещо категорично съм пропуснал, защото Морви говори за инкубатори, способни да отгледат бебета, което би било добро обяснение, но явно не съм чул кога го казват...

Posted: Mon Nov 24, 2014 3:20 pm
by Ghibli
По този въпрос:
Spoiler: show
Буквално една реплика в началото беше, докато развеждаха Маконъхи из комплекса и му обясняваха в какво се състоят План А и План Б. Нещо в смисъл (не помня точно): "първите 10-тина можем да ги отгледаме с технология, и после със сурогатно майчинство останалите." Технологията не беше уточнено каква е.

Posted: Mon Nov 24, 2014 5:16 pm
by Moridin
За любовта:
Spoiler: show
Според мен доста повърхностно се вторачвате в буквализма. Ан Хатауей беше отчаяна, когато го говреше това - за мен си личеше, че дори тя не му вярва. То изобщо не беше основно послание, а беше едно елегантно поднасяне на точно тази квантумизирана ирония - естествено, че разсъжденията на Матю Макконъхи бяха смислени и логични и бяха the best bet с наличната информация, но в крайна сметка той взе грешното решение - не защото любовта ще спаси света (може и да го направи разбира се), а като кимване към наивността на савмолюбения детерминизъм и към оставянето на място за голямото-неизвестно, било то мистика, любов, бог, интуиция, просто неизследвани закони или каквото и да е, което пробожда цялата каузалност, която познаваме. Целият пласт препратки към свръхдименционалните хора, които се грижат за нас, към минаването през измеренията, към дали гравитацията научно погледнато - дали любовта поетично погледнато, дето пробивала времето, всичко това не бяха по никой начин някакви стриктно защитими и изведени сюжетни стълбове на филма, а просто целяха да създадат асоциативно усещане за точно това много важно нещо - смирението пред неизвестното

Posted: Mon Nov 24, 2014 6:29 pm
by Amelia
За любовта, защо според мен не е толкова наблегнато:
именно заради онази сцена дето Ан Хатауей разправяше за необяснимото и т.н. - другите я гледаха с нарастващо неверие и избраха да действат според логиката. Накрая планетата се оказа ок, но можеше и да не бъде.
Планетата не се оказа ОК и това беше ясен белег, че Матю Маконъхи сгреши, ползвайки чиста логика, вместо да се носи по течението на любовта, щото в крайна сметка нали любовта се оказа някво поредно измеряемо явление като гравитацията, което бъдещите хора ползваха. Т.е. беше като науката на бъдещето.

Жоре, нямаше смирение пред неизвестното, щото накрая всичко ни се обясни и излезе, че даже сами сме си го направили в някво бъдеще, когато сме се научили как да мерим иначе неизмеряеми неща, които предпочитам да си стоят неизмеряеми и неупотребими по тоя начин.

И отново, нямаше да им се налага да взимат мелодраматично тежки решения, ако бяха постъпили като мислещи хора още от самото начало. "Съдбата на човечеството лежи на плещите ни и нямаме време за губене. Я, планета, на която един час е равен на 7 земни години!!! Мне, нямаме време за такива неща, изглежда прекалено синя отгоре, което ще рече, че няма суша на нея, водата при тая силна гравитация ще се плиска прекомерно - майната й начи, нека видим другите две, па тая ще я проверим ако ни остане време". Всичко в тоя филм, включително и това, че льольовците от НАСА не са попитали звездното момче Матю Маконъхи дали ВСЕ ПАК не би имал против да лети в тая мисия, нищо че има семейство, е направено на удобен плот дивайс, за да имаме някакво евтино зрелище или екшънец. Или дълбокомудрено послание. Като причината що хората не си ползват роботите и изкуствения интелект, за да изследват планети.

Някой трябва да каже на Нолън да не се опитва да борави с неща, които не разбира. Това, че не разбира изобщо научния метод е едно на ръка, но тук, като изключим уравненията за черните дупки, беше нужна просто елементарна логика, за да сработят нещата. Без елементарната логика получаваме ето тоя парадокс - филм, който се бара за твърда научна фантастика и е произвел статии в научни журнали, но е антинаучно малоумен в целия си сценарий, досущ като оная дупка Прометей.

И, на всичкото отгоре, Нолън и човешки чувства??? Това е все едно да гледам Декстър серийния убиец да се опитва да направи такъв филм.

Posted: Mon Nov 24, 2014 6:31 pm
by Yan
А планетата се оказа ОК, щото Гибли говореше за планетата на Ан Хатауей, която дадоха накрая :)

Posted: Mon Nov 24, 2014 6:59 pm
by Amelia
Тогава това как подкрепя тезата, че на любовта не било наблегнато и че "любовта ще спаси света" не било основна идея на филма??? :shock:

Posted: Mon Nov 24, 2014 7:56 pm
by Ghibli
Spoiler: show
Не говорех за това, че третата планета се оказа ок, а за това, че нашите хора в този момент, в който трябваше да вземат решение, взеха правилното решение въз основа на данните, които имаха, а не въз основа на нечии чувства. Това решение се оказа погрешно по случайност, независеща от любов/липса на любов, както и третата планета се оказа годна за обитаване също независимо от любов/липса на любов. В този смисъл не е наблегнато на идеята за любовта.

Светът го спаси в крайна сметка Матю Маконъхи, който на този етап вече се беше отказал от идеята не само че би могъл пак да види когото и да е от близките си, но и въобще че те биха могли да оживеят.

За семейството - почваш да звучиш като ония в имдб, според които всяко сюжетно развитие, което не съвпада с техните представи за развитието на историята е "пропуск в сценария".
За това защо не пускат сонди и роботи не знам, но не ми е проблем да си представя, че щом не го правят, значи по някаква причина не е възможно. Като гледам филма втори път, ще внимавам дали има намекнато нещо по въпроса :)
Amelia wrote:щото в крайна сметка нали любовта се оказа някво поредно измеряемо явление като гравитацията, което бъдещите хора ползваха. Т.е. беше като науката на бъдещето.
Това къде го имаше във филма по-точно? Откъде си направи този извод?

Posted: Mon Nov 24, 2014 8:39 pm
by Moridin
И мен не ми е ясно :)