Page 5 of 7
					
				
				Posted: Mon May 07, 2007 5:11 pm
				by Matrim
				Е, не бях чак толкова малък като четох Таксил, споко.
			 
			
					
				
				Posted: Mon May 07, 2007 5:27 pm
				by BaYa
				Миии, хич не ми е приятно да потъпча младежките ти 
примери, но ето ти малко 
информация!!!  (Не знам защо, но отваря сумати поп-ъпс.)  
    
 
В замяна, може ли да ми дадеш малко повече информация за 
Забавна Библия на Таксил???    

   Многo ще ми е интересно да я прочета!!    

 
			 
			
					
				
				Posted: Mon May 07, 2007 6:01 pm
				by PrivateRaio
				Въпросният господин Лео прекарва около 10 години от живота си (дали не бяха повече) в манастир бълвайки хвалебствени произведения за папата и католицизма. След което изведнъж избухва, и почва да пише много яка сатира по темата и от любимец на папата става най голямия враг и бива отлъчен от църквата и прочее анатемосан. За съжаление ако не спра да рова във форума моя шев ще ме анатемоса и няма как да пусна целия предговор към книгата сканиран, защото днес на него (шефа) всички са му криви и цял ден ме дебне да се заяде с мен.

 
			 
			
					
				
				Posted: Mon May 07, 2007 6:06 pm
				by shayhiri
				Умната с шефа.
Таксил прави всичко това просто за да получи пълен достъп до "документите". И после удря врага отвътре. 

 Красота. Хубав филм би излязъл.
 
			 
			
					
				
				Posted: Mon May 07, 2007 6:07 pm
				by Matrim
				Бая - ето един откъс от "Забавна Библия" - 
http://www.meridian27.com/Mer27/Vol7/f5.htm 
			 
			
					
				
				Posted: Mon May 07, 2007 6:32 pm
				by BaYa
				Хиляди благодарности, Мат!  Намерих си я на френски, което е прекрасно.  Но си запазих и откъсчето на български което даде!   
 
Шейхири, това опростяване на историята хич не е за препоръчване в случая!!!   За повече информация търсете латинският правопис - Leo Taxil или Gabriel Jogand Pagés; белгиец!  Леко казано, доста  е впечатляващ живота му де!!
 
			 
			
					
				
				Posted: Mon May 07, 2007 7:18 pm
				by shayhiri
				А, разбира се, че е само поглед към ситуацията - просто най-интересният и логичен за мен. Нямам рисърчвана информация, спомените ми са още от четенето на Забавната Библия като малък.
			 
			
					
				
				Posted: Sat May 12, 2007 8:30 pm
				by tigermaster
				Гледам, тук до скоро е бил дискутиран Карл Май. И неговата християнска пропаганда. Аз, бидейки прочел само "Винету", "Рио Де Ла Плата" и някаква книга за Сюркуф(май се казваше "Капитанът на корсарите"), трудно мога да кажа нещо за християнската пропаганда, но нещото, което ме подразни в индианските му книги, беше, че почти всеки бял положителен герой беше немец. Олд Шетърхенд - немец, Сам Хокинс - немец, Олд Файерхенд - немец, учителят на Винету - немец. 
Гледам, някой се е подразнил от прекалено дългите описания - май беше Yan, ако не е, моля за извинение. На него бих препоръчал да почете малко Джеймс Фенимор Купър - в "Последният мохикан" описанията заемаха половината книга, а отделно от това имаше и доста страници допълнителни обяснения. 
Салгари ме дразнеше. Много прикючение имаше в книгите му, само дето въобще го нямаше. В смисъл, въпреки всичките събития, които се описват, не успях да почувствам приключението. Като да ти изнесат лекция за балета без да ти го покажат, нещо подобно беше.
			 
			
					
				
				Posted: Sat May 12, 2007 8:48 pm
				by Regsa
				Ами то си е нормално почти всеки положителен бледолик при Карл Май да е немец. Все пак самият той е такъв. Няма да седне да възхвалява англичаните или французите, я. 
За християнската пропаганда много, много не съм съгласна, но на места инфантилизмът си е пълен. А непрестанното прехласване пред образа на Винету си е направо подозрително. Но пък това си е Карл Май и не бих се отказала от него по никакви причини. Мил детски спомен ми е.
			 
			
					
				
				Posted: Sat May 12, 2007 9:43 pm
				by tigermaster
				Ами можеше и някоя друга народност да е представена като положителна все пак. Твърде шовинистично звучи по този начин. Иначе и на "Винету", и на останалите му книги, които съм чел, съм се радвал изключително много.
			 
			
					
				
				Posted: Sat May 12, 2007 10:23 pm
				by Corwin
				Я се стегнете, това са книги "които човек трябва да прочете като юноша". Абсолютно нормално е героите да са идеализирани и книгите да са на моменти наивни.
			 
			
					
				
				Posted: Mon May 14, 2007 1:53 pm
				by BaYa
				Пък моят мил детски спомен (освен Господ Бог, Джери Даръл) си е Салгари пък!   Та като гледам има за всички вкусове!   Наивноста не съм я възприемала като такава.  Но и аз ги четях доста малка всички тези книги.  Нахвърлих им се още към 6-7те.  Но шовинизмът и пропагандата на някакви си идеи определено ги надушвах!
			 
			
					
				
				Posted: Mon May 14, 2007 2:39 pm
				by The Dragon
				Лео Таксил е класика. Прочетох го като бях на 8 и си го препрочитам средно веднъж на 2 години оттогава. Абе въобще при мен с книгите като малък се получи голямо мазало. Първата книга прочетена от мен беше Фараон на Прус. На 7 години май. 2та Пипи. Номер 3 - старогръцките митове и легенди. След това какво ли не... По забавно се получи когато бях на 9  и си бях взел всичките излезнали дотогава от серията на Лустбадер "Нинджа". Лошото е, че и баща след това ги прочете ...
			 
			
					
				
				Posted: Mon May 14, 2007 3:04 pm
				by Demandred
				
			 
			
					
				
				Posted: Mon May 14, 2007 6:10 pm
				by The Dragon
				Бъзикаха ме на всеослушание до около 16 годишна възраст, а когато се седнеше на маса се разправяше какви ги чел Даниел 

 Сега нали на 9 като си асоциираш нинджа с въпросните костенурки. А то какво се оказало, че има вътре. 
Добре че ги изгорих навреме преди и майка ми да ги докопа.