Post
by Interpreter » Tue Jun 10, 2008 6:32 pm
Това с аватарите и никовете доста ми напомня за прекорите в село едно време. В нашето село имаше всякакви прекори - Ефрейторите, Генералите, Киселите, Челебиите - какви ли не. Някои къщи си нямаха прекори, но селото си имаше един зевзек, който раздаваше такива. И един без прекор отишъл му на гости, за да се сдобие с такъв. Оня го попитал: а какво ми носиш за дар? И той вика: ми те, бел петел. И оттогава родословието му до ден днешен си носи фамилията Белпетелови. А до къщата на едната ми баба живееха Тонковци. "Тонковец" на местния диалект означаваше "мошеник, пройдоха", и Ангел на Тонковци, 35 г. пергиш си играеше с нас, децата от махалата, на сантасе в прахта пред къщи. Тоя тонковец, веднъж беше дошла театрална трупа от Враца посред зима да играе Шекспир в читалището, той ги поканил уж да ги приюти в къщата си, зарязал ги някъде във виелицата насред село и артистите едва не премръзнали от студ, то добре, че Генералите, които живееха наблизо, ги приютили. Та, същия Ангел Тонковеца, веднъж на Дунава да вземе да ги завлече водата 5 деца. Всички на плажа се паникьосали и само той да скочи да ги спасява. Извадил четири, скочил да търси и петото, и се удавил. А всички в селото го смятаха за безполезна отрепка.
Тъй че не се знае от кой аватар и ник какъв заек ще изскочи.