ShadowDance

Мне, не си противоречи със забележката. Някакви хора, които с много талант (навсякъде се дава ясно да се разбере, че магията е ПЪРВО до талант и чак после до книги и знание) са успели да овладеят някакви диви форми на магия, е имало и преди Рейвън Кинга. Той е този, който е донесъл контролираната магия като такава, или по-точно учениците му, щото и той, доколкото помня, не е писал книги. Не схващам проблема.

Хм, тези примери ми промениха цялата представа за литература - дотогава не бях чел нищо подобно, а и честно казано съвсем малко автори са успели да използват толкова добре разказвач, на когото не може да се разчита.

Мне, не си противоречи със забележката. Някакви хора, които с много талант (навсякъде се дава ясно да се разбере, че магията е ПЪРВО до талант и чак после до книги и знание) са успели да овладеят някакви диви форми на магия, е имало и преди Рейвън Кинга. Той е този, който е донесъл контролираната магия като такава, или по-точно учениците му, щото и той, доколкото помня, не е писал книги. Не схващам проблема.

Е, аз не го бях схванал така.
/диви форми на магия - направо кърти /
Някой път ще я погледна пак книгата и ако имам да казвам нещо по нея, ще бъда подготвен, че сега ми е нещо мътна - прочетох я за кратко време - ден-два.

Чета разказите на Едгар Алан По в сборника "Спускане в Маелстрьом", издаден от библиотека Галактика. Още ми е прекалено рано да изказвам някакви впечатления, но първите два разказа са много добри.

Знаете ли, че гроба на По се брои за едно от най-страшните места на Земята; в едно негово издание, на "Народна култура" мисля, имаше интересни подробности около смъртта му - че бил хипнотизиран и... абе беше стресиращо, но подробностите ми се изплъзват в момента. Който го има, нека провери. А и някой от произведенията му описват действителни събития, случили се по-късно - за мисля, че някакъв моряк на име Артър Гордън Пим попаднал на някакъв остров - това го бях прочел в някакъв форум за призведения на ужасите и не съм сигурен доколко е вярно.

fantasy-fan, смяташ ли, че магията би могла да има рационално обяснение? И ако има, тогава магия ли е? Освен това бъркаш жанровете. Научните трудове по магия в романа на Кларк не са рационализирането й, а само човешки опит за подчиняването й на някакви правила, който е напълно неуспешен, както се вижда във финала на романа. В крайна сметка всичко идва от нерационален свят, от Fairie-то. Стрейндж трябва да полудее, за да овладее магията истински.

При Улф е обратното. Той пише научнофантастичен роман, замаскиран като фентъзи заради необходимостта от усещане за странност и другост в него, но в крайна сметка всичко в него би могло да е обяснимо, ако бъде погледнато от правилния ъгъл. В случая на Кларк от него се вижда само, че има един друг, съвсем различен, нерационален свят. При Улф този друг свят е нашият.
Разбира се, предвид факта, че светът на Кларк тепърва ще бъде развиван, възможно е и да има някаква псевдонаука зад магията, но аз лично не го вярвам. А и не виждам смисъл от това.

Иначе по въпроса - според мен не че няма или не e имало други магьосници по света, просто в книгата светът е ограничен до Англия и Франция. Така или иначе Кларк използва английската митология за основа (келти, феи, Албион, ала-бала) и е логично, че точно там е центърът на всичко. Всъщност в романа не ставаше ли дума за някакви френски магьосници, които неуспешно се опитваха да противодействат на Стрейндж?

Май че имаше, но бяха шарлатани.

А иначе кой е правилния ъгъл?
Дали е фантастика, замаскирана като фентъзи, или фентъзи, замаскирано като фантастика, или просто фантазия - не знам, ако някога ми се удаде случай, ще питам автора.

По темата - зачетох едно клижле "Тибетски тайни на младостта и жизнеността" - в него има няколко описани ритуала. Преди не вярвах във подобни неща, но те - особено динамичните медитации и специално Мандала-та, - наистина страшно силно възбуждат енергийните центрове.

Фантастика, замаскирана като фентъзи. Самият Улф си го е казвал. Просто действието се развива в безпросветна епоха, затова борави с подходящ за целта език.

Кой е правилният ъгъл и авторът често не знае, така че затова са му читателите

Дочетох "Звездна вълна се надига" на Дейвид Брин (взела Хюго, Небюла и Локус) и я препоръчвам на почитателите на твърда научна фантастика. Списанието й е отделило един Евъргрийн, ако някой иска подробности, да ползва търсачката.

Почнах продължението й - "Войната на Ъплифта" и редувам с първия том събрани разкази на Теодор Стърджън - "Върховният егоист". Хубави са, особено като се има предвид, че са му най-ранните - писал ги е между 19 и 22-годишна възраст. Някои даже не бих нарекъл фантастика, но си струва да се прочетат. Преводът е на Любомир Николов, което допълнително увеличава удоволствието от четенето.
Освен това въпросният сборник е първото научнофантастично произведение, на което попадам с три отделни предговора от трима колеги на автора - в случая Рей Бредбъри, Артър Кларк и Джийн Улф.

Използвам случая да препоръчам още романа на Стърджън "Повече от човешки" (библ. Галактика).

Последната (Повече от Човешки) е една от най-хубавите сай-фай книги, които съм изчел през живота си. Само четири пъти съм я препрочитал досега. Тя е и причината въобще да почна да се интересувам от Стърджън (автор, който за съжаление и днес си остава малко познат в България ).

Приключих "То" и за пръв път от доста време ми се случи да изпитам съжаление, че съм стигнал до края на книга. Дери безспорно е най-реалистичният сетинг измислян някога ( повече от Миевиловия ), а героите са впечатляващи до един, личи си че Кинг е бил в перфектна форма. Трябва да се прочете просто. Не бих заявил че е най-добрата попадала ми книжка, но определено е една от най-приятните.

Направих си труда да прочета статията в Евъргрийн секцията и исках само да изразя несъгласието си с

Spoiler: show

Мнението, че сцената с Копнежа е излишна. Много на място си беше даже, засилваше усещането за мистицизъм и религиозност по един доста подходящ начин.

А аз чета Ралмия...

Ако искаш да ти я разкажа набързо?

Не можеш, това е REVISED edition Него не си го чела.

Прочетох книжното издание на Хрониките на Ралмия: Перлата на феникса... Повече в SD 55.

Yan wrote:Прочетох книжното издание на Хрониките на Ралмия: Перлата на феникса... Повече в SD 55.

+1

Аз пък почнах да чета Red Seas Under Red Skies - втората книга за Лок Ламора (съжалявам, ама Скот Линч изрично е написал на сайта си, че "е"-то отзад е нямо, така че родният преводач ще прощава). Засега се следва модела на първата книга, с интриги, вплетени в други интриги и т.н., но нивото не пада, което е добре.