ShadowDance

Matrim wrote: ↑

Wed Jun 21, 2023 10:10 pm

Не знам как Ранд реши, че някой Отстъпник ще реши да се прави на ученик на Таим. Това е типична за Джордан драматична ирония, защото намеците, че именно Таим е Демандред или някой друг Отстъпник валят, но пък логиката на Ранд е доста мета в случая.

Все пак толкова сме свикнали на всепомитащата тъпотия, че ни е трудно да вникнем в нормално мислене. Всяка организация на континента е проядена от Мраколюбци. Черната аджа вече е добре известна. Няма начин да няма инфилтрация. Единствените останали преливащи мъже са Отстъпниците. Не е голям скок на мисълта. А Джордан не беше ли променил Таимандред точно защото феновете се оказали по умни и го издразнило?

Доколкото е известно на Ранд, в момента има точно двама мъже Отстъпници - двамата, за които би било най-мъчително да се правят на негови подчинени. А и те няма откъде да знаят, че той ще остави Таим да прави каквото си ще в Черната кула. В другите места където Отстъпниците са под прикритие те с лекото контролират всичко, тук това зависи от plot induced глупостта на Ранд.

Да си призная честно, трите глави с Ранд (+ първа глава от миналата седмица) ми бяха бая скучни. Помня, че когато за първи път четох книгата, си бях оспойлил малко създаването на Черната Кула, ама нейното създаване пак беше супер надъхващо - и сега също ми беше. Най-сетне досадните със своята неподплатена почти с нищо надменност Айез Седай няма да са единствената структура с преливащи в този свят!

Но като се изключи това, всичко останало върви толкова мудно, че напълно ги разбирам Тайриенците и Кайриенците в желанието си просто да се юрнат към Иллиан и да се приключва с всичко. Имам чувството, че едно и също нещо беше поднесено в тези глави няколко пъти: Ранд трябва да се справя с безполезни благородници - Ранд е на път да полудее - благородниците се страхуват от него/айилците - Ранд трябва да се справя с безполезни благородници - и т.н.

Също наистина ми е интересно какво наистина са му преподавали на Джордан в това военно училище - сега проверих, че било физика, тъй че му прощавам няколкото странни неща от тези глави. Например как Ранд, че и Кайриенците, се кахърят, че ще опоскат Иллиан - което е неизбежно при това развитие на технологиите. Освен ако някой не изобрети локомотива в скоро време или Ранд не се заеме лично да прави портали за каруците, които ще носят храна на армиите, този гениален план за снабдяване с храна от Тийр ми се види нереалистичен. Но възприемам мирогледа на Драгън по отношение на битката 5 на 1 - тук нещата работят по различен начин, та не ми е супер-голям проблем.

Дорде съм на тема Ранд, нека да споделя, че част от интеракцията му с Мазрим Таим все пак ми допадна много. Яко ми беше как е изграден персонажа, дето е горделив като за трима. Най ми хареса като започна да се панира покрай споменаването на фермата. Ако бях на мястото на Ранд, щях да го накарам наистина да покопа малко картофи, че да се научи той на смирение.

И да, ако бях някой от отстъпниците, що пък да не се направя на ученик в кулата? Ако успея да я инфилтрирам поне толкова добре, колкото Черната Аджа са инфилтрирали Бялата кула, това значи, че голяма част от "легално" преливащите в целия континент са под влиянието на Тъмния. Ранд изглежда е твърде зает да е навсякъде едновременно и особено с това да напада Самаил, тъй че колко пък да е шанса да ме разкрият?

Иначе пета и шеста глава бяха интересни. Най-сетне глава от гледната точка на Мат и винаги най съм се кефел на него от тримцата (знам, знам, супер непопулярно мнение...). Сега като че ли си давам сметка за един от факторите, за които не си бях давал сметка - в тази глава тук е описан като пич и половина, който е признат за такъв от цялото му обкръжение. Хората не се страхуват от него, както е при Ранд, който е урочасан от пророчествата да накара целия свят да страда, и се справя с популярността си по-добре от Перин. Кой не би искал да е на мястото на Мат?

При все, че знам какво се случва накрая, ми стана ясно как Грендал манипулираше Самаил (или по-скоро той се остави да се изсамоманипулира) и беше забавно.

Споделям проблема на Гибли със запомнянето на всички герои, ама при мен това е повдигнато на квадрат (сега се сетих например за съществуването на Вейрамон, или както му беше там името). Но съм си казал, че този препрочит ше кийпвам табове за всички. Срамота е да не мога да разгранича един Бе'лал от един Агинор!

Извинявам се за забавянето, но беше тегава седмица в работата. Главите си бяха повечко build-up и почти нулев action, но все пак:

- Ситуацията с Ранд и лордовете беше умерено скучновата. Джордан обича да вкарва именовани герои за щяло и нещяло, след което имам чувството, че сам забравя защо ги е набутал в повествованието и това ме дразни, защото после като срещна някое име и се чудя "добре тоз убавец отде го знам и за чий е набутан тук?". Тайните планове за мелето със Самaил са толкова тайни, че освен за пореден път да ни се натякне колко са некадърни лордовете около Ранд друго не разбираме. Проблемите с логистиката и Джордановите идеи как се изхранва армия вече сте ги коментирали достатъчно. Явно си е взел предмета с тройка във военното училище, какво да се прави не може всички да са отличници.
- Мазрим Таим ми е леко проблемен от гледна точка на едната камара червени светлинки дето би трябвало да му светнат на Ранд от цялата случка (знае неща дето не би трябвало да знае, оцелял е сума години баз да се побърка, извади ей така един от печатите. Само дето не си беше закачил табелка на врата с надпис "Не ми е честа работата".). При все това го заряза практически сам да обучава мъже да преливат. Какво толкова може да се обърка?
- Частта с Мат ми стана фаворит, може би защото не беше обичайният гъз от предните книги. Свалката пак си е на ниво детска градина, а девойчето беше ужасяващо дразнещо (щом даже на самия Мат мислите бяха в посока "Добре, тя сега тъпа ли е, обаче е баси яката мацка, обаче май е тъпа?"), но имаше няколко добри comic relief момента. Спасяването на хлапето, което ако се не лъжа стана нещо като талисман на бандата, го показа в доста по-човешка светлина.
- Самаил и Грендал частта беше добра. Самаил до такава степен е заслепен от омразата си към Луз Терин, че въобще се не усеща как Грендал го работи. Моментът, в който отвори портал и сряза един от поробените от Грендал младежи показа, колко е важно да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд за персонала Както @Matrim отбеляза, доста е нереалистично, че Ранд не е скъсил някой нещастен човечец с една-две глави, както има навика да мята портали напред-назад. Семирага частта беше гадна, и често казано освен да ни покаже колко е зла, не е като да допринесе нещо за сюжета. Forsaken, bad! Rand, good! Yep, we got the memo.

Като цяло доволен съм. Утре подхващам следващата партида.

Ще възразя по последното - не че ми хареса да чета подробно описани изтезания, но според мен тук за пръв път видяхме Семирага отблизо, аз поне не помня преди това да е имало много информация за нея. Изобщо, има доста подробности за Отстъпниците в тази книга дотук - някакви моменти от миналото им, обяснения кое ги е подтикнало към това кариерно развитие*, как гледат на сегашната ситуация, кой какви планове има... Не придвижва историята напред, но дава дълбочина.

(*За Самаил съм убедена, че един ден случайно се е оказал в обща баня с Луз Терин и е видял, че последният има по-голям пенис. Нямам друго обяснение.)

Shamajotsi wrote: ↑

Thu Jun 22, 2023 7:25 pm

Най ми хареса като започна да се панира покрай споменаването на фермата.

Хаха, да, беше забавно как му се пропука хладнокръвието. "Ама каква ферма?"

Yan wrote: ↑

Thu Jun 22, 2023 7:47 pm

Свалката пак си е на ниво детска градина

То има ли свалка в тази поредица, която да не е на ниво детска градина? Аз не се сещам.

Matrim wrote: ↑

Wed Jun 21, 2023 10:10 pm

Главата с Мат е хубава, но се чудя как намира толкова доброволци за Бандата, след като не им дава да плячкосват въобще

Е как, с тавиренство и повишен шанс за оцеляване под негово командване.

Сетих се, че ми хареса моментът с песента за тежкия войнишки живот, която действа като абсурдна агитация: колкото по-зле е представен, толкова повече кандидати се намират.

Въобще всички тия срещи на Отстъпниците ги помня добре, защото бяха ключови за теориите кой уби Ашмодеан навремето.

Направо бях забравила, че това беше основният въпрос по онова време

Първо един коментар относно дискусията от предишната седмица, който забравих да постна по-рано:

С какво дразни Файле: за едно време не помня, мисля, че с това колко е надута. От днешната ми гледна точка, дразни ме с това, че отношението й към Перин е като към домашно животно, не като към човек, още повече съпруг. Тя много добре осъзнава какво иска той - да не бъде лорд. Да може да си пие ейла и да си говори нормално със съселяните, с които е израснал, да живее като обикновен човек, доколкото е възможно. Знае колко неудобно се чувства той от цялата ситуация, знае, че той не иска да е там. Не е сляпа за нуждите и желанията му, просто не смята, че заслужават дори и частичка внимание, камо ли някакъв намек за съобразяване

Самата Шарка е посочила Перин да бъде таверен и водач и буквално съдбата на света зависи от това да престане да мрънка и да си върши работата както трябва. При нормални обстоятелства и аз бих казал, че Файле трябва да го остави на мира да мрънка, като не ще да е лорд, обаче това не са нормални обстоятелства.

Но си е лицемерно от нейна страна, при положение, че тя самата буквално избяга от задълженията си на наследница на аристократичен род и вероятна бъдеща кралица и не се е засилила да се връща в Салдея.

Anyway, към главите за тази седмица. Сцената в фермата, която после става Черната кула, е доста интересна. Съвсем нормално е семействата на кандидатите да се надяват те да не могат да преливат и е хубаво описание. Ранд обаче даде на Таим твърде много самостоятелност. При положение, че сайдин е замърсен и всички преливащи мъже са обречени на полудяване и смърт в близките няколко години и единственият реалистичен начин за избягване на тази участ е да минат на страната на лошите, мерките за минимизиране на шанса това да са случи би трябвали да са много сериозни, но Ранд не полага никакви усилия в тази насока.

Твърде много внимание се отделя за прословутия капан, който Ранд готви за Самаил, при положение, че колкото и да е тъп последния, няма как да не е наясно вече, че Ранд няма нужда от никакви конвенционални армии, за да го утрепе и че разполага с Travelling, което прави нормалните армейски маневри хептен безсмислени.

Главата на Мат е най-добрата от седмичната партида, много добре е описан как му минава ежедневието и атмосферата в Бандата. Добре, че е още млад и здрав, че тоя неговият начин на живот, с яка работа през деня и после цяла вечер до рано сутрин комар, пиене и жени, си е доста изтощителен.

В 6-та глава има доста интересни детайли за Отстъпниците и се почуствах носталгичен зза доброто старо време преди 20-ина години, когато почнах да обсъждам теориите за тях по форумите преди да излезе 10-ти том. Даже точно в тази глава бях открил в гледната точка на един важен детайл за Таимандред дискусията, който дотогава беше пропуснат от другите по форумите.

If there were some way to discover where Demandred and Semirhage had placed themselves, it might be possible to work out what they intended to do. They had not trusted her with that.

Пояснение - тогава една от важните точки в Таимандред теорията беше, че планът, изискващ сериозен риск, който Демандред изложи пред другите Отстъпници в пролога, е той да се прави на Таим. Обаче тук Грендал си мисли, че не ѝ казал къде се намира в момента, така че явно планът е друг.

Може и да не разбирам много нещата, но на Ранд проблемът му е, че може и да може да натупа Самаил като едното нищо, ама същият ще отпраши незнайно къде, ако се стигне до там - поне такова впечатление си създавам именно от сцената с Грендал. Хед-кенъна на Гибли всъщност го свързвам повече с Демандред, който постоянно гледа в чинията на Луз Терин и брои колко грахчета са сервирали на двама им (Демандред винаги има едно по-малко). Самаил го виждам като голям мишок и от онзи тип хора, които винаги си мислят, че минават тънко ама винаги накрая и солта изяждат, и тоягите поемат, и глобата плащат. Мислят се за много умни, но само те не разбират, че са много тъпи.

Това го съдя на базата на това как бил от последните, отишли на страната на Тъмния, защото каузата на Светлината била "загубена" и как сега почти винаги държал отворен Портал, през който да избяга.

Та предполагам, че Ранд иска да създаде ситуация, в която Самаил да не може/иска да избяга? Бтв, въобще не помня в какво се състои този гениален план на Ранд, тъй че може би мега-overthink-вам цялото нещо, но поне сега така ги чувствам нещата.

Този план по никакъв начин няма да му попречи да избяга. А и точно в 6-та глава си беше споменато в прав текст, че за него бягството при подобни обстоятелства не е опция.

Върнах се да чета темата от началото (с цел да си припомня кой беше този Патир) и по този повод искам да кажа, че сте много яки! Писали сте (и продължавате да пишете) страхотни задълбочени анализи

Глави 7-11:

Резюме: Нинив и Елейн се опитват да учат група седайки на здрав разум. Резултатите са нулеви и се налага Елейн да ги спасява от кошмар в ТАР с огромен риск за собствения си живот. Нинив се нервира на всички, идва пратеничка от Елайда за преговори с бунтовниците. Мургейз и Ниал продължават да се съревновават кой прави по-малка връзка с реалността. Ранд се среща с Алана и Верин и получава новини от родното село. Алана го обвързва като Стражник, hilarity ensues. Ранд продължава да се крие от Авиенда, но май и с Таим няма да се получи свалката както върви...

Коментари: Определено кошмарът с тролоците е най-силната сцена досега в книгата. Джордан много повече го бива в такива героични премеждия с елементи на хорър, отколкото в политическите интриги, които, уви, тика все повече на преден план. Едва ли съм единствения читател, който едновременно се възхищава на Елейн и Сюан за риска, който поеха при спасяването, но и си мисли в същото време, че нямаше да е голяма загуба ако бяха оставили групичката седайки да спечелят номинации за награда "Дарвин". Можеше поне да благодарят на Елейн и Сюан за спасяването, но къде ти.

Мръсното ми подсъзнание не пропусна да отбележи, че колкото и хорър да беше ситуацията, пак имаше любимите на Джордан връзвания на жени и телесни наказания. И накрая не пропусна да включи и този важен детайл:

Abruptly Elayne realized that her own dress and shift were hanging from her shoulders, neatly sliced open down the front. A hunter skinning a deer carcass.

Сюан продължава да гледа лошо, но потайно:

Siuan felt under no such restraints. Most of the time she did not. When the Aes Sedai were not looking at her, she bathed them all in a glower. Of course, if one of the three glanced in her direction, her face became meek acceptance in a twinkling.

Споменават се розите на Елайда и се замислих - как аджеба може с магия да накараш рози да цъфнат, но не и примерно дете да порасне?

Врътката с Логаин ми се вижда доста изсмукана от пръстите.

Aes Sedai, how can what he claims be true?”
“I do not know how, Lady Sarena,” Lelaine said calmly, “but it was confirmed to me by one who cannot lie. He speaks true.”

Голямо доказателство, няма що (даже и Сюан да не можеше да лъже).

Толкова често се споменава как седайките не се потят, защото не изпитвали жега с някакъв техен трик, така че мисля, че има обяснение защо са такива патки - прегряват им мозъците!

Cairhienin, shorter and paler, stood out among the Andorans, and so did the darker Tairens, but Rand saw Murandians in long coats and Altarans in elaborate vests, fork-bearded Kandori, even a pair of Domani with long thin mustaches and earrings.

Пасажи като този се срещат доста често и показват, че идиотите, които се пробваха да докажат, че едва ли не навсякъде в Рандланд са омешани етносите като в Ню Йорк говорят пълни глупости. Постоянно от пръв поглед разпознават еди-кой си от къде е и то не само заради дрехите му.

Ако в Две реки има толкова много преливащи, как така имат толкова малко проблеми с мъжете, които могат да преливат? Може би толкова ги е шубе от жените, че не се осмеляват да преливат, дори и да могат.

Копнежът на Ранд да го третират като рандъм селянин, а не Лорд не знам кой си е разбираем и добре описан, но за няколко месеца името на Дракона би следвало да е стигнало и да затънтеното село. Алана е много изненадана, че видите ли, Драконът бил много силен channeler. You don't say.

Таим използва фразата "so called Aiel", която помня от Таимандред теориите навремето. Колкото и правила за безопасност да игнорира, умножаването на аша'маните си е трудно за вярване, но rule of cool играе тук.

Always Lord Perrin; any time he said just Perrin they corrected him in the perfunctory way they might someone who said horse when he should have said sawhorse.

Да бе, да. Не знам защо Джордан е решил, че селяни, които не знам си колко години не са плащали данъци никому толкова много искат да си имат лорд.

Алана искала да обвърже и Перин, но Файле я спряла. Искам спин-оф на сериала - The Real Housewives of Two Rivers.

Eighteen novices had been whisked away when Sheriam and the rest fled

В цялата суматоха по време на преврата в Кулата някой се е сетил да вземе и малко Новачки, защото е чел напред и разбрал, че ще правят алтернативна Кула явно.

Значи, точно пишех пост, в който мрънках как не искам аз да пиша резюме, добре че беше Ян да ме светне, че няма нужда да го завършвам

Беше озаглавен "Глави 7-11, в които най-накрая стана нещо!", защото още съм в шок от обвързването на Ранд, което ми дойде изневиделица (направо е тъжно до каква степен нищо не помня). Чак тръгнах да търся в интернет какво следва нататък от това събитие, при което попаднах на този цитат от незнаен форумен коментатор, доста съзвучен с моите чувства в онзи момент:

I am on my re-read of LoC and I just finished dreaded chapter ten when Alanna bonds Rand and I rememberd that this was the first time that I threw the book against the wall swearing not to read one more word of WoT and spewing hate against Aes Sedai

Хейт не изпитах, нито желание да си хвърля киндъла, но си зададох въпроса "как, защо и какво изобщо стана"

Иначе преди това имаше много чоплене и много разгръщане на информация за всякакви неща, които вероятно ще имат значение някога. Ту седайките задействат плана си по дискредитиране на Кулата и се опитват да следят какво става в Тар Валон чрез света на сънищата, ту Педрон Ниал изслушва сведения от двамата си шефове на разузнаването (хареса ми този детайл, старият изобщо не е толкова тъп, колкото го мислех, само малко заблуден за някои основни факти от реалността). Сеанчанци тук, огиери там, странни явления навсякъде.

Връщайки се към случващото се в глави 7 и 8, хем ми е интересно какво става с Елейн и Нинив, хем страдам наравно с тях от факта, че са принудени да съществуват, заобиколени от абсолютни патки. Особено се отличи епизодът с влизането в света на сънищата, дойде ми в повече не самото им премеждие с попадането в кошмара, а комбинацията от самомнение и тъпота на Шериам и ко., демонстрирани в големи количества преди това. В края на главата ми хареса как Демандред се появи иззад ъгъла при Елейн в тронната зала, беше подобаващо зловещ момент.

Откъм Нинив имаше два хумористични момента, които много ми харесаха:

Burned out, it was called when it happened by accident, yet it was just as final. Nynaeve did not think so, of course but Nynaeve would not be satisfied till she Healed somebody three days dead.

I suggest you rid yourself of that mug and find something to do before you find yourself in hot water instead. Have you ever considered cutting your hair short? No matter. Off with you.

В глава 9 това ми хареса много като съчетание от стил и смисъл, и явно не само на мен, защото го има като цитат на доста места в нета:

What Balwer learned was never tainted by what he knew had to be true, or wanted to be true. Disbelieving everything, he always managed to root out truth.

При Мургейз не се случва нищо особено все още, но тя самата не ме дразни толкова, колкото явно вас ви дразни. Не се озова в тази ситуация доброволно, в крайна сметка.

Ранд продължава да го раздава много загрижен за простия народ (вместо това да се беше загрижил повече за собствената си безопасност). "The newcomers would not feel required to work in their best clothes" - и същият този човек после се оплаква, че няма време за други, по-дребни задачи, като това да си набира и обучава армията преливащи.

Тук за пръв път се споменава менталният трик за неповлияване от жега и студ, отбелязвам го, защото това ми беше един от най-разочароващите моменти в тази поредица. Естествено, очаквах да е нещо, свързано със силата. Обяснението "то е просто номер на ума, всеки би могъл да го приложи, но няма да ви кажа какво е точно" го възприех като пълна простотия, все едно ме пратиха да ходя да медитирам някъде

Цитатът кой народ с какъв цвят е и аз си го отбелязах, както и девойката, която беше fair-haired for the Two Rivers. Подборът на актьори в сериала ме накара да се концентрирам в тези моменти. По-рано не ми е било важно кой какъв е, но вече ги следя зорко и си ги отбелязвам.

Срещата с Bode (никаква идея как е на български) и другите девойки беше една такава мила, после нещата се развиха бързо и впечатляващо.
Хареса ми обвързването как стана изненадващо, шокът на Ранд, реакцията му след това, много як момент. Определено за мен беше главното събитие в тази порция глави и в книгата дотук. (Много исках Ранд поне да причини някоя телесна повреда на Алана и Верин, но е добре описано как не беше на себе си, пък и физически му беше зле.)

Отбелязах си 70-те години деликатна работа на Верин като интересен детайл, все още се впечатлявам колко са древни някои от Аез Седай, плюс намекът за някакво тайно дело.

Matrim wrote: ↑

Wed Jun 28, 2023 8:43 pm

май и с Таим няма да се получи свалката както върви...

Споменават се розите на Елайда и се замислих - как аджеба може с магия да накараш рози да цъфнат, но не и примерно дете да порасне?

Според мен с магия им осгурява необходимия режим на температура и влажност, а те си растат естествено - аз поне така го разбрах.

Толкова често се споменава как седайките не се потят, защото не изпитвали жега с някакъв техен трик, така че мисля, че има обяснение защо са такива патки - прегряват им мозъците!

Ахаха, да!

Алана искала да обвърже и Перин, но Файле я спряла. Искам спин-оф на сериала - The Real Housewives of Two Rivers.

Това би било златно

Главите бяха прилични и ми припомниха защо едно време мразех Седайките.
- Цялата сценка в ТАР беше христоматиен пример за тъпо поведение базирано на високомерие и чувство за превъзходство. Елейн трябваше да ги остави да си вземат. На никой нямаше да липсват тия патки, даже IQ нивото в Салидар щеше да скочи. Нинив се опитва да го играе хрисима, но от това постоянно дърпане не ми е ясно как не е оплешивяла вече.
- Педрон Ниал малко се редиймна с тайния spy master, после естествено разсъжденията му забиха в посока колко е велик и всичко отиде у дерето.
- Наградата Дарвин твърдо е за Мургейз. Или Рахвин и е разбъркал мозъка по-здраво отколкото Джордан ни казва или просто е тъпа. Почвам да подозирам, че без Том Мерлин да и налива малко здрав разум, отдавна е щяла да си загуби главата. Въобще с тези лоши гени и от двете страни, Елейн е излязла изненадващо читава.
- Това, което Алана причини на Ранд е равносилно на изнасилване и ако се не лъжа би я направило кандидатка за усмиряване. Колко удобно, че Кулата е разцепена. От тук насетне нула съчувствие за Седайките. Иначе точно в тази глава беше и най-забавния за мен момент, макар че Джордан надали го е планирал като такъв.

Ihvon has seated himself with his back against the wall and his boots up on a table. He managed to keep an eye on the door to the street and one on Alanna.

Spoiler: show

Ihvon.jpg (34.81 KiB) Viewed 2363 times

- Ранд/Таим динамиката взе да навлиза в някакъв коловоз. Има още подсказки, че не му е чиста работата, но Ранд е твърде зает да бяга от Авиенда, че да обръща внимание на големия червен надпис които мига над 3D модела на Таим в игра така де в книгата.

Абсолютно съгласна, че трябваше Елейн да ги остави да си вземат!

Добавено: Харесва ми как и тримата независимо един от друг ги наричаме с една и съща дума - патки

Хубави глави като цяло, доста по-малко рекапи този път, време беше.

Търпението на Елейн е наистина впечатляващо за наследница на трон (а и не само), аз ако трябваше да живея при спартански условия заедно с (силно хъркащата) Нинив и да уча Патки™ с мания за величие как да се държат в Света на сънищата, щях да се въползвам от предложението на Уно и да се измета от Салидар възможно най-бързо. Не само това, но Елейн намира време и да се лекува пойни птички:

The only other spot of color was a green-striped song sparrow in a wicker cage. Elayne was nursing it for a broken wing. She had tried her small skill with Healing on another bird, but songbirds at least were too small to survive the shock.

Друго, което ми направи впечатление в началото на тази глава:

Their stub of candle provided a fitful glow. Candles and lamp oil were in short supply in Salidar; no one got more than a scrap of light at night unless they had to work with pen and ink.

Ех, да имаше начин седайките, посветените и новачките да си светят, без да хабят свещи или масло за лампи, например чрез някакви channelling weaves. Alas...

Кошмарът в Т'А'Р е наистина добре описан, а седайките определено си заслужаваха Елейн и Сюан да ги оставят да бъдат изядени от тролоците.

Главата с Ниал и Мургейз не бях препрочитал от много повече време, отколкото другите, и ми дойде като съвсем нов материал. Гледната точка на Ниал е добър пример за интелигентен човек, правеш безумни изводи поради това, че се базира на няколко тотално грешни предпоставки. Но така и не ми става ясно как планира да спечели Последната битка без преливащи на своя страна.

Начинът, по който Ранд се остави да бъде bonded от Алана, не ми се видя много убедителен. Най-малкото Ранд трябваше да отчете, че е възможно Алана да е от Черната Аджа. А след като беше обвързан, не е много ясно защо не поиска от Алана да го освободи. Вероятно си мисли, че не е възможно (което не е вярно), но поне да не опита не ми се вижда логично. Това, че остави Алана на свобода и без охрана, също не е много правдоподобни, при положение, че враговете му могат да я използват по доста начини срещу него.

Demandred wrote: ↑

Fri Jun 30, 2023 3:12 pm

Начинът, по който Ранд се остави да бъде bonded от Алана, не ми се видя много убедителен. Най-малкото Ранд трябваше да отчете, че е възможно Алана да е от Черната Аджа. А след като беше обвързан, не е много ясно защо не поиска от Алана да го освободи. Вероятно си мисли, че не е възможно (което не е вярно), но поне да не опита не ми се вижда логично. Това, че остави Алана на свобода и без охрана, също не е много правдоподобни, при положение, че враговете му могат да я използват по доста начини срещу него.

Може би заради шокът и невежеството? Освен това, извън Верин не мисля, че някой друг знае, че двамата са обвързани. Да я постави под охрана би било много по-подозрително и директно и поставя мишена на гърба.