ShadowDance

Потенциално не го поставяш, именно защото на теб не ти е въздействал емоционално и може би това те възпрепятства да оцениш мястото му като маркетингова запазена марка в кино-индустрията.

Кроу е доста по-добър и разнообразен актьор от Деп. Лично мнение. Ся, виновен е, че не се прави на идиот постоянно, предполагам, но му прощавам щото имам голямо сърце.

Аз искам да прочета по-обстоятелствени мнения защо старите SW са надценени бтв. Любопитно ми е как точно трилогия, оформила толкова колосално парче от съвременната култура, е "надценена". Или може би гледаме всеки филм като някакво изолирано в бездната нещо, а не в контекста на всичко, което го съпътства?

И което е достъпно пост-фактум.

Не че нещо но Епизод 4 е безумно бутафорен след една определена възраст.

Moridin wrote:Не че нещо но Епизод 4 е безумно бутафорен след една определена възраст.

... отсече заклетият фен на 300.

Бутафорен точно не. Зле режисиран и леко дървен - определено. Не ми е от любимите части, дори в топ 3 не ми е. Обаче не си говорим за кое колко е добро, а кое колко е НАДЦЕНЕНО. И си го говорим в момента, та викам да ни е простено, че за нещо на чукурнайсет години гледаме постфактум съпътстващите го явления. Не е като половината филми в тая тема да не са навъртяли декадата вече.

Roland wrote: Аз искам да прочета по-обстоятелствени мнения защо старите SW са надценени бтв. Любопитно ми е как точно трилогия, оформила толкова колосално парче от съвременната култура, е "надценена". Или може би гледаме всеки филм като някакво изолирано в бездната нещо, а не в контекста на всичко, което го съпътства?

So sweet the fanboyishness

За мен са надценени защото са посредствени като филми, с дърварска актьорска игра и крапи сюжет.
Радвах им се като дете, но на всяко следващо гледане осъзнавам колко са зле.
Да са живи и здрави хората развили разширената вселена, защото оригиналните Лукасови неща просто са зле.

Лично мнение де се вика. Никой не ангажирам с него.

Моето мнение се покрива с това на Ян Освен това ти в момента въртиш и сучеш и домъкваш някакви култури и съпътстващи контекстове, вместо просто да признаеш, че филмите са си на едно прилично средно ниво и дотам, ерго надценеността им.

Какъв е критерият за оценка? Какво влияние има даден филм върху културата или какви са художествените му качества? Колкото и да са разтегливи и двете неща.
Защото досега си говорихме за художествени качества или просто за лично възприятие от сорта на гледаемост. А не за влияние върху обществото.
Никой не спори, че Star Wars е културен феномен. Но да, аз смятам, че в тази тема трябва да постъпим точно така, да "гледаме всеки филм като някакво изолирано в бездната нещо, а не в контекста на всичко, което го съпътства".

да инвертирам OP-то със следното твърдение: sw е най-значимото нещо в киното от появата на звука насам. надценен my ass.

Темата си касае личен вкус и постът ми е крайно субективен. Заглавия с преобладаващи отрицателни впечатления, които съм гледал близките години и то предимно само по веднъж. Доста голям списък се получи. Иначе част от филмите са ми дори с някаква оценка 5-6, но имам по-хладно отношение към тях.
Хронологично:

Citizen Kane (1941) - Почти в нито един момент не успя да ме въвлече в историята, едва го изгледах. То качествата ще са му други, но нищо не запомних от него, напред във времето ще опитам отново.
Tokyo Story (1953) - По едно време започна да ми се струва направо безкраен. Иначе като слава не е много по-назад от горния.
Black Sunday (1960) - На много места четох, че е може би най-добре заснетият хорър.
Repulsion (1965) - Спомням си, че едва го изгледах и то от скука. Може би не съм бил в правилно настроение, че ми се струва като филм, който доста би ми харесал доста.
The Discreet Charm of the Bourgeoisie (1972) - Може би заради тематиката, но по едно време стана направо негледаем.
Monty Python and the Holy Grail (1975) - Не моят тип хумор, въпреки че "Животът на Браян" ми беше доста по-интересен и забавен.
Suspiria (1977) - Когато го гледах нямах много понятие за джалото и киното на Ардженто, въпреки че Profondo rosso ми беше харесал, но това дори го превъртях по едно време, което правя много рядко.
Bad Lieutenant (1992) - Нищо лошо не мога да кажа, но още едно трудно и досадно гледане. Даже новият лейтенант ми хареса повече и то щото отива в една трипова посока.
True Romance (1993) - Скучничък, чак към края малко повече ми допадна, сега може и повече да ми хареса.
Leon (1994) - Изтъркана мелодраматичност, дразнещ, силно впечатлителен трябва да е може би.
Open Your Eyes (1997) - С напредването на филма все повече си губех интереса, докато към края не ми отиде към пълно затъпяване, дори не помня точно защо.
Panic Room (2002) - Може да е някакъв експеримент, почивка, но в определени моменти не можех да повярвам колко е неадекватно всичко.
City of God (2003) - Някакви негри се гърмят и всичко е много куул заснето.
Oldboy (2003) - Мислех си, че нещо не съм го възприел правилно, но след като наскоро гледах Thirst реших, че няма да се разберем много добре с Парк.
Match Point (2005) - Трудно, безинтересно гледане.
Star Wars: Episode III - Revenge of the Sith (2005) - Най-слабата част от поредицата.
The Mist (2007) - Тъп край.
The Curious Case of Benjamin Button (2008) - Скучен и повърхностен, може би му трябва друг прочит.
The Dark Knight (2008) - Докато "Началото" събуди някаква носталгия тук нямаше такава. Не можах да разбера защо е тоя забързан монтаж, заради който не можах да възприема нищо от драмите му.
The Headless Woman (2008) - На няколко места го видях в челни места по класации, иначе дори не му бих обърнал и внимание. Стори ми се твърде претенциозен, празен и скучен. Може и да съм изпуснал нещо.
Hunger (2008) - Гледах го в Люмиер, може би е от значение малко, по-скоро ми се стори досаден, отколкото да ми повлияе някак. Прословутият диалог беше по-досаден и от филма, а Фасбиндер не разбрах с какво толкова трябва да впечатли.
RocknRolla (2008) - На няколко пъти мислех да си изляза от залата, малко ми остана.
Slumdog Millionaire (2008) - Първата част - социална, да впечатлява хората по света с историята за циганетата си, ама аз все пак живея в България, та това малко трудно може да стане по такъв начин. След това става толкова сладникав, че дори лека-полека почва да увлича, но си остава блудкав докрая.
The Wrestler (2008) - Запомних го с няколкото песни. Ако беше някакъв неизвестен независим филм сигурно щях да го възприема по-добре.
Avatar (2009) - Нито история, нито визия ме впечатлиха.
Източни пиеси (2009) - Започна обещаващо, но после се навързаха разни етнически и политически глупости, та напъванията му станаха много изкуствени и по едно време започна да дразни чак.

Няма такова нещо като произведение в бездната. Да изолираш един филм от теченията, от които е част или които е създал, целите, които си е поставял, времето, в което е правен и т.н. и т.н. е тотално нелепо. Да не говорим, че така ПАК не го гледаш в бездната, щото остават стотиците ТВОИ фактори, които влияят на анализа. Т.е. не изолираш произведението от всичко, а само от каквото не ти изнася. Което е тъпо. Иначе темата е разнообразна. Всеки може да изтъква каквито пожелае причини да намира нещо за надценено - художествени, културни и т.н. Fight Club примерно е надценен точно като културен феномен, щото де факто въздейства само на ниво "впечатлителни тийнове". Иначе като ФИЛМ е чудесен, ако и леко напънат.

Не знам за къв фенбоишнес иде реч. Империята и Джедаите са две от най-великите кино-фантастики, правени изобщо. Дървена игра, че има - има, но нито е повсеместна, нито е от развалящия впечатлението тип. То къде ли няма дървена игра вече. Затова пък ефектите като за годините, в които са правени филмите, са страхотни, сюжетът е великолепно развит от все пак доста бедната основа на Нова надежда (Лий Бракет все пак за пета част) и най-вече - филмите изграждат наистина страхотна вселена.

А разширената такава е директен резултат от тия филми, не нещо, дето се е появило от нищото да "спаси положението", нали...

И дори не искам да отварям дума за цялостния принос на старата трилогия за развитието на звуковите и визуални ефекти по принцип, нали, основно щото ще навляза в огромна и дива територия, от която не разбирам нищо.

*Нали се разбрахме да няма коментари на зрителските качества, да не говорим за комплексите, на другите постващи в тази тема. - Demandred *

Иначе вчера казах, че ще си напиша няколко от надценените неща за мен:

1. Имагинариумът - остро....За мен оценките на този изключително средняшки филм дори за принципно безинтересния за мен Гилиъм просто още веднъж обират посмъртните лаври на Хийт.
2. The Reader - отвратително слаб филм с до болка тъпашки сюжет, който наистина не ми е ясно как се намърда до такива награди (ТЯ НЕ СЕ СПАСЯВА, ЗА ДА НЕ РАЗБЕРАТ ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ЧЕТЕ ФФС МАМИЦАТА МУ....)
3. Бандите на Ню Йорк
4. Brazil
5. North by Northwest на Хичкок ака "предшестеника на модерния трилър" - my ass
6. WALL-E
7. Почти всичко н Дарън Аронофски начело с Фонтана, да също и Кечистът
8. Аватар - имам го предвид като филм цялостно, не като визия рабира се
9. The Hurt Locker - ЧАК за такива отличия не беше
10. The Green Mile
11. The Incredible Hulk


Това е от мен на пръв поглед.

Не знам, предполагам, че си трябва някакво съобразяване с особеностите на времето, когато е пускан даден филм. Също така понякога това е много трудно, когато те са твърде различни от особеностите на сегашното. Офтопик, ама сега се сещам за сериала Седморката на Блейк, който е сниман с някви нищожни пари и смешни технически средства (а.к.а. боядисани чаршафи), съответно смешна визия, но въпреки това е бил пълен култ.

Иначе и на мен Междузвездни войни ми бяха в графата "хубаво, ма чак пък велики?", но предполагам, че е заради разликата във времето. А за Властелина съм напълно съгласна с Гибли.

Никола, пак го удряш на някви измислени определения, при добро желание човек може да каже и за теб, че си така:) Ма няма, де.

rodd1ck wrote: Star Wars: Episode III - Revenge of the Sith (2005) - Най-слабата част от поредицата.

Останалата част от поста ти няма да я коментирам, ама... Това пък как го реши?

Аз пък точно затова съм абсолютно съгласен и съм готов да споря докрай. Епизод 3 е най-големият джоук и за мен е абс пълната бутафория, само дето накрая нямаше някой да изкрещи "IT'S ALIVE" като показаха Вейдър....Да не споменавам сцената с убийството на Мейс колко беше жалка.

Парадоксално но факт единствената част, която съм гледал само веднъж е именно 3.