ShadowDance

viewtopic.php?p=189714#189714


Сега като чета на Емо коментарите, ми се избистриха и на мен тия не съвсем доизяснени кефещи елементи във филма... През последните дни честно казано той почва да ме кефи все повече, някакси постфактум. Просто не мога да приема директността за нещо лошо в случая. Това е по-скоро съвременна репрезентация на митологична история (Апокалипсиса). Която превръща определени негови аспекти в НФ-елементи, но всъщност си следва идеята ясно и отчетливо. От подобно повествование не просто се очаква, но се ИЗИСКВА да е директно.


Сцената със Спайнгела в стаята на сина беше зашеметяваща, впрочем, поне до горящия лос. След като той отмина, продължи да е зашеметяваща со се писъка...

Как така до горящия лос? Той е едно от най-запомнящите се неща във филма! Протестирам!

Иначе и за мен финалът беше опит за оптимизъм, бтв.

Vivian wrote:Иначе и за мен финалът беше опит за оптимизъм, бтв.

Е, разбира се. Когато Слънцето ни се превърне в нова (което ще стане след има-няма няколко милиона години, та да се готвим отсега), ще има кой да прибере хлапетата плюс някои животни и да рестартира проекта "човечество" в друг сетинг.

А горящия лос го бях забравил.

Това, опасявам се, няма как да забравя.

Marfa wrote:А на мен точно новите послания ми се свързаха с абсолютната неизбежност, която се свърза с това, че в най-добрия случай новото човечеството може да се надява на нов ребуут в нова райска градина с нови, избрани на неясен принцип деца след незнайно колко време. И това не ми е жизнеутвърждаващо.

Както казах, произволността е произволна. Индивидуалното пътуване до някакъв смисъл е важното. Иначе оптимистичният поглед към светлите бъднини на човечеството като цяло би ми бил нещо още по-идиотско от това. Иначе, Марфе, всичко свършва, по един или друг начин. Иначе мисля, че имаше нещо готино в момента, когато Кейдж просто изтръгна листа от ръцете на сина си насред транса. "Няма пък да ги пишеш тия глупости!" И въобще, grace in the midst of tragedy. Сега, не е като да не са 1000000000 историите с подобна тематика - и целта и стойността им не е в оптимистичността и дори не е в жизнеутвърждаването (две различни неща), но в този филм второто го има, което за мен е само в негов плюс.

НФ елементите бтв бяха пълна козметика

Де да знам, мен лосът ме изкефи. Любезен ли? Земи тва Слънце! Ей ти истинския знак за произволността на Вселената!

Trip wrote:и целта и стойността им не е в оптимистичността и дори не е в жизнеутвърждаването (две различни неща), но в този филм второто го има, което за мен е само в негов плюс.

Жизнеутвърждаването е повод за оптимизъм, това имах предвид. В смисъл, който съзира първото вероятно притежава второто.

А какво беше това за любезния лос? Знам един виц с учтивия лос, ама там са намесени тапа и поздрав "добър вечер".

Е, те той баш!

Trip wrote:Е, те той баш!

А, ОК. Е, Слънцето така му го тури, че и да имаше тапа, никаква файда.

Ами гледах го и ми хареса. Доста даже. Кейдж доста ме изненадва. Прави чудесна роля и за първи път го виждам в подобна светлина. Или може би това се дължи на факта, че не съм му гледал филм от бая време, а винаги ме е радвал.

Честно казано не мога да се сетя за някакъв елемент, по който филма да фейлва или нещо, което да ме е подразнило. Или може би нелогичния изблик на лудост от Даяна ме подразни леко.

Филма през цялото време ми задържа интереса от мистицизъм, до пророчества, до спасението за едни и края на света за други. Справили са се със всичко. Определено и силната игра на Кейдж е основна част от причината да ми хареса толкова. Доволен съм.

Да си сложа и тук поста, както ме посъветва Минувача, понеже нехайно съм изтървала темата:

Току-що изгледах Пророчеството, и то защото изобщо не можах да го вържа с ревюто в ШД. Честно това е втората най-тъпа роля на Кейдж след Дъ Уикър Мен, макар че бая близо беше А това е най-тъпото сай-фай, ако изобщо може да се нарече такова

Spoiler: show

клиширани извънземни в някакви светещи кристали сиреч кораби, тревата от гладиатор, ама в космоса, зайци и горящ лос втф

И в добавка:
Добре бе, трябваше ли да изчета 5 страници, за да открия, че имало някакви библейски символики и препратки, баси Само аз ли съм толкова зле и дезинформирана, че филмът ми се видя откровено посредствен, а играта на Кейдж спадаща все повече откъм ниво, финалът пък тотално втф

Ами тези "някакви" библейски символики и препратки всъщност присъстваха във филма почти през цялото време и той беше изграден върху тях. Ако някой не ги хване, има вероятност филмът да му се е сторил посредствен.

На мен ми допадна на ниво идея, не толкова като изпълнение (освен в технически план). Смятам обаче, че в никакъв случай не е в графа "редови летен сай-фай дизастър муви". Казах си защо по-назад.

А който казва, че финалът е "тотално втф" за мен определено не е хванал препратките. За който ги е хванал финалът си се вписва адски логично.

За мен филмът не е посредствен най-малкото защото продължавам да се питам дали Алекс Прояс е фен на библията или на Ерих фон Деникен. Дори тази (може би целенасочена) неяснота ми стига, за да ме изкефи подходът към темата.

Не го казвам като критика, просто филмът си има различни нива на тълкуване.

Хм, значи идеята е да ни внуши някакви библейски неща, ама това само при положение, че сме запознати с материала. Това ми звучи адски странно - излиза, че съм загубила близо 2 ч за нещо, което така или иначе нямаше да разбера

Да кажем, че щеше да е по-добре да си поне бегло запозната с въпросните книги от библията, към които има препратки. Както казах по-назад, на Запад те са много повече част от общата култура и мисля, че повече зрители там са разбрали за какво иде реч.

А както добавих в едита си по-горе, не е ясно какво ни внушава филмът - дали "някакви библейски неща" в буквално тълкуване на текста им или "библията като свидетелство за ранни контакти на човечеството с извънземни - подобно на други древни свещени текстове -> виж Ерих фон Деникен". Това е готиното за мен в тоя филм - може да се приеме и така, и иначе. Но щом казваш, че си прочела темата дотук, знаеш какво имам предвид.

Вчера и аз гледах филма. След преобладаващо негативните отзиви по отношение на лентата очаквах далеч по-малко, но истината е, че ми хареса и то доста. От коментарите, които чух, бях с нагласата да гледам нещо в стил Omen. Всъщност религиозните препратки са толкова внимателно и ненатрапчиво загатнати в сюжета и така ловко примесени със Сай Фай елементи, че според мен, те са една от най-въздействащите и стилни черти на филма. Така и не разбрах защо някой може да се чувства засегнат от тях - било то мюсюлманин, будист, атеист или свидетел на Йехова. Умът ми не го побира. На всичкото отгоре някои от тези препратки са двусмислени - въпреки че от една страна можеш да приемеш как двете деца символизират Адам и Ева в райската градина до ябълковото дърво, от друга страна е загатнато, че те не са единствените спасени от катастрофата, защото виждаме n на брой космически кораби да напускат Земята по време на Апокалипсиса, а самото огромно дърво - така нареченото "Дърво на живота" е един архетипен и общоизвестен символ, заложен в много от древните митологии. Дали това че библейска илюстрация символизираше разрухата и в къщата на Лусинда имаше Библия, това че докато се издигаха към небесата извънземните имаха крила или това, че бащата на Никълъс Кейдж беше свещеник, който всъщност също загина е обидило някого или другата му религия/липсата на такава? За мен е непонятно филмът да бъде дискриминиран по тези показатели, защото те добавят у него дълбочина и многопластовост на тълкуването и възприемането, без да са буквални и без да са натрапчиви.

По отношение играта на Кейдж, както и на останалите актьори - надали е необходимо нещо повече. Кейдж си е Кейдж - този човек и без да прави Оскарови роли обира вниманието и има излъчване, което изпълва екрана с магнетизъм и изразителност. Не знам как да го обясня, но в изпълнението му тук имаше нещо, което косвено ми напомняше Джони Деп - някаква театрална изпитост на образа и гримасите, сякаш изваяни от восък... трудно ми е да го обясня, но ако някой е усетил този елемент, ще ме разбере.
Останалите от каста - стандартни и приятни за гледане, без да блестят или да дразнят. Естесвено ако поддържащата роля беше поверена на Джен Конъли, например, щеше да е по-добре, но и с това можем да се задоволим, предполагам.

Поведението на героите беше общо взето логично. Много ми хареса енергията в образа на Кейдж, въпреки неговата меланхоличност и пиянство. Как винаги по време на заплаха за детето си грабваше бухалка или револвер и беше готов да напада и да се защитава, как се опита да предотврати катастрофата с предупреждение за бомбена заплаха и т.н. Това ми дава възможност да простя многото дупки в сценария при разгадаването на кода, например. Няма да се спирам на тях, но имаше доста моменти съшити с бели конци.

Сцените с катастрофите бяха потресаващо реалистични, а тази с момченцето в стаята му наистина ме накара да изтръпна. Замислих се ако някакъв такъв се появи вкъщи, докато съм в леглото, как ще реагирам. От филми на ужасите не изпитвам никаква емоция, но тази сцена беше въздействаща и страшна. Някой спомена за лоса - да, лош CGI, както и останалите животни в гората. Това, доста, понижи усещането.

Като цяло смятам, че във филма има повече потенциал, отколкото той съумява да разгърне в двата си часа. Съгласен съм, че доста жанрове и доста идеи се преплитат в едно и не са изцяло доразвити. Самият Апокалипсис дойде много бързо и някак неочаквано. Може би историята би стояла по-добре в кратък сериал или написана на книга - не знам. Но и в този си вид - Knowing е добро попадение, което определено си заслужава.

Моята оценка е 7,5