ShadowDance

Maledictus wrote:И после защо наричаме американците тъпи........... Не че нещо, ама самата идея а оценяваш литературно съчинение с комп. програма..........

........ е стара колкото компютърните програми. Даже още преди 2000 години Аристотел се е опитвал да опише драматургията с научни средства. А той, ша знайш, не е бил от най-тъпите.

Бай да уей в компутрите няма силикон, а силиций.

И да оставя моето мнение по темата - изцяло съм съгласен с всеки един пост на Moridin.

И накрая един стрип от XKCD

Spoiler: show

Доста безпредметно ми се вижда да правим подобни предвиждания. Може би е възможно да бъде моделирано съзнание, а може би такова би могло да възникне самостоятелно в контролирана среда при наличие на достатъчно изчислителна мощ. Няма как да знаем, но и от малко неща, които съм чел/гледал/слушал по въпроса, ми се струва, че в бъдеще ще се случват интересни работи, дори и да не направим ИИ. Ето две забавни видеота, които са не твърде remotely свързани:

http://www.ted.com/talks/hod_lipson_bui ... obots.html

http://www.ted.com/talks/lang/eng/theo_ ... tures.html

dellusion, не ползвай точно Аристотел за пример в подкрепа баш да оценяването с компютър, че някои тук са му чели съчиненията, отнасящи се до литература и знаят за какво става въпрос

А оценяването на литература с компютър е най-вече тъпо заради premise-a, че литературата се "оценява", при това в някакви числови измерения.


И само ще повторя, за мен епистемологичният въпрос е основен в подобна дискусия. Как ще идентифицираме зародилите се у "изкуствения" разумен организъм чувства?

Trip wrote:dellusion, не ползвай точно Аристотел за пример в подкрепа баш да оценяването с компютър, че някои тук са му чели съчиненията, отнасящи се до литература и знаят за какво става въпрос

За какво става въпрос?
Честно казано, съм останал с впечатлението, че Аристотел е бил доста, хм, вреден за науката, всъщност, макар и да не мога да го обясня точно.

Вреден в смисъл на догматизиране ли? То това се случва с всеки авторитет в науката в един момент.

Как ще идентифицираме зародилите се у "изкуствения" разумен организъм чувства?

Както при човека - според реакциите му.

thorn wrote:Вреден в смисъл на догматизиране ли? То това се случва с всеки авторитет в науката в един момент.

Може би с това, че е наложил доста погрешни схващания. Ениуей, тъй или иначе става дума за впечатление, а не за конкретно знание, така че не знам доколко беше разумно изобщо да го споменавам онова.

tigermaster wrote:Честно казано, съм останал с впечатлението, че Аристотел е бил доста, хм, вреден за науката, всъщност, макар и да не мога да го обясня точно.

Що тъй? Верно че някои от нещата които е говорил, са се оказали пълни глупости, ама това си е съвсем в реда на нещата. Все пак по онова време не се е знаело почти нищо, нормално е човек да направи грешно допускане. Той обаче е имал напредничава мисъл и е бутнал нещата напред и в правилната посока като цяло.

Неговите схващания са били дълго време властващите догми в науката. За което не е имал никаква вина бтв.

thorn wrote:Неговите схващания са били дълго време властващите догми в науката. За което не е имал никаква вина бтв.

Напротив - имал е. Успял е да състави достатъчно добри теории за нещата, които е изучавал, въпреки оскъдните сведения, с които е разполагал.

thorn wrote:Вреден в смисъл на догматизиране ли? То това се случва с всеки авторитет в науката в един момент.

Как ще идентифицираме зародилите се у "изкуствения" разумен организъм чувства?

Както при човека - според реакциите му.

Не мисля, че това вече е единственият метод. А и реакциите са нещо твърде разнопосочно и зависимо от контекста. От наблюдение на "реакции" (реакции на какво?) до интерпретация на "чувства" пътят не е къс и лесен.

Реакции на дадени стимули. В смисъл, чувствата ни са точно това. Проблемът с разнопосочността и контекста решаваме като дефинираме предварително стимулите и възможните им отговори.

Мхм. Щото ние така добре се справяме с тая идентификация за самите себе си и останалите хора около нас, нали...

Абе, ние за какъв хипотетичен случай говорим тука - комплексен интелект като човешкия? И комплексни реакции на комплексни стимули като любовта? Щото ако докараме такъв интелект (или той се докара сам), ще ни е прекалено трудно да се оцени реакцията на някакъв такъв стимул. Точно както е при хората, които един с един еднакъв нямат. А НИЕ да програмираме тея неща е вече загубена кауза - ТВЪРДЕ много параметри трябва да се вземат предвид.

Абе, ние за какъв хипотетичен случай говорим тука - комплексен интелект като човешкия? И комплексни реакции на комплексни стимули като любовта?

Да, поне по моите разбирания. Ако интелектът е сложен като човешкия, то той би имал сложни реакции. С други думи точно фактът, че не можем лесно да оценим реакцията, би трябвало да ни доказва, че става дума за сложни реакции/чувства. Но аз не говоря за емоции като любовта, които са доста спорни като дефиниции. По-скоро имам предвид емоции като страх, удоволствие, любопитство и т.н. Тях ги откриваме у животни, защо ще е по-трудно да ги докажем у интелект, способен на вербална комуникация?

Mindcrime wrote:Под чувства, имам предвид да може да направи точно разграничение между две сходни, но коренно различни понятия - примерно "любов" и "симпатия".

Ивинянай ама то аз(само на 15 съм) а и много възрастни хора не могат а как искаш компютърът да може?
По темата-Ако са го оценяави като речников запас разбирам защо има тройка.Той има хубав стил но не използва кой знае колко лирични и сложни думи.А изводите си ги вадя от бългапрски преводи обаче.