Лиана, Ръфлек, много ви благодаря за добрите отзиви, за труда да напишете тези дълги постове и мисля направо да отида да отпразнувам някъде, че ме има спомената по няколко пъти:) И не, не се майтапя, наистина чувството, че някой ти чете и харесва (или поне са му полезни) нещата е много... морализращо.
Отделно внимание заслужава статията. Сериозно, някой някога помни ли статия на списанието да е била по-малко от диамант? Това с обяснението защо и коя е Морвен, че да се наема да я пише, ми хареса. Не се съмнявам в авторитета й, но други могат пак за пореден път да писнат "пак се правите на големите разбирачи".
Благодаря:) Общо взето, замислих се, че дори аз бих писнала, ако някой внезапно извади някаква авторитетно звучаща статия от нищото, та се чувствах задължена да обясня:)
Наистина, би ми се искало да чета материали като този по-често. Беше ми много полезно, на моменти ме засрами, на моменти ме разсмя – класика в жанра. Примерите особено ми харесаха – измислени ли са, или реални?
Някои са напълно реални, други са заместени(в някои случаи, за да не обидя автора неволлно, в други - защото нямам точния цитатпред себе си), но със запазен същия смисъл като оригинала.
Например, в „За писането”, съветът на Стивън Кинг за диалозите – да се използва единствено „той/тя каза”, ми се вижда неприложим в българския. Помня, освен това, че на мен ми беше ужасно трудно да схвана принципа кога се добавя авторова реч в диалога („ - той/тя каза – „) и как се избира дали да е в края на репликата, по средата, или в началото.
Честно казано, и на мен ми е бил странен този съвет, но мисля, че имаше и колеги, които са му привърженици. Според мен за това няма някакви твърди правила, просто трябва да гледаш авторовата реч да допринася за обстановката и да не изпуска нишката а действието, както е в конкретния пример. Честно казано, имаше и един разказ съвсем като пиеса, където имаше сума ти диалог от вида "Джон: .........../ Джейн:!!!!!!!!!!!!!!!,/Джон: ??????????? (замести препинателните знаци с произволни реплики), но реших, че това вече е много изолирано явление.
Благодаря много и на Амкае, RRS и Ади.