ShadowDance

Всепризнати естествено значи "от хората, на които това им е работата" Ти не си такъв, очевидно, и подозирам, че на твърде малко хора извън приятелския ни кръг ги вълнува какво признаваш и какво - не А дори и да не ги харесват, което е нелепо, пак ги знаят, нали? Докато от древен Холивуд такива всеизвестни имена няма или поне аз на първо замисляне не мога да се сетя. Най-ранните, които ми идват наум, са Хичкок и Кубрик, а нито един от тях не е от оная епоха, нито пък на това ниво, на което са Фелини и Бонюел например.

А какво съм гледал ли? Неща, на които не помня заглавията и съм направил всичко възможно да не ги запомня, но това разбира се не е никакъв аргумент. Филмите, за които знам, че съм гледал, са Казабланка (но твърде отдавна, за да помня каквото и да е от него, боя се), Отнесени от вихъра (бозаааааа), Някои го предпочитат горещо (весело, естествено, но пък...) и вероятно още един-два от Големите Шедьоври, но убий ме, наистина не помня имена. Така или иначе холивудската древност просто не ме е по никакъв начин подтикнала да се запозная с нея, нито хората, на чийто вкус имам доверие, някога са казали нещо достатъчно хубаво за нея, че да го подбуди.

Лично моето мнение от доста малкия опит с холивудските класики е, че с няколко изключения("Гражданинът Кейн" и "Сънсет булевард" примерно) те са перфектно елементарно забавление, което забравяш бързо, но са направени с занаятчийска сръчност, която я няма в сегашните им наследници. Ако не търсиш особен смисъл или виртуозна визия, те са чудесни за отмора.
Обаче не могат да се сравняват като изкуство с европейските или японски класики. Лично мнение на изтъкнат киносноб.

Е, съжалявам, че не съм от хората, на чийто вкус имаш доверие. А хората, на които работата им е да критикуват създаденото от други хора, не би трябвало да са ти основен критерий за качество. Освен това, само и само да излезеш отгоре в този малко или много безпредметен спор, ти с лека ръка отхвърляш десетилетия труд на хиляди хора от киноиндустрията. Това за "липсата на известни имена и заглавия от древен Холивуд" е изключително нелепо - пак казвам, ако не вярваш на мен, поразрови се из imdb.com и виж там изразените мнения. Това, че ти не си запознат с нещо, не значи непременно, че то е маловажно за останалия свят. Но както и да е, остани си с европейското кино и съвременните филми, щом са ти толкова близки и познати. На теб нямам какво повече да кажа по тази тема - всичко беше казано, повторено, потретено и пак неразбрано. Радвам се, че поне за някои други темата беше полезна.

Ще забележим, че и ти пропусна да споменеш имена Дай ми три имена, които са за света това, което са Фелини, Бергман и Тарковски, моля те. И не ми разигравай сценки на обидена тийнейджърка, щото са ти много под интелектуалното ниво, както и двамата знаем.

А аз не следя мненията на хора, на които работата им е да критикуват филми, а мненията на хора, които са се доказали в моите очи като споделящи поне донякъде моя мироглед и ценностната ми система. Не е нито до професия, нито до нещо друго толкова отнесено.

Добре, защо продължават да валят разни предположения, които не са подплатени с нищо? Изгледай примерно "Казабланка" или "Малтийският сокол" и ми кажи после дали са "неадекватни и изглеждащи смешно". А днешните пуканки никой няма и да си ги спомня след години, та да му изглеждат странно...

Под "неадекватни и изглеждащи смешно" имах предвид само визията, а не филмът като цяло. Дори по-скоро визията на актьорите, отколкото на самия филм. Това е повърхностно схващане, разбира се, но е част от проблема.
Аз не казвам, че всички филми изглеждат за всички така, а че може и да създадат такова впечатление и че то е обяснимо, ако човек е твърде отдалечен от атмосферата и времето на филма.

От друга страна аналогията с европейското кино пак се самоналага, защото Бергман е снимал по същото време, когато и холивудските "класици", но филмите му не изглеждат по никакъв начин ДОРИ старомодни, а какво остава за по-силни квалификации...

Освен това изобщо не може да се приказва така за "днешните пуканки". Мога да ти гарантирам, че бози като "Американски прелести" след 50 години ще са също толкова Велики® класики, колкото е сега Отнесени от вихъра да речем. Просто тенденцията е твърде явна.

Под "неадекватни и изглеждащи смешно" имах предвид само визията, а не филмът като цяло. Дори по-скоро визията на актьорите, отколкото на самия филм. Това е повърхностно схващане, разбира се, но е част от проблема.

Проблемът, поне според мен е, че в холивудските филми винаги се спазва плътно модата по времето, когато са правени, и логично в това отношение изглеждат много бързо безнадежно остарели. От друга страна, това го няма примерно в голяма част от европейските класики или не се набива в очи толкова.

Друг аспект е, че начинът, по който говорят актьорите, е съвсем различен от този, по който го правят сегашните. Винаги диалогът е съвсем културен, без жаргонни изрази, всичко се произнася с театрален маниер, и т.н. Което вероятно го има и в европейските класики, но нали не знам шведски или италиански, не ми пречи. Но с тези неща бързо се свиква.

Дем, благодаря! Четеш ми мислите и ги обясняваш по-добре от мен...

Дем Моля те, не говори и ти неточни неща. Да, всеки филм носи в себе си отпечатъка на времето в което е правен, но това не пречи да е изненадващо актуален и вълнуващ днес. Веднага пример: филмите на Франк Капра. За театралния маниер също не е вярно, освен за някои от по-ранните говорящи филми, в които се усещат още навиците на актьорите от нямото кино (в което театралния маниер е преобладаващ, няма начин да е иначе). Вярно, заради Кода на Хейс не са си позволявали да показват садистични сцени, изнасилвания и прочие като днес, както и да използват особено вулгарен език (което според мен е и част от чара им), но пък диалога в много от тези филми е изключително остроумен и неустоимо забавен, като например в този филм, който горещо ти препоръчвам
http://imdb.com/title/tt0025878/

Edit: Сега тъкмо доглеждам този филм http://imdb.com/title/tt0031826/ и мога да ви кажа, че изпълненията на актьорите, особено на Бети Дейвис като кралица Елизабет могат да са за урок на мнозина от съвременните им колеги. Такова изпълнение рядко съм срещал, макар че и Кейт Бланшет в ролята на същата кралица беше велика.

Ужасно съжалявам, че постнах онези 2 снимки и по този начин, съвсем неволно, вярвайте ми, дадох толкова различна насока на темата. Amos, като дадох снимките, не съм целяла нито да популяризирам съвременните актриси, нито да рекламирам тяхната красота и/или излъчване, никога не съм поставяла този въпрос. Както казах още на 2-ра стр., но кой ли помни още, гледах Острова и Фантастичната 4 в 2 последователни дни и ми се стори, че двете актриси, Скарлет Йохансон и Джесика Алба, много си приличат и не по това, че в момента и двете са hot chicks и са на гребена на вълната, а на външен вид. Нямала съм никакви други намерения с постването на онези снимки.

Посипвам си главата с пепел и се извинявам и на Roland като автор на темата.

Нямам предвид, че холивудските филми от Златната ера не могат да са актуални днес. Просто човек трябва да се абстрахира от неща като дрехи, прически, маниер на говорене(под театрален имах предвид точно начина на говорене, неособено реалистичен да го наречем) и т.н., което може да е проблем отначало. Нито пък отричам, че диалогът може да е изключително забавен и остроумен, все пак няколко от любимите ми комедии са точно от този период. Примерно:
http://www.imdb.com/title/tt0023622/ -една романтична комедия, която успява едновременно да е по-секси от почти всички от сегашните си съответствия без да покаже нищо неприлично дори за времето си(1932), и ужасно забавна и очарователна. Highly recommended.

Morgana Няма смисъл да съжаляваш за нищо, темата придоби доста интересно развитие и беше информативна за всички нас.

Дем Продължаваш да ми даваш добри идеи за теглене. Сега тъкмо се цеди "Bringing Up Baby", после явно ще е тоя, даже вече го намерих да ме чака на сървъра.

Моргана, не се тревожи, то за тоя филм няма и кво повече да се каже ИМХО.

За мен обаче тоя нереализъм не е само в маниерите и говора, но и в самите отношения. Всичко, което съм гледал, е било именно повърхностно и театрално, озахарено в общия случай, еле па в първите цветни филми. Естествено, че за комедии това ще е чудесно, но за сериозни филми? Не, мерси.

И айде, ако обичате, престанете да пускате само линкове, никой не е длъжен да клика, за да разбере нещо, дето се очаква да го пише в поста. Няма да ви заболят ръцете да изписвате И имената на филмите.

Преди:

А какво съм гледал ли? Неща, на които не помня заглавията и съм направил всичко възможно да не ги запомня, но това разбира се не е никакъв аргумент. Филмите, за които знам, че съм гледал, са Казабланка (но твърде отдавна, за да помня каквото и да е от него, боя се), Отнесени от вихъра (бозаааааа), Някои го предпочитат горещо (весело, естествено, но пък...) и вероятно още един-два от Големите Шедьоври, но убий ме, наистина не помня имена.

Сега:

Всичко, което съм гледал, е било именно повърхностно и театрално, озахарено в общия случай, еле па в първите цветни филми. Естествено, че за комедии това ще е чудесно, но за сериозни филми? Не, мерси.

Роланд По-добре прекрати този абсурд. На базата на два филма, които си гледал и си спомняш, ти ми правиш некакви генерални изводи и общи заключения. Неоправдано е това, не мислиш ли? Разбрахме твоята гледна точка, но при липсата на по-богата база за сравнение от твоя страна, с всеки следващ пост звучиш все по-нелепо, ще извиняваш.

"Всичко, което съм гледал" означава и всички случайно хванати откъси от филми, чиито имена не знам и не съм догледал. Всички архивни кадри по разни предавания. И други подобни. Айде да не ни искаш на всички дисертация на тема ейншънт холивуд хистъри, щото просто няма да е възможно. Освен това ти само ръсиш опит след опит просто да ми затвориш устата, щото не съм разбирал, но не щеш да даваш примери. Нито ми даде холивудски аналози на Фелини и Бергман (но пък като и бъкел понятие си нямаш от киното им, как ли би могъл), нито, ако те питам, ще можеш да ми кажеш холивудски филм с дълбочината на Сталкер или Есенна соната.

А ако поначало си имал предвид просто по-забавни и приятни за гледане дъвки и по-добра актьорска игра (макар че ще си гледаш работата, Мерил Стрийп и Ема Томпсън НЕ СА по-лоши актриси от Ингрид Бергман, нито Дъстин Хофман или Джак Никълсън са по-лоши от Хенри Фонда), а не по-смислени и стойностни филми, кажи, щото да знам да не се хабя. За мен несериозното кино си е несериозно, кой знае кви разлики не се потя да правя в него, да не говорим колко слабо ме вълнува дали някой му е лепнал етикет "класика", или не.