Documentaries

[Moridin]

хахахахаха

не знам мене митологичната част ме загуби още на момента дето хор бил роден на 25ти декември. гив ми ъ брейк

[passer-by]

хахахахаха

не знам мене митологичната част ме загуби още на момента дето хор бил роден на 25ти декември. гив ми ъ брейк

Хор или Митра?

http://en.wikipedia.org/wiki/Jesus_Chri ... _mythology

Освен древноегипетските... заемки... виж и частта "Mithras" в същия линк. Слънчевият бог Митра е бил почитан в Римската империя и според някои е празнуван на 25-и декември (други пък казват, че на тази дата е бил празникът на Слънцето въобще).
А библейският персонаж Исус първоначално май не е роден на 25-и декември, ако правилно си спомням разни коментари.

[Amelia]

Начи, Рамщайн имат един много прекрасен клип по депеш модовия си кавър Stripped:
http://www.youtube.com/watch?v=M4SmZkmL ... re=related

Той е правен с кадри от фокументалния филм Олимпия на режисьорката Лени Рифенщал. Става дума за Олимпийските игри през 1936-a година, по времето на Хитлер. Прищя ми се да го погледна, щото кадрите от клипа са просто убийствени. Свалих го и попрецъках през него - същото като клипа. Изумително операторско майсторство, направо не мога да повярвам, че е сниман през 30-те години на миналия век! И невероятно красиви човешки тела, правещи невероятно красиви работи. Като гледах мъжките скокове от трамплин ми се насълзиха очите направо! И да, некви нацисти и Хитлер се мотат там от време на време, ма изобщо не го усещам като дефиле на мастър рейса както някои хора го представят. Там имаше и чернокожи и азиатци снимани по същия начин и все така прекрасни. Ама Лени Рифенщал, а и Рамщайн 70 години по-късно, страдат от това, че въпросната е режисирала преди това неква наци пропаганда (Triumph of the Will). И са ходи обяснявай, че нямаш сестра.

Но като оставим фашистите настрана, баси, човеците са ТОЛКОВА яки и съвършени! А някои спортове на забавен каданс са ебаси душевния оргазъм да ги гледа човек!

[Samail]

....
Забравих да кажа, че преди месеци си купихме БД изданието на The Blue Planet сериала на BBC. Ревала съм от красота. Имаше гледки, които буквално ме накараха да се задъхам. Прищя ми се да ида на всичките тея места и да ги видя - боже, светът е невъзможно хубав! Най-голяма гайда бях надула като гледахме епизода за seasonal forests, които ни показаха горите на европейска Русия и средна Европа (кат тия в Бг са) как се събуждат за живот през пролетта. Беше някъде края на Март и тук в Калгари беше още зима. Щях да откача като видях онези гледки и чух онези звуци, които са ми толкова познати, любими и близки...

Тук бих препоръчал повече Барака, или новият от същият режисьор, Самсара, които са 70мм-ви вълшебства и показват Земята в контекста на човешката цивилизация, а не само природата. И за по еко-настроените има разбира се Хоум, горе-долу същият замисъл, макар и малко прекалено клиширан.


От по-скорошните документални които изкъртват и се гледат повече от веднъж предпоръчвам Клиент 9 (историята за падението на Елиът Спицер) и Inside Job (за причините за глобалната криза). И разбира се The Cove, който е просто покъртилен отвсякъде.

А колкото до Боулинг за Колумбайн, това за мен е нещо повече от документален. Като го гледаш и все едно чувстваш драмата като своя, някак си тематиката и представянето на тази тематика излиза от рамките на традиционните документални описващи определена идея по систематичен начин. Такива филми трябва да се преподават в училищата като форма на обществено обучение. Но нека не навлизам в преклен етос..

Все пак искам да добавя, че съм далеч от това да съм фен на Майкъл Мур, особенно заради това че като третира големите политически течения го прави много тенденциозно и наивно, като човек остава с впечатлението че той ти дава само неговата си страна на нещата. Затова и до днес не съм гледал Фаренхайт 9/11, пък и вече някак си се обезмисля след като на всички ни е ясно каква е идеята там. Но за по-старите му филми като Боулинг съм с две ръце за.

И да, наистина има много филми, които могат да те накарат да се чувстваш гадно в къф ли свят живеем все едно, и особенно за падението на американското общество. Но като цяло аз си мисля че най-много човек се отвращава като види състоянието на тяхната медия, която е основната виновница за това по-важните проблеми описани в тея филми да не достигат до нужната им обществена видимост. (нагледно показано в Нюзрума на Соркин, но за това в друга тема)

[Dr. Horrible]

По-рано никога не съм изпитвал особен интерес към документалните филми, но сега вече остарявам, та чат-пат си пускам по нещо такова.

Изгледах днес двете части на "I love you, now die" на HBO. Разказва се историята на съдбено дело, в което момиче на 17 е съдено за самоубийството на момче, с което две години си пишат дененощно, защото му е писала в последните седмици неща тип "Самоубий се най-после", "Направи ли го?", "Кога ще го направиш?", "Има много начини, бейби - хапчета, обесване, да скочиш от сграда" и т.н. Разглежда се въпроса носи ли тя законова отговорност за това самоубийство, което активно е поощрявала и подпомагала. Реших да го пробвам от любопитство към психологическите сили в ситуацията.
Много ми хареса. Показва наистина колко сложна може да е една ситуация - много по-сложна, отколкото си мислим. Често решаваме, че хората вършат чудовищни неща, защото са зли и проклети, а всъщност има безброй пластове и безброй причини за тея ужасни действия и всичко е каша... И колкото повече разбирам за човешката психика, толкова по-силно вярвам, че хората са способни на чудовищни неща не от злоба в сърцето, а от болезнено усещане за нещастие и болка, съпроводено от нарушение на функционирането на биопроцесите в мозъка....
Така, де препоръчвам. Малко над два часа общо са двете части.

[coldie]

Изгледай някой филм как се приготвят "заготовките" за трапезата и може още повече да заобичаш документалното кино.

[Martix]

The Sparks Brothers
Hай-новият филм на Edgar Wright, който не мога да преценя колко добре се справя като документалка, но със сигурност се справя със задачата да предизвика интерес към бандата. Едгър явно е голям фен и е привикал свои познати и приятели, също фенове (а възможно ли е група, на която са фенове Beck, Weird Al и Neil Gaimen!! да не е страхотна), които в два часа и нещо разказват за историята на малко известната група Спаркс. По думите на един известен музикален продуцент, "All pop music is rearranged Sparks" и това е само малко преувеличено.
Признавам си, че не бях чувал за Спаркс преди да разбера, че Едгър Райт прави документалка за тях (а се оказа че дори съм им слушал поне една песен по друга линия, а именно, че клипът й е анимиран от известния психар Cyriak), което е доста странно, защото говорим за банда, която твори активно от 50!!! години, имат десетки албуми, почти всичките добри, и два с два не приличащи си. Дори наскоро имаше филм с техен саундтрак, който си бях набелязал за гледане (Annette със Адам Драйвър и Марийон Котийард, още не съм го гледал), който чак от документалката разбрах че е с тяхно участие (по подобие, открих Die Antwoord през Chappie, вместо обратното). Изобщо, човек открива нови неща, които през цялото време са си били там, докато е жив. И макар стила им да не е точно моето нещо (не музиката, музиката им е сюблимна, но стила им на аранжимент и продукция, със не полираното звучене и многократното повторение на едни и същи реплики леко ми бърка в здравето) филмчето предизвика у мен достатъчно интерес, че да преслушам цялата им дискография, а това никак не е малко, говорим за над 300 песни от всякакви жанрове (или както се изрази единия член на групата - две песни, една бавна и една бърза).
Препоръчвам - 8/10

[penzata]

Kurt Vonnegut: Unstuck in Time - необичаен портрет на един изключителен писател, и на едно 25-годишно приятелство с режисьора на филма. На Robert B. Weide му отнемат 40 години, за да завърши своята "Кланица 5".