ShadowDance

Определено имам чуството, че вашто даскало осъществява някакъв не толкова таен план за асимилирането на скромния ни китен форумец. Ама това е ужасно! Никой ли не го схваща?!

Е, да, ама...
Ако имах някаква възможност да изучавам сериозно музика в училище, щях да го правя. Говоря за нещо извън часовете, `щото в тях освен да се покефя на звучащите от уредбата Manowar(вие от къде мислите, че съм си взел отношението към тях, а?) или Deep Purple в някои часове, друго рядко успявах, понеже класът не мирясваше. Ама тая възможност я нямах и затова музиката сега си я изучавам сам и резултата от това обикновено го чуват само най-близките ми хора.
Рисуването в неспециализираните училища никъде не се изучава на ниво. Навсякъде е леко, оттук-оттам и без никакво задълбочаване. Няма смисъл така.
Спорт? Какво означава да си в добра форма? Като син на двама пещерняци на преход в планината с огромна раница на гърба и т.н. издържам по-добре от доста по-силни физически от мен хора, въпреки че при ръст от над метър и осемдесет рядко минавам 65 кила. (На 19 години бях 55.) А в доджото се нагледах на напомпани фитнесмени, които падат като отсечени дървета и се отказват след три-четири тренировки, защото фитнесът им е прецакал ставите. Общообразователните часове по физическо не те правят в по-добра форма, защото и там е като в рисуването - нищо не се прави наистина. Пък и за два часа по 40 минути на седмица... Този, за когото спортът е важен, се занимава с него извън училище.

Тайгъре, кво значи ако няма да ти е професия? Повечето неща, които прави човек през живота си, всъщност не са му професия. И никой не казва да те учат да рисуваш, а да те научат да ЦЕНИШ и да РАЗБИРАШ изобразителното изкуство. Същото с музиката и литературата. Няма първи, няма втори клас - това са неща, дето са най-важни точно в последните ти години на учене, когато потенциално имаш акъла да разбереш защо ги учиш.

Хрис, молбата ти ще бъде разгледана

Казвам, че с този начин на изучаване няма смисъл.
Прочее, на мен музиката ми е достатъчно важна, за да свиря доста активно вече трета година. Не че това е много или съм добър(доста съм зле, между нас да си остане), но... Рисувах доста добре, но от години нямам вдъхновение за това и ако сега хвана молива, надали ще се представя както трябва. Все пак мога да оценя хубава картина. Решението да се занимавам с тези изкуства обаче беше изцяло мое. Вътрешен подтик ли е било, не знам. Проблемът и на двете е, че извън специализираните училища не се изучава изобщо както трябва - дори учителите да искат, нямат практически никаква възможност, това също съм го видял. За един час музика и два часа рисуване на седмица какво от тях ще ти остане в главата? Ако не се занимаваш извънкласно с тях - нищо, а ако се занимаваш - за какво са ти и в училище?

Roland wrote:Няма първи, няма втори клас - това са неща, дето са най-важни точно в последните ти години на учене, когато потенциално имаш акъла да разбереш защо ги учиш.

Ц, за съжаление ако в първи и втори клас не са се постарали да те научат да разбираш изкуството, в 9-12 вече е твърде късно. Тия неща се учат от семейството, бтв. Във всеки случай не смятам, че им е мястото в гимназиалния курс. За сметка на това остро има нужда от право и някаква икономика. Просто е невероятно до каква степен хората не разбират как принципно работи държавата, основните икономически закони, такива неща.
Съгласна с Тайгъра за спорта, часовете по физическо в настоящата си форма са отбиване на номера и само отблъскват учениците от физическа активност. Клатят се крака цяла година и накрая има "изпитване". Тия, които и отначало са можели да покрият нормативите, ги покриват, тия, които отначало не са можели, все още не могат. Ние като малки си имахме физзарядка преди часовете - ей това е готино за малките, но за големите е по-добре да не им се губи времето с такива простотии.

Аз съм някъде по средата. Между другото, силно съм съгласна с последните мнения и на Тайгъра, и на Рол.

Говорейки за общообразователните училища, ясно е, че няма как всички внзапно да избълват стада Моцартовци, Абеловци или да Винчита. Целта на училището е:
1. Да даде обща култура на човек
2. Да му даде насока

Не е задължително всеки да стане Паганини, Павароти или втори Пучини. Ако програмата е такава, човекът дори да не разбира музиката, може да се научи да я уважава, да уважава хората, които обичат музика, да се научи да се съобразява с вкусовете на другите, а освен това да развие и да дообогати своите собствени вкусове.

Математиката не е направена, за да получават хората обриви от нея. Недей да караш децата да решават идиотщити от типа "един басейн се пълни от три тръби. Ако едната тръба е развалена и пропуска два пъти по-малко от другата, а пък третата тръба не знам какво си... " Дай им нещо практическо. Накарай ги да сметнат нещо, което да могат да приложат в практиката. Де да знам там. Нещо, което да ги заинтригува. Заведи ги да видиш как репетират солистите, как играят балерините...

Явно си на мнение, че училището трябва да възпитава ренесансови хора. Аз пък смятам, че това е една утопия, и това как обичайно протичат часовете по музика и рисуване е доказателството. Не е защото програмата е лоша или учебниците са зле написани или учителите са пияници. Просто на хората не можеш да им наливаш с фуния култура в институция (всъщност в институции с ограничена свобода като затворите и казармата се получава донякъде, ама чак дотам не е добре да се стига).

Гиб:

1. Казвам кога са най-важни, иначе не смятам, че САМО тогава трябва да се преподават естествено.

2. В грешка си за ренесансовостта. Миналата седмица оркестърът ни свири на пролетния балет. И имахме една мини-постановка - по една част от произведение - за децата от училищата в Блумингтън. Пълна зала диви хлапета. Които си затвориха устите, когато директорът на балетната програма излезе и почна да обяснява кое как и защо, аплодираха като бесни, задаваха въпроси след постановката, а после напълниха отново залата с родителите си, когато дойде време за истинските представления уикенда.

Начини да започнаеш ученици с култура институционално има. Ма трябва някой да ги организира.

Е, айде сега - фактологията на изкуството можеш да я научиш в институцията - историята, някой друг теоретичен похват. Биография на някой друг художник или музикант. Тия неща са ни казвани, но от хора като Пърцуца и Мармаладка, които не знаят как да те заинтересоват. Нямаше особена файда и не ми е останало някво знание. Малкото, което сега знам за изкуството, го знам от самообразоване. И то е толкова ужасно малко, че ме е срам - все едно го няма.
Аз не помня да сме правили адекватен разбор на музикално произведение или картина. Както анализираме литературен текст. Да седнем да си поприказваме какво е правил авторът му, когато го е създавал (че тия неща са важни за емоционални медии нали). Какво евентуално се опитва да предаде с него. Как - какви похвати е ползвал в картината си или музикалното си произведение. И т.н. На някакъв по-прост език, нали - не е нужно да е рокет сайънс и да имаме магистратури по солфеж за целта. Ма барем малко от малко да имаме някаква представа от тия неща.
То и анализа на литературния текст в училище е толкова опорочен, че няма накъде, ама поне го има, нали.

Иначе - да. Икономика някаква и ако не право, то малко повече внимание на устройството на държавата да се обръща, няма да е зле.

Симеоне - да де, но това са хлапета, от които не се изисква някво особено усилие по посока на това с музиката. Но ако накараш гимназист в технукума по електротехника примерно да има задължителен музикален инструмент, фиаското ще е пълно. Разбира се, няма лошо да може да му е избираем. И мисля, че Гибли говори именно за това. Мисля, че и ти не си фен на някои предмети, които е трябвало да учиш, в крайна сметка...

Да, Морве, пък на балетистите не им е нужно готварство. НЕ ГОВОРИМ ЗА ПЪРФОРМЪНС, А ЗА ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ !УДИВИТЕЛНО! Нещо, което и в техникума ше му е от полза на пича, бъди сигурна.

Btw аз съм от онези уроди, които намираха всичките си предмети за интересни, а физическото, музиката и рисуването за голям купон, щото през тях не учехме, а се лигавехме целия клас и бяхме като на кръчма. Понякога НАИСТИНА бяхме на кръчма, вместо да правим тея неща, щото даскалките не можеха да ни изконтролират...
Иначе материята и там ми е интересна.

Повярвай ми, дори на балетистите им е нужно готварство.

Ок, нека да говорим тогава за хармония и биографиите на двайсете най-известни композитори и пича с електротехниката. Пак зависи колко е задълбочена теорията, а в гимназията тя обикновено вече е на по-детайлно ниво.

Морве, никой не говори за шлосер, който задължително трябва да свири на флейта. Но си спомням за моя открит урок в Шумен, който много си го харесвам. Трябваше да обяснявам на децата за Берлиоз и подобните нему. Това ми се падна. За тази цел им пуснах част от Фантастична симфония, разправих им за вещиците, свързах го с малко известни факти за Берлиоз, включително как се облякъл с женски дрехи, за да се промъкне в дома на любимата дама, а те ме гледаха ей така : освен това слушаха и попиваха всичко. Ми можело. И сега, четири години по-късно, сигурно още помнят и Берлиоз, и Шопен и куп други още интерсни неща. Ама това въобще не беше по програма, нали.

С други думи опираме до това колко е важен преподавателя за цялото това учене . А дали насила не се обезцени учителската професия в тая държавичка последните години.