ShadowDance

Spoiler: show

Защо нямаше НИТО ЕДНА сцена със Сюан и Моарейн... Това беше супер фейл. Те двете са толкова значими една за друга и тяхната връзка, техния съюз, дава тласък на цялата история. Заедно започнаха всичко преди 20 години, ужасно редно беше да имат поне една обща сцена преди края. Не само това, ами нито една от двете не споменава другата дори във вътрешния си монолог. Сюан въобще не реагира на това че най-близката й приятелката и едва ли не сродна душа се е върнала от мъртвите. В предишните книги имаше страници и страници, в които Сюан си спомняше как двете са започнали всичко... огромен фейл.

JaimeLannister wrote:Абе само на мен ли ми се струва или медальонът на Мат спираше преливане само на женската част на единствената сила?

"Mat's amulet blocks both saidin and saidar. Jordan answered this one straight-out when asked. He pointed out that the amulet only blocks actual weavings of the One Power, not the physical effects that could be caused by a weaving. For example, Elayne was able to use the One Power to hurl a rock at Mat. Rahvin was able to create a bolt of lightning which struck Mat. (Jordan noted that Mat's death by lightning and subsequent undoing of his death when Rand balefired Rahvin, fulfills a prophecy about living, dying, and then living again.)"

Dr. Horrible wrote:Дочетох я и аз. Доста неща ми хареса, други не чак толкова. Супер много битки, това беше досадно. Но като цяло много добър завършек на историята, повечето главни герои получаха заслужено качествен финал и въобще като край беше страхотна.

Това, което очаквах и от което бях ужасно много се ядосах, беше липсата на интеракция между някои главни герои.

Spoiler: show

Защо нямаше НИТО ЕДНА сцена със Сюан и Моарейн... Това беше супер фейл. Те двете са толкова значими една за друга и тяхната връзка, техния съюз, дава тласък на цялата история. Заедно започнаха всичко преди 20 години, ужасно редно беше да имат поне една обща сцена преди края. Не само това, ами нито една от двете не споменава другата дори във вътрешния си монолог. Сюан въобще не реагира на това че най-близката й приятелката и едва ли не сродна душа се е върнала от мъртвите. В предишните книги имаше страници и страници, в които Сюан си спомняше как двете са започнали всичко... огромен фейл.

Spoiler: show

• Моментът със Сеанчан не се развърза, както трябва. Не ни показаха реакцията на Тюон след срещата с Artur Hawkwing, нито разбрахме как точно бе предотвратено видението на Авиенда, в което сеанчанците заробват целия свят - с решението на Ранд да даде на Айел статуса на международна полиция? Не стана ясно. Освен това Егвийн беше най-гръмогласният критик на сеанчанската практика да се държат дамане, но умря, преди да направи нещо по въпроса. Няма никакъв знак, че сеанчанците възнамеряват да променят нещо или че откритието, че сулдамките също могат да преливат, ги е сдухало по какъвто и да било начин - а беше загатнато по-рано в поредицата, че това едва ли не ще им срине цивилизацията.
• Плюс това Егвийн умря и без да предаде на някого знанието за weave-a, който противодейства на balefire. Създаде някакво велико изобретение (или направи откритие?), използва го веднъж и умря - баси фейла. Тоест, явно това нещо е прекалено мощно, за да се използва в книгите, защото иначе щеше да прецака една камара plot points, но все пак трябваше да има малко контекст. В Легендарния век или както там беше преведено знаели ли са го?
• Шара втф.
• Рокадата с Ранд и Моридин на края - какво по дяволите? Защо? Явно това е бил планът на Ранд с Каландор, но някак си беше много тъпо.
• Щеше да е толкова по-добре, ако не бяхме разбрали кой е убил Ашмодеан и дали наистина е мъртъв. Просто... да беше подмината безмълвно темата, което щеше да налее масло в огъня на фенската мания за още години напред.
• Интердименционалните лисици и гущери трябваше по някакъв начин да са намесени в тази книга, дори само за малко. Иначе присъствието им в серията се свежда до morally ambiguous deus ex machina, който троли други dei ex machina, което е монументална гавра.
• Битката между Ранд и Тъмния беше доста underwhelming. Подозирам, че трябваше да ѝ се отдели повече пространство, да си разменят двамата повече виденийца, да се разтегне меренето на пишки на края, където Ранд най-накрая започна да прелива и тн., вместо да се замерват с някакви изтъркани клишета. Или поне Моридин и другите Отстъпници да бяха дали повече отпор. Ама така е - като си избиваш най-яките герои няколко книги, преди да ти потрябват, за Последната битка не ти остава достатъчно якост. Само някаква сгърчена Грендал, един Моридин, който по някаква причина нищо не прави, един изперкал Демандред и една Ланфеар, която вместо да сее хаос и разруха, си гука с Перин като отегчена сервитьорка, обработваща най-близката нацепена батка. И една дегизирана Могедиен, която - пак - нищо не прави...?! Споко. Освен това беше супер тъпо, че те всички работеха поотделно. Човек би си помислил, че Тъмния поне за най-важната битка в хилядолетната история на култа си ще им натири задниците и ще им каже да сформират една стабилна командна структура като нормални възрастни хора, вместо по най-неефективния начин всеки да плете различна микроинтрига в различен пясъчник.
• Хареса ми обаче как умря Демандред - при него идват трима challengers, всеки по-силен от предишния, и само последният успява да го победи. Супер шаблонно, но от вида шаблони, които жанрът е заимствал от северните митологии, така че дават малък nerdy thrill, като се появят.
• И с Менетерен какво стана?

Spoiler: show

Хиляда страници и една ръшната история, това видях. Прекомерно съсредоточаване върху излишни детайли в стил намерихме козе мляко за Елейн и прочее, но пълна липса на обяснение за главните неща. И това с аийлците е само едното. Сеанчан: вземи тая велика сила, която си заеба целия континент, за да попилее другия и какво въобще следва след това?

Оф, и други работи имаше освен гореизброените, но се боя, че просто не си ги спомням. Впечатлението ми беше все едно четях одеяло, съшито от множество кръпки. Парченце оттук, парче оттам, парченце от не знам къде... Започва нещо и свършва в нищото. От нищото внезапно се появява нещо, което въобще не е започвало. Пълна деградация на билдвани от петнайсет години ключови персонажи. Добре де, ключов персонаж. Нинив например. Мое ли да завреш най-могъщата си чавка след Аливия, дето по мощ съперничи на Могедиен, в неква пещера, където практически да я забиеш да не върши нищо?

Или онова с Мургейз. Дето предположих, че на средата на книгата Сандерсън внезапно се е сетил, че съществува и такъв персонаж, който в продължение на шейсе тома го билдвахме, за да се появи под формата на доктор Куин в рамките на едно изречение, а после се оказа, че предположението ми всъщност е вярно. На ония цигани Ила и Рен беше отделил повече екранно време.

Да не говорим за пълните абсурди като появилата се от ръкава на Демандред шаранска армия с все тролоците. Поне малко обяснение да имаше? Или бълването на белфир в продължение на некви часове срещу Армията на Светлината (Боже! >.<), без Добрите да бъдат безвъзвратно попилени. Милиарди да бяха, все щяха да свършат по някое време.

И сума ти други такива.

Как нищо - с нейната сила удържаха тъмния, моарейн беше само за скил. Винаги съм си мислел, че това ще и е ролята в последната битка и така се оказа.

RRSunknown wrote:Така е по-яко с Нинив.

Явно много хора са очаквали финала да е написан така като са си представяли и когато са получили това което автора си е представял се дразнят

RRSunknown wrote:Така е по-яко с Нинив.

Явно много хора са очаквали финала да е написан така като са си представяли и когато са получили това което автора си е представял се дразнят :roll: