ShadowDance

Morwen wrote:Btw, нали знаете, че хитрите сентенцийки, колкото и да има някаква истина в тях, са си само това - хитри сентенцийки?

?

Така де, има контрол само над опаковките в общи линии, не и на съдържанието, което е престъпното безхаберие. А че хората са луднали безогледно по сякакъв "здравословен и поддържащ фигурата" шит за съжаление не винаги е смъртоносно.

Е са, за сентенциите ако се водим от принципа - ''Все някой някога вече го е казал същото и то далеч по-добре и то без полза'' по-добре да се застреляме.

Не ми е проблемът, че някой някъде го е казал по-добре и без полза, ами че обикновено са едни куул, но непрактични обобщения:)

Amelia wrote:Кат ми кажат, че България ще изчезне и това ще е о, колко ужасно!, на мен ми става смешно. България е изчезнала още през средновековието. И за настоящето ни не е виновно византийското робство, турското робство, фашизма, комунизма, демокрацията и прочее. НИЕ сме си виновни. Щото 90% от нас са мърша, а останалите, дето са склонни да схванат, че от време на време требва да се свърши нещо на ползу роду, са на доизживяване на територията на родината или са избягали навън да живеят на ползу на други роду-та.

Ммм, напротив. Всъщност и турското робство (или присъствие, или уотева), и комунизмът много, много, много са ударили тия 90% мърша. И проблемът не е в самото робство, и в самия комунизъм, а в начините, по които нашият народ се е справил с тях. Иначе казано - никак. Искрено вярвам, че...ъъъ... гражданското общество, националното самосъзнание, умерената форма на патриотизъм и т.н. се създават в периоди на големи сблъсъци (кризи, загуби) на даден народ/нация, с едно голямо уточнение - въпросният народ и държавата над него трябва сами да се справят с главоблъсканицата. Хванеш САЩ - войната за независимост, гражданската война, Голямата депресия, световните войни, Виетнам, Студената война, съвременните им офанзиви. Хванеш Русия - нейните войни за обединение, революцията, особено Втората Световна Война, пак Студената, Афганистан. Хванеш Германия - то не са религиозни войни, то не са обединения и разделения, млатения със съседи, военна власт, NAZI, изкуствено разцепление на държавата. И Франция, и Англия, и общо взето всички Големи имат доста кървави и мрачни периоди в историята си, които са преодолели сами или със съвсем минимална външна намеса. Е те точно тия периоди "създават" нацията и превръщат хората от сбирщина, която населява некви земи, които са нарисувани на парче хартия, в едно относително хомогенно цяло. О да, безкрайните войни с Англия, Революцията и Терора на Робеспиер сигурно са били изключително гадни периоди, обаче заради тях французите са французи, а българите - българи.

И връщайки се на робството и комунизма - "отърването" и от двете (по моему, най-тежки периоди в родната история) е дошло отвън. Батак, Априлското въстание и още няколко примера са локални и безкрайно тъжно завършили прояви на героизъм. В крайна сметка е нужно руското оръжие, което да ни извоюва свободата. По време на комунизма пък, такива прояви въобще няма, всички са живели прекрасно, и докато по площадите на други столици от Варшавския договор са мачкали недоволните с танкове, ние тука доволно мучим в посока Москва и падането на Завесата вероятно радва всички освен българите, които изведнъж се оказват в небрано лозе с тая гнусна демокрация, дето ще трябва да живеят в нея. Общо взето, като че ли навсякъде "привнесената", а не извоюваната демокрация е доста изкривено явление.

Директно по темата - съжалявам, че нашите са ме отгледали по своя начин. Просто не мога да се преборя вътрешно да стъпя върху нечия ръка или да се изкатеря по нечий гръб. Че съм го мислил - мислил съм го, кой не е, но годините вътрешносемейно възпитание не могат да бъдат изкоренени току-така. А иначе хората са го казали - от работа само гърбица се прави. Конкретно в БГ ако си наистина професионалист, наистина се скъсваш от бач и имаш известна доза късмет, стигаш някъде в по-горния край на средната класа и заспиваш там. В по-... западен мащаб, нещата са горе-долу същите, само че доста повече хора успяват да се класират и не прави толкова впечатление, а тези които не успяват, поне докарват някакъв сносен стандарт на живот. И да, има ги изключенията с някой изключителен талант в нещо (спорт, литература, т.н.), които успяват с щастливо хвърляне на зарчето да бъдат богати, или пък някой младок нацели някаква страшна бизнес идея, която успява да реализира преди акулите да са надушили кръв, но те затова са изключения.

За комунизма си прав. За турското робство не толкоз - силите не са ни стигнали, но все пак това е цяла империя и ние сме били в сърцето на европейските й владения, за разлика от всички други сърби, румънци и прочие, за които е имало повече геополитическо основание да бъдат нечий интерес.

Но априлското въстание, и изобщо целият деветнайсети век са създали импулс в нацията ни, който не е угаснал поне до втората световна. Тъжното е, че от днешна гледна точка годините между 1890 и 1940 ни изглеждат като връх на националните постижения, като време на идеали, на борби за обединение, на висок морал и стремеж - поне от страна на интелигенцията, която е имала властта - нещата да стават "както трябва". Казвам от днешна гледна точка, тъй като съвремието ни е много по-зле от онова време откъм мотивация на народа.

Но от тогавашна гледна точка достатъчно е да прочетем малко Алеко - който пак е недоволствал срещу овцедушието и простащината на съвременниците си.

Излиза, че определено се движим по спирала надолу от Априлското въстание насам.

Дали комунизмът е виновен за това - сам по себе си за мен не. Но косвено - определено. Защото при падането му, както вече писах и някъде другаде, само в България всички употребиха новата си свобода, не за нещо креативно, а за да видят доколко могат да разрушават обществените порядки и никой да не им държи отговорност. Ако петдесет години са ти държали сметка, че говориш против властта и че драскаш по стените, и изведнъж спрат - ти автоматично започваш да говориш против властта и да драскаш по стените. Нищо, че говоренето срещу властта може да е оправдано, но нищо не оправдава драскането по стените. Не е важно. Важното е, че никой не може да те спре.

Или поне в България така стана. Почти никъде другаде сякаш не стана. Унгарци и чехи никога не се примириха с комунизма. Немците само чакаха да се махне. И си станаха както преди, горди и обединени. Румънците винаги са били по-европейци от нас. Югославия - войните там силно повишиха националното самосъзнание на народите. А както ти казваш, когато то е високо, народите са склонни да творят и да постигат, а не да разрушават. При нас нямаше условия за нищо от това. Само контролиран колапс.

Ordo Malleus wrote: Просто не мога да се преборя вътрешно да стъпя върху нечия ръка или да се изкатеря по нечий гръб.

Не, Ordo Malleus, не е точно "да стъпиш върху нечия ръка". Става дума най-вече за престъплението "присвояване". Нашият народ се оказва изключително толерантен към него: "Ми... паднало му - облажил се. Какво толкова?" Или квалифицирания случай "длъжностно присвояване": Ми, той... човека там си работи - естествено, че ще си вземе!" Даже поговорки имаме за случая: "Който бърка в меда - ще си оближе пръстите".
Ето на: някой кандидатства за държавно финансиране с някакъв проект. И съответният чиновник във ведомството, от когото зависи, си прибира 10-15% от парите, за да се класира проектът. А кандидатът присвоява останалите, като си наема един добър счетоводител - за да уйдурдиса сметките с калема. И се оказват навързани като свински черва: кандидатът, опоскал държавното финансиране, може да бъде проконтролиран за направените разходи само от... чиновника, прибрал рушвета като процент от същото това държавно финансиране.
А за пред уважаващите го близки и приятели, кандидатът има готови отговори:
Ако е за производство на картофи: "Ананаси ще садим, бе! Само средствата не стигат..."
Ако е за отглеждане на кокошки: "А-а-а-а - щрауси ще гледаме. Ама... средствата не стигат."
Ако е за филм: "Ама ние мислим и Джони Деп да ангажираме! Само парите не стигат - събираме!"
Ако е за озеленяване: "Няма да са теменужки и латинки, а магнолии и орхидеи! Супер ще стане, ама средствата са малко..."
...
и т. н.
На такъв колкото средства да му изсипеш - толкова ще опапа. И пак ще зарони сълзи, че са малко.
Та в случая нормален човек може да има познати и от страната на чиновника, и от тази на кандидата. В единия случай говорим за корупция, а в другия - за присвояване.
Това ми е интересното: как би реагирал нормален човек, ако изведнъж открие, че техният брат (сестра, баща, майка, чичо, братовчед, близък приятел), когото цени и много уважава се окаже такъв? Или просто ако чуе вариации на горните отговори?

Става дума най-вече за престъплението "присвояване". Нашият народ се оказва изключително толерантен към него: "Ми... паднало му - облажил се. Какво толкова?" Или квалифицирания случай "длъжностно присвояване": Ми, той... човека там си работи - естествено, че ще си вземе!" Даже поговорки имаме за случая: "Който бърка в меда - ще си оближе пръстите".

Аз си мисля, че това в голямата си част е остатък от комунизма. Тогава масово всичко по-добро се придобиваше по втория начин. А хората дори не се чувстваха като да ощетява някого, защото цялата планова икономика беше една тъмна Индия, а и просто нямаше как иначе...

Това ми е интересното: как би реагирал нормален човек, ако изведнъж открие, че техният брат (сестра, баща, майка, чичо, братовчед, близък приятел), когото цени и много уважава се окаже такъв? Или просто ако чуе вариации на горните отговори?

Вече си питал този въпрос - и аз съм ти казвала - адски зависи. Според мен нормалният човек ще го от уважава по-малко до издаде на полиция/медии.

Това ми е интересното: как би реагирал нормален човек, ако изведнъж открие, че техният брат (сестра, баща, майка, чичо, братовчед, близък приятел), когото цени и много уважава се окаже такъв? Или просто ако чуе вариации на горните отговори?

Какво е нормален човек? Ти? Аз? Тия по чалготеките? Или по метъл клубовете? Все едно питаш - как ще реагира нормален човек на шампионската титла на Ман Сити? Ми откъде да знам, всеки различно ще реагира. Да не говорим, че тук можем да пишем каквото си искаме, а реакцията ни в реалната ситуация може да се окаже съвсем друга. Честно, аз лично не мога да определя как бих постъпил, ако се окаже, че майка ми примерно е замесен в някаква дебела корупционна схема.

Колкото до европроектите, чакай че се захилвам на всяка дума с "евро-", те са:
1) Абсолютно безсмислени. Само като отвориш сайтовете на знайните и незнайните комисии, инфоцентрове, новинарски сайтове и т.н. и видиш за какви безподобни ТЪПНИ се изливат пари и ти причернява пред очите.
2) Така или иначе префинансирани. Един приятел наскоро взе европроект за създаването на сайт за нещо си там - спечели 19 000, от които в общината, която разпределя парите, си бяха "поискали" 3 или 4 хиляди, не помня. Е, той ми вика "Пффф, тоя сайт не струва и 2 бона, ще го направя, ще им дам рушвета и пак ще съм на хубава печалба".

И в тоя ред на мисли - конкретно за европроектите няма да похваля, но и в никакъв случай не бих осъдил някой, който е "бръкнал в меда". Ония в Брюксел имат комисии, които смятат на каква височина трябва да се слагат страничните огледала на селскостопанските машини или в продължение на три години изучават дали водата хидратира или не, и всички тия лайновози работят в скъпи офисчета и вземат хиляди евро. Това, че техните глупости са узаконени и грабят данъкоплатеца с позволението на държавата, не ги прави по-малко тарикати от българина. Само дето ходят на работа с костюм и колело.

Ordo Malleus wrote:
Какво е нормален човек? Ти? Аз? Тия по чалготеките?

По чалготеките - НЕ.
Там нормални няма:
(моля, форумниците с фино чувство за естетика да не отварят спойлера!)

Spoiler: show

Впрочем, като стана дума за чалга - това не е просто "вид музика" или даже "вид антимузика". Това е начин на мислене. Онзи, който оправдава всичко в името на парите. Включително и това, за което е тази тема.

Едно е сайт (експлойтваш проект в който некадърници не могат да оценят истинската стойност) друго е кандидастване за промишлен проект при който наистина трябва да вложиш всичките пари и всякъкъв рушвет на практика ти прецаква реализацията.