ShadowDance

Суини си е класически Бъртън и действително 9/10 и нагоре. Не бих отишъл да го гледам пак, но този първия път си беше дяволски кеф. Възхитен съм от всичко освен леко мръчкавия образ (може би само в нашия салон), липсата на визуален мащаб (поне съобразно моите Бъртънски очаквания) и не-най-вдъхновяващата музика (имаше си попаденията).

Специални за наратива (историята и начина, по който е разказана), жанровата смесица и философията - иначе си знаем какво можем да очакваме от Деп и Бъртън.

Любим момент: "Балада за бръснача" , всичко със Саша Коен и последните пет минути.

Дисклеймър: обожавам сюжетни мюзикъли. Имат си всичко.

P.S.: Размислих, май все пак ще го гледам повторно - но в Арена, някоя по-голяма зала. Може и на 14-ти, не е като да липсват страсти във филма.

Суини доста силно НЕ Е класически Бъртън. Най-малкото единият от краката на триножника (Бъртън-Деп/Картър-Елфман) най-сетне го НЯМА, слава богу, и атмосферата като никога е една идея по-сериозна. Освен това филмът е много повече хорър и дистърбънс, отколкото комедия и водевил. Но е страхотен.

И все пак (да си блъвна, няма как), на ниво МЮЗИКЪЛИ, Хеърспрей е по-добър. Като филми няма да седна да ги сравнявам, щото имат точно нищо общо, но предвид, че Суини не е комедия, глобусът са му го дали за мюзикъл. С което просто не съм съгласен

Суини е най-страхотния, невероятен, брутално кефещ и сигурно единствен мюзикъл с леки хорър елементи. Филма направо ме разби. И въпреки че Джони ме дразнеше как пее в началото и филма ми беше по-мрачен отколкото си представях че ще е, след около 15 минути свикнах и толкова се потопих във филма че не усетих как минаха два часа. Това е първия филм, в който Хелена не ме дразнеше а направо се влюбих в изпълнението и. Джони беше брутален както винаги. Изобщо не се сещам нито един недостатък на филма.

Песничката на младия моряк бате. Ако я нямаше нея филма шеше да е още по-як. Просто светлите мигове и проблясъците на рандъм дюд от, ппримерно мюзик айдъл, немаха никво място там. Но пък морячеца си имаше сценката в лудницата и само общо зето една песен, така че му прощавам. Иначе дам от 7те мюзикъла които съм гледал някога тоя ми зае достойното второ място бутайки Чикаго на 3то. Хеърспрея също беше як и доста различен, но според мен не беше за 2ро гледане на кино, а сУЙни остро го боцкам агейн.

А кой е на първо място? За мен най-великия мюзикъл който съм гледал е "Ах, този джаз". Снощи в ефорията след филма за момент си помислих че този може би е по-як, но не е. И въпреки всичко е толкова готин и як, че и аз мисля да направя второ гледане на кино. Пък и на оригинално ДВД ще си го взема като излезе.

Мен любим си ми остава "Блус брадърс", но тук се намесва аболютно личното ми привличане към песничките вътре.

Аз си се размазвам на саундтрака. Валка, радвам се, че и тебе те е изкефил толкова много ^^.

Roland wrote:И все пак (да си блъвна, няма как), на ниво МЮЗИКЪЛИ, Хеърспрей е по-добър.

хаха бях сигурен че ще го кажеш това

Глобусите са филмови награди обаче, явно са решили, че от двата филм-мюзикъла Суини е по-добрия филм

Мне, наградата му е за комедия/мюзикъл. Филмът остро не е комедия, тъй че остава да е мюзикъл. Така че аз си ги сравнявам на ниво мюзикъл. Смисъл, има поне три-четири песни тук, които са откровено зле, да не говорим, че нито Деп, нито Хелена могат да пеят.

Roland wrote:Мне, наградата му е за комедия/мюзикъл. Филмът остро не е комедия, тъй че остава да е мюзикъл. А като мюзикъл - мня. Смисъл, има поне три-четири песни, които са зле.

Абе на песента By the sea, кака Хелена кат му пееше и той седеше с оная убер скептичната физиономия за всичко, си беше доста комедийно

Абе заеби. Тва си е почти хорър Има некви водевилни моменти, ма не бих казал, че се цели да е особено смешен.

"Некви водевилни моменти" бяха всъщност да и те бяха това, което просто правеше от мюзикъл-хоръра един плашещо близък до перфектността филм.

Да си напиша и аз мнението: Филмът е просто великолепен. Абсолютен пир за сетивата от 15тата минута натам. Джони МАЧКАШЕ здраво през почти цялото време и ме изненада с пеенето си и с това колко дяволски добър актьор може да бъде, ако му се даде възможност...Единственото, за което мога да съжалявам е, че изпълненията на Даниел Дей-Луис имат гадното свойство да са си радър "гениални" и може и той да отмъкне статуетката. Но определено съм с две ръце за Джони.

Ъм, твърдо съгласен за таланта на Деп, ма къде точно в ТОЗИ филм си е проличал? В смисъл, той беше най-вече зомбиран или истерично гневен тук, не е като да е имал бог знае кво да изиграе.

Де да знам, ако някой ми направи наистина специално впечатление с игра тук, това беше Хелена Бонъм-Картър по-скоро.

В песните и в израженията на лицето си главно. И аз бях на твоето мнение до около 30-35 минути изминали от филма, а може би и малко повече...Където бат Джони просто се РАЗГЪРНА. Да не говорим, че пък от Pretty Women нататък започнах да гледам със зяпнала уста.

Ми не знам, мен до края ми остана доста еднакъв и сякаш не се чувстваше много уютно в ролята си.