ShadowDance

Любимец, кефиш ;)

И да, всъщност доживотната присъда също е смъртно наказание. Смърт на ума, волята и душата, ако и не на тялото. За къв живот си говорим изобщо...

Доживотния затвор е добър начин да си измием ръчичките...
А и между другото, аз бих дръпнал спусъка (или каквото там е). Та дори да има вероятност от не знам си колко процента и колко нули. Хайде! Изтрепете ме сега. Ама съм честен.

Съгласна с първата част за Любимец, обаче втората...
Всъщност всички сме малко или много затворени или ограничени някъде. По тази логика ако аз живея в Долни Предел с население 300 души (по-малко от голям затвор), никога не съм излизала от него и съм живяла сама по някаква прична, това е равнозначно на смърт. Ми скапан живот е, но все пак се различава от смърт.
И да, може би бих могла да си тръгна (това ще е контрааргументът подозирам), но не съм. Така че всъщност нищо не се променя от това че е бил доброволен затвор. Но не смърт.

Нима? Долни балиго не е стая 3х3 с решетки от едната страна. Морви, затворът и килията са не просто място, а символи. И тези символи влияят на психиката толкова сигурно, колкото и времето, годините, които трябва да пркарваш в тях. Не ми бутай, моля те, Долно Нанагорнище, щото е ама толкова далче, че идея си нямаш просто.

ми аз се опитвам да ви го обясня от самото начало- доживотния затвор е в пъти по-лошо, мичиш се до края на дните си вместо да свърши всичко за един миг.
Да живееш в мръсна каменна килия комби плюс кенеф, без дори нормално легло, да ядеш гадните помий и да те оправят:) по всяко време живот ли е?

А да те гръмнат живот ли е? Не, не ми отговаряй...но е вярно, че в някои случай животът в затвор е по-лош от смъртта. Ма трябва да си бая заслепен идеалист, за да поддържаш тезата и минута, преди да ти бият инжекцията, а малко престъпници са такива...

Тука не спорим, че смъртта не е живот, споделяме само, че животът в затвор е смърт, не по-малко сигурна от другата, само дето е невидима за околните. И много по-болезнена за теб самия.

Ми винаги можеш да се самоубиеш, не виждам какъв е проблема...??

Roland of Gilead wrote:Любимец, кефиш

И да, всъщност доживотната присъда също е смъртно наказание. Смърт на ума, волята и душата, ако и не на тялото. За къв живот си говорим изобщо...

За какво си против нея тогава?

Не мога да разбера за какво точно спорим - според Рол смъртното наказание е неприложимо, но иначе много полезно нещо. Ами дайте да си направим и тема за или против комунизма, той отговаря на същите условия. Или ще спорим за смъртното наказание в "по-идеални" условия или за приложимостта му сега. В момента всеки си спори за каквото му е по-удобно на тезата.

Ъъ, да, верно, къв може да е проблемът да се самоубиеш... Чувството за самосъхранение, алас, е физическо качество в общи линии и е невероятно трудно да се прескочи. А за да стане това все пак, трябва някакъв катаклизъм, нещо драстично и рязко, а не бавната психическа деградация, на която теп одлага затворът, от който знаеш, че никога няма да излезеш. Не че не го правят и това де, но тоя факт само доказва твърдението ми.

Не, Мат, спорим трябва ли даима смъртно наказание, или не. Аз казвам, че трябва, казвам също и че за да е истински полезно, сегашната система трябва да се смени. Е и?
Що се отнася до другото, говоря за невинен човек, поставен в тази ситуация. Престъпниците малко или много оцеляват в затвора. Тези, които залсужават смъртно наказание де.

Roland of Gilead wrote:Не, Мат, спорим трябва ли даима смъртно наказание, или не. Аз казвам, че трябва, казвам също и че за да е истински полезно, сегашната система трябва да се смени. Е и?

Говореше за утопия, не за прости промени в системата. В прав текст - за смъртното наказание ли си при неутопични условия?

Под "утопия" визирам система, при която може да се гледа на всеки отделен случай отделно, а не да се съотнася всичко към няколко готови модела, колкото и много да са те просто не могат да обхванат всички нюанси на едно престъпление. Това не е утопия, просто в момента го няма. Да, в прав текст и в неутопични условия съм ЗА.

Може ли аз да отговоря?
Без да съм напълно категоричен- ДА. Та нима тук човек може да не се замисли.
Всъщност се радвам, че не ми се налага наистина да решавам...

ми тогава да поставим въпроса по този начин:
живееш си в еди-кое-си село с население по-малко от един средностатистически затвор за тежко провинили се.
Какво правиш по цял ден?
-мотайш се насам-натам, на воля из природата, ако имаш накъква работа- вършиш си я, после ядеш де речем сносна храна, предполагам намират се и субекти от срещуположния пол(така де, зависи какви са ти наклонностите може и от същия:))и общо взето контактуваш с нормални хора.
Ако отидеш в затвора какво става?
-прекарваш 2/3-ти от денонощието в малко, тъмна, влажна килия, дремеш си на дървеното "легло" и ако имаш повече късмет съкилийникът ти не е два-три пъти по-едър от тебе и не е сериен кокалотрошач, извършващ тази дейност просто за развлечение:)
Единствените хора са надзирателите и другите затворници, които, предполагам не са найпреиятната компания. Ако наистина нямаш късмет- тогава иде тежкия труд- къртене на скали и тем подобни.

И кое би предпочел/а?