ShadowDance

Roland wrote:Баси, сцената с Дом и Mad World музиката беше изключителна!

Indeed. Една от най-въздействащите сцени в гейминга.

Това ми е супер странно бтв. В смисъл, че историята на тая поредица е некви много смешни крака, с герои, които всичките са отрасли в дъ хууд, с взаимоотношения на 14-годишни клозетед хомосекшуълс, дето много искат да са в армията, но същевременно и в предната, и в тая игра има некви сцени с ебаси жестокия и зрял емоционален заряд О.о

Знам, че ме познавате като е бати коравото безкомпромисно копеле но на тази сцена имаше повече от една мини-сълза предателка...

Аз гласувам с буца в гърлото. Сълзи трудно проливам, да не кажа никога, по такива неща, колкото и да са яки, но определено ме хвана на емоционално ниво.

...нищо, че за три игри история чак ПОСЛЕ научих, че Дом бил брат на Маркъс

Мани, такава река не бях изливал от Braveheart насам.

п.п. Метафоричен брат, копеле!

Не му е брат ин дъ риъл сенс:)

А, верно... Е тогава Маркъс кво занимава баща си с Дом ебаси

Read the books

Yeah, I'd rather read real books thanks ^_^

Свърших я. Играта е мега добра откъм сингъл, но ми се видя доста по-къса от двойката. Може да си въобразявам де. И съм БЕЗКРАЙНО възмутен, че нямаше як плот туист с Мира. Смисъл, през цялото време я сетъпваха за некъв ревълейшън и накрая - уй!

Играта е или същата, или малко по-дълга. Просто на Hardcore и надолу се умира много, много по-малко от преди и затова ти се струва.

Хмм, не знам, нямам впечатление, че съм умирал повече предната. Също така там имаше бая повече разнообразие откъм геймплей - яздиш цялата Локуст фауна ебаси. Тука е бая по-постно, явно повечето усилия са отишли върху коопа.

Отцепих до втори акт на едно сядане което рядко ми се случва. Категорично най-добрата графика на Ексбокса, лафовете разкъртват, много повече внимание е отделено на диалозите и сюжета, екшъна е стръвен макар и да ми беше в известна степен репетативен до появата на локустите а и ламбентите с жълтъка не ме кефят колкото леещата се кръв от локустите. Единствено ме дразни че е прекалено елементарна на хардкор с постоянното и безкрайно съживяване което ти прилагат.

b.t.w. Факта че играх с Коул ме надъха остро, личи се е за фенове правен играта.

Врътнах я - най-добрия Гиърс от трилогията. Еталона как се прави шутър от трето лице - история, лафове, презентация, дизайн на нивата, врагове, оръжия и музика особено! - всичко ми е 10/10. За разлика от двойката която от преразнообразяване леко ме издразни (а и края беше тъп) тук всичко беше желязо - малко рейл престрелки но на място, босове които не ме озориха много но бяха епични битки и не бяха съвсем елементарни. А дизайна на престрелките с грамадните широки места от които можеш да фланкваш от където си искаш е нещо което в другите шутъри просто го няма.
Графиката и различните нива ставаха по-добри със всяко ново ниво. Особено подводното ниво и нивото с пустинята (което много ми заприлича на графиката от RAGE б.т.в.) направо ми скриха шапката. Хенд даун най-добрата графика на ексбокса.

Края също беше много емоционален като въздествие. Изобщо имаше много такива моменти които те сграбчват за гърлото.

PLEEZ!!! MAKE IT STAAAAHP!!!!!

Господи, колко е малоумна тая игра! Историята е в гъзъ, персонажите са в гъзъ. Има убийствени вижуалс и евентуално може би е забавна да я играеш, но да я гледаш отстрани... Боли ме мозъка!

В момента Сашко я играе за мен, а аз реших да се спася, пишейки в темата. Така или иначе на екрана не се случва нищо освен поредния екшън фор ди екшън'с сейк. Опитват се да пуснат няква подводница в употреба, като първо стреляха половин час по некви създания, за да стигнат до притежателя на подводницата, след това стреляха половин час по некви създания, за да набавят бензин, а сега вече от половин час стрелят по некви създания, за да намерят чаркове, с които да поправят подводницата. ЦЯЛАТА поредица е така. Отиваш за боб в консерва и стреляш по някви твари. Трябва да си отвориш асансьора и стреляш по някви твари. Трябва да минеш 5-те метра от точка А до точка Б по въздух и стреляш по някви твари. Като цяло, 30% от времето е заето от това да се опитваш да си намериш колата/подводницата/хеликоптера/рандъм превозна таратайка, докато стреляш по някви твари. На историята и персонажите са им отделени около 1% от общото времетраене и затова сега се налага да ровя из разни информационни сайтове, за да видя има ли някво обяснение за болшинството сетинг безумия. Като това, например, как две разумни раси успяват да съществуват заедно на една и съща планета, без едната от тях да забележи другата, докато не я нападнат изотзадзе. И как така човечеството не е проучило огромните каверни, върху които си е наболо небостъргачите. И закво изобщо хората са се били за имулшън, след като го има НАВСЯКЪДЕ. И закво изобщо им е емулшън, след като би трябвало да са запознати с разни по-яки източници на енергия при положение, че са КОЛОНИЗАТОРИ, долетели от ЗЕМЯТА. И като са колонизирали тая Сера как са пропуснали гигантските червеи и разните сухоземни, водни и летящи мастодонти. И що локустите живеят под земята, след като повърхността на планетата е достатъчно гостоприемна за живот. И как така въпросните локусти разполагат с опитомени летящи твари, след като са подземна нация. И къв е тоя емулшън дето уж е жив, еволюира и заразява всичко наоколо. И прочее и прочее.

Дом и Маркъс са ми безкрайно безразлични. Дом умря, жена му умря и мен изобщо не ме е еня. Да, изолираните сцени с това бяха яки и въздействащи, но пак - не ме ебе за тея хора изобщо. Май единственото нещо, което намирам за интересно, е ескейпизма на Коул Трейн.

Искам да свърши вече, непоносимо е. Седя и с тъга си спомням за Биошок Инфинит, където всяко действие и помещение носеха важна за историята и персонажите информация и всичко беше толкова церебрално и добре замислено и осъществено. Можело значи.