Така, значи истината е малко по-различна - когато прочетох Процесът(преди десетина години) бях много впечатлен. Сега от позицията на изминалото време, обаче твърдя, че не съм сигурен дали тогава съм бил впечатлен от самата книга или по-скоро от това, че прочитайки я съм се самоубеждавал, че би трябвало да се чувствам обогатен. Просто това не е книга, която като я прочетох да "ми напълни душата", както се е случвало с много други книги.
НАй-обичам, когато затворя последната страница на книгата да се почуствам разтърсен, да загубя ума и дума и да си помисля" 'бах мама му т'ва беше наистина добро, както ми се е случвало примерно с "Острови на течението"на Хемингуей, 'Ларва" на Фаулс, "Махалото" на Еко, "Майстора и Маргарита" на Булгаков, "Хладнокръвно" на Капоти,"Тропика на рака" на Милър... Може и да не съм бил в подходящо състояние на духа...ама Кафка в какво състояние на духа те оставя само
Процесът е наистина добра книга и трябва да бъде прочетена, но просто ми е смешно когато започва да се възхвалява една особено снобска литература, която дава предимно поводи за размисъл насаме със себе си и е създадена точно с такава цел, а не да се тръби наляво и надясно колко е велика и да и се правят литературни анализи.
Пък и подхвърляния от сорта на:"но ако не си намерил "Процесът" за едно от най-вълнуващите произведения в литературната история, по-добре изобщо не подхващай друго от него... :Р " криещи нещо средно между пренебрежително , менторско снизхождение и съжалително превъзходство не ми допадат много, много...Айде сега и ние пиеме уиски и ядеме бонбонки тик-так
Истината е че преди време бая книги съм прочел под влиянието на снобското ми обкръжение и не съм имал смелостта да си призная, че някои от тях ама хич не ме кефят. Нпример "Бреговете на Сирт" на Жулиен Гракх я прочетох заради едно момиче, по което бях лапнал здраво и после обсъждахме колко е гениална, ама сега си мисля че може би и на нея не и е харесала

По-късно тя пък ми призна, че въобще не е могла да прочете една книга, която аз и я препоръчах, а разправяше че много и е харесала хехехе.
От друга страна има много хубави книги, които на няколко пъти съм изоставял и не съм ги издържал, но после като ги прочета все пак разбирам че си е струвало , например "100 години самота", която я четох точно 100 години май

(леле тоя Аурелиано Буенадиас го сънувах по едно време, с все цялата му рода

)
Оф сори, уж бях решил да не правя офтопици, ама Марфа е виновна
