ShadowDance

Не виждам много смисъл. С изключение на пролозите и идиотщината на Сандерсън с няколкостотинстраничната глава в последната книга, дължината на главите не варира чак толкова много. Пък и в различните ebook версии страниците подозирам, че са номерирани различно и ще става объркване. Дайте да си караме по старому.

Тъй! Прологът е прочетен! Нали само това беше домашното за днес или сте тръгнали да четете и първите пет глави? Ако е само прологът, скоро (късно днес или рано утре) ще пейстна коментара си тук.

Shamajotsi wrote: ↑

Wed Jun 14, 2023 7:37 pm

Тъй! Прологът е прочетен! Нали само това беше домашното за днес или сте тръгнали да четете и първите пет глави? Ако е само прологът, скоро (късно днес или рано утре) ще пейстна коментара си тук.

Прологът и първата глава беше май последно.

Резюме: Демандред се среща с Великия вла Тъмния. Нинив и Елейн ни преразказват как правели смайващи открития. Нинив се мъчи да изцери усмиряването на Сюан и Леане. Мин заминава за Кемлин. Жителите на Две реки са лоботомирани и вече не могат да си вържат връзките на обувките без лорд Перин и лейди Файле. Гавин е лоботомиран по принцип, седайките плетат заговор да се отърват от него, все едно е важен. Шайдо по непонятни причини слушат Севана и се срещат със седайска делегация. Мургейз има брилянтната идея да си върне трона с помощ от безсилния крал на Амадиция. Педрон Ниал си мисли, че плановете му са гениални, обаче връзката му с реалността леко куца. Месаана и Семирага заговорничат с Демандред и Грендал, но подробностите остават неясни, както обикновено. Ранд се изживява като герой от видеоигра и разни благородници му се подмазват.

Коментар: Джордан явно се опитва да ни откаже с избора на гледни точки в пролога - Файле, Гавин, Мургейз. Рекапите също ми дойдоха в повече. Злодеите бяха най-интересната част, но за съжаление човек като знае, че козните им почти никога не водят до кой знае какви резултати, ефектът донякъде се губи.

Фактът, че седайките приеха толкова лесно всички "открития" на Нинив и Елейн е труден за преглъщане, знаейки колко са консервативни и как смятат, че всички които не са седайки са едва ли не слабоумни. Постоянните споменавания на телесни наказания са доста досадни.

Мин някак си не се усеща, че Биргит е the real deal, нищо че уж вижда аури около всеки Стражник, би трябвало да вижда купища около Биргит?

Файле учи селяндурите как да напояват нивите because that's totally a thing that would happen.

When Perrin had discovered she had been talking to the men in Taren Ferry before the election for mayor—if a man had good wits and was strong for her and Perrin, why should the men who were going to vote not know that she and Perrin returned that support?—when he found out... He was a gentle man, slow to anger, but just to be safe she had barricaded herself in their bedroom until he cooled down.

От глупав по-глупав, епизод 30134.

Въобще цялата работа с Лорд Перин е пълен майтап. Той не ще, ама народът упорито иска да си има лорд, нищо че са си живели чудесно и без такъв толкова време.

Севана е "и.д. вожд", може би защото Джордан го е мързяло да създава още шайдо. При тоталното разделение на властите между половете, на мен ми е доста трудно да повярвам, че вдовицата на вожда така ще я оставят да си развява коня, ама карай. То при шайдо всички са дебили поначало.

Gaebril dead? He had gulled her, turned her into his doxy, usurped her authority, oppressed the land in her name, and finally named himself King of Andor, which had never had a king. How, after all that, could there possibly be this faint regret that she would never feel his hands again? It was madness; if she had not known it was impossible, she would have believed he had used the One Power on her in some way.

Мургейз все още не може да загрее какво й се е случило. Знам, че би трябвало да изпитвам повече съчувствие, но пък от друга страна нямаше да особена загуба ако никога не беше имала своя гледна точка и Рахвин я беше утрепал.

It had been a surprise to learn that among Bashere’s nine thousand Saldaean horse all of the nobles had brought their wives, and most of the other officers as well. Rand did not understand how a man could take his wife into danger, but it was traditional in Saldaea, except when campaigning into the Blight.

То и аз да имах жена като Файле, щях да я водя с мен на всички опасни походи, if you know what I mean.

Ранд тренира бой с мечове, защото е търсил спойлъри и знае, че това умение ще му потрябва някога. И все пак, пет срещу един е холивудска идиотщина, но какво да се прави. Също така чува все по-често ЛТТ, а някакви рандъм благородници го тормозят. Началото на безкрайно досадната сюжетна линия кой ще наследи Мургейз.

Съживяват разни Отстъпници и новият план е "Let the Lord of Chaos rule". Защото все пак ако утрепеха Ранд Джордан щеше да трябва да мисли нова поредица.

Не помня стана ли изобщо ясно как се правят ангреали и защото лошковците не си произведат малко, щом толкова им трябват.

Като цяло, започва да си личи как темпото пада. Преди все имаше нещо, което трябваше да са направи възможно най-бързо, сега е по-лежерно - ще атакувам Самаил, но бавно и славно. Ще си изберем нова Амирлин... когато му дойде времето. Няма да нападаме Ранд за момента и т.н. Или може би така ми се струва, заради леката пауза, която направихме.

С доста смесени чувства ме остави пролога, но така става, като в него са набутани токова много гледни точки, всеки със съвсем отделна сюжетна линия:

Началото, в което адашът посещава Шайол Гул и Тъмният за първи път се появява "на екран", си е класика. Плътна атмосфера, Шайдар Харан е зловещ, разговорът между Демандред и Тъмния е точно на място. Обаче това винаги ще ми напомня на един от забавните моменти от пародийните summaries на поредицата (линк за Book 6 summary), което леко разваля цялата драматичност на сцената, но тoва си е проблем в моя телевизор.

Събитията в Салидар също ми бяха интересни, но и познати, тия пасажи съм препрочитал много по-наскоро от повечето други. Тук любопитно е, че Джордан направо прескача няколко седмици напред след края на последната книга и не показва как Могедиен е била открита и окаишена. Също е интересно, че Нинив се е доверила на Леане достатъчно, че да я информира относно Могедиен, но вероятно тук Сюан не ѝ е оставила много избор, а на Сюан не е имало как да не се каже след това, което стана в Света на сънищата в края на последния том.

Even with her face tight with anger and dripping sweat she somehow managed to look beautiful, though; it was a knack Elayne had.

Това мисля е поне третото споменаване от страна на Нинив, че Елейн винаги успява да изглежда красива. Явно за Джордан това е много важна информация, която трябва да се набива в умовете на читателите.

it was Nynaeve who directed the channeling. Bracelet and necklace created a link between them, much in the way Aes Sedai could link to combine their power. Something about “absolutely identical matrices” was involved, according to Elayne, after which the explanation truly became incomprehensible.

Тези "идентични матрици" ми идват малко твърде high tech за този сетинг, но знам ли какво точно е имал Джордан...

Макар другите открития да са от Могедиен, Елейн определено има причина да се чувства горда от това, което е постигнала с терангреалите за месец-два в свободното си време. Вече не само успява да копира някои, но и да прави нови по неин си дизайн.

Частта с Файле също биваше, макар взепаното желание на всички в Две Реки да си имат лорд наистина не е кой знае колко правдоподобно. Файле доста хитро ги манипулира в тази насока обаче, личи си, че цял живот е била обучавана за това и наистина вярва в noblesse oblige. Въпреки че защо се занимава с това забутано село вместо да убеди Перин да дойде с нея в Салдея и да ѝ помага да управлява фамилните земи на House Bashere и да се готви за кралица, не е съвсем ясно.

Частта с Гавин си е скука, както може да се очаква. А плановете на Севана пък чупят тъпомера отвсякъде и никак не е ясно защо ходилите в Руидийн и знаещите пророчествата за Кар'а'карн Мъдри на Шайдо ѝ се водят по акъла.

Мургейз е ужасно груба с приближените си и си е направо чудо, че я търпят още. Ясно, че е преминала през жасни неща заради Рахвин, обаче Таланвор и Бреане не са виновни за това. А решението ѝ да отиде точно в Амадиция за помощ и да се надява кралят да ѝ помогне, без да замесва Белите плащове, винаги ми се е струвало много изсмукано от пръстите, при положение, че би трябвало много добре да знае, че в Амамдиция кралят не прави нищо важно без одобрението на Педрон Ниал.

Самият Ниал пък съвсем е загубил връзка среалността и си мисли, че може да победи армиите на Тъмния без преливащи.

Появата на Paitr пък ми напомни, че в българското издание името му беше транслитерирано по един начин в първи том, където се появява за първи път (Пайтър), и по съвсем друг в този шести том (Петер).

Обяснението на Месаана защо не можела да вземе от ангреалите на Бялата кула е доста изсмукано от пръстите. С толкова черни там на високи позиции узнаването как да се махнат капаните, които ги пазаят, би трябвало да не е особен проблем.

Ранд продължава да си губи времето с тренировки с мечове, Башийр е много прав. Това хвърляне на кинжала към сърцето на Ранд обаче е доста безумна изцепка, той няма как да знае колко време е нужно на мъже преливащи да реагират в такава ситуация и спокойно можеше да утрепе Дракона.

A thump made him look over his shoulder. Arymilla lay in a heap on the paving stones. Karind was kneeling to pull her skirts down over her ankles and chafe her wrists. Elegar swayed as though he might join Arymilla in a moment, and neither Nasin nor Elenia appeared in much better state. Most of the rest looked ready to sick up. Mention of the Forsaken could do that

Много страшни тия Отстъпници.

Нямам какво много да кажа за тази част от книгата. Хареса ми, че се показва кой какво прави и какво е станало горе-долу с всеки. Тоест, за мен многото гледни точки бяха плюс.
Началото с Демандред го озаглавих "Тъмния взима кадрови решения"
Прологът в определени моменти беше като състезание по дразнещи характеристики на героите. Надграждаха с всяка следваща част. Файле беше силен кандидат, но връчвам купата на Педрон Ниал с еквивалента на "не е имало кацане на Луната, всичко е специални ефекти".

Имах по-добри спомени от пролога, но в моя защита когато го четох за пръв път бях млад и зелен. Сега ми се набиха на очи разни неща, които явно съм пропуснал/игнорирал навремето:
- Началото с Демандред е яко, но после нещата тръгват стремглаво надолу.
- Продължавам да недоумявам как при тази абсолютна тъпота на Айез Седайките, не са ги изринали до сега. Подозирам, че се дължи на факта, че Белите плащове са още по-глупави. То бива да не вдяваш какво се случва около теб, ама пълната липса на критично мислене е потресаваща. И за изгнаничките в Салидар и за кликата на Елайда важи.
- При wonder girls нямаше кой знае какви изненади. Нинив продължава да си е Нинив, Елейн е като цяло дразнеща. Нищо, кой знае колко неочаквано.
- Перин и Файле линията става все по-безумна. Файлето, никаква соколица не е, ами си е чиста патица.
- С действията си Мургейз повдига някои въпроси за интелектуалния капацитет на фамилията Тарканд. Първоначално, предвид очевидната тъпота на Галад и неадекватното поведение на Гавин си мислех, че бащата е причината младежите в семейството да не блестят с мисловните си способности, но май тази немощ идва и от двете страни в семейството. Гавин е достоен съперник на Галад по глупост.
- Педрон Ниал беше някакво ходещо доказателство за тезите на женското съсловие в книгите, че мъжете мислят с космите на гърдите си. Подозирам, че той е от кьосетата дето хич си нямат телесно окосмяване.
- Работната среща на Отстъпниците накрая беше от типа "this meeting could have been an email".

Както и Мат е писал по-горе в първата глава имаше доста дразнещия холивудски момент с Ранд срещу 5 NPC-та. Башийр за малко да свърши работата на отстъпниците, с което щеше да ни спести бая четене Цялата Андорска линия е от по-досадните, но все пак да не забравяме, че шестата книга все още е от сравнително динамичните и изпълнени със събития.

Сещам се сега да отбележа един момент, който ми беше забавен: причината за решението на Месаана да стане отстъпничка. Академичните среди са страшно свърталище на злото

Тези дни си мислех как този пролог би допаднал на много, ама много тясна част от публиката, и предните коментари показвват, че правилно съм предполагал. За мое щастие, аз съм член на този много ексклузивен клуб. Видите ли, нямам си никаква идея къде в поредицата се намираме и сега разбирам няколко много важни неща:

• Току-що се е случил превратът в Кулата, но бунтовничките още не са си избрали/намерили своя Амирлин. Могедиен е пленена и е разказала туй-онуй на Елейн и Нинийв.

• Перин и Файле и компания наскоро са натупали тролоците в Две Реки, установили са се като местните феодали и са се бракосъчетали.

• Мургейз е успяла да избяга и сега се мъчи да си върне трона.

• Ранд е превзел Кайриен и Андор.

• Аран‘гар и Осан‘гар се появяват чак сега (окей, нещо важно се случва в крайна сметка).

• …и разни други по-маловажни неща

Тази книга навремето стана половината причина да изпитвам eco-anxiety от ранна детска възраст и гледам, че все още буди такива чувства. Кефи ме, че това е някаква опасност, която е реално по-голяма от главните герои и поне сега изглежда, че светът върви към своя край.

Все още не съм усетил какво кара хората да се дразнят на Файле, но на трети прочит току-виж съм разбрал. В смисъл, убер-наивна е (все още се има за Ловец на Рога на Валийр, въпреки че същият е открит преди четири книги...), ама това винаги я е правила забавна за мен.

По същия начин ми е забавен и Педрон Ниал, особено в контекста на времената, в които живеем. В реда на нещата би било the QAnon Whitecloack да обвини американцитеАйез Седай за кемтрейлите и всичко ще си е на място.

Също така, препускайки през първите 25 глави на аудио-вараинтът на „Окото на света“, този пролог е пълен с паралели към началото. Файле споменава същите думи за хората на Две Реки, които сме чули/чели в началото на „Окото“, че дори и вълци да им изядат половината стада и градушка… бла-бла… пак ще се изправят и дъра-бъра два чадъра. Тъкмо прочетох за Арам, който се упражнява с мечовете и си викам „аха, това е този, който се отказа от Пътя на Листото“ и стигнах главите, където Перин и Егвийн го виждат за първи път и още повече ми се наместиха нещата.

Накратко, сигурно при предишните две прочитания съм мразел този пролог (супер-дълъг и нищо не се случва), но конкретно в сегашната ситуация, това си ми дойде като точния „какво се случи досега“ сегмент.

Иначе първата глава я намерих за доста разочароваща. Битката петима на един беше тъпо. Каскадата на Башийр беше още по-тъпо. Но най-големият проблем ми е като цяло това, което ни се показва в сцената - колко reluctant, циничен и уморен от всики глупости е станал Ранд. Това само по себе си е яка идея, но за да я постигне, Джордан е направил (почти) всички в обкръжението му големи идиоти. Айлките щели да го карат да пие чайчета, а андорските благородници са егати и карикатурите.

И още по-лошо - колкото и да е велик Робърт Джордан като уърлдбилдър, тук си личат големи пропуски в това отношение. Мисля, че така и не разбираме тези благородници какво управляват (две трети от Андор е пуст и оствен на самотек), откъде имат доходи (не разбираме никой - дори дома Траканд - да имат някакви семейни земи и прочие) и въобще каква им е функцията в това общество...

Иначе, както казах, се опитвам и да мина частта от поредицата, която вие сте минали досега, и чета какво сте дискутирали, което прави заниманието още по-забавно. Най-забавно ми беше като си дадох сметка от първата страница на тази тема колко много от потребителите на форума имат никове, взети от тази книга. Не знам дали има смисъл да разводявам темата с впечатления по пасажи, минати преди 4 години (в началото мислех да го правя в спойлър таг, ама ще видим), но искам да отправя едно предупреждение.

Ако ще слушате книгите, остро препоръчвам да не се чете варианта, нарейтнат от Розамунд Пайк! Жената може да е много добра актриса, може би дори и добра voice actress-ка, от тази статия от вчера много се изненадах, че това не ѝ било първото професионално четене на книга. Но нейният прочит на „Окото“ засега е катастрофа. Оставям настрана това, че като имитира акцент… не се получава. По-важното е, че тази жена не си дава сметка, че много от хората, които ще я слушат, ще я слушат със слушалки и няма да са в напълно звуко-изолирано пространство. Това става очевидно, когато някой герой в книгата крещи – тогава нашата услужлива нарейтърка обикновено ти ИЗКРЕЩЯВА С ПЪЛНО ГЪРЛО В ТЪПАНЧЕТАТА. А когато Моарейн и Лан говорят, те са толкова изтънчени, че краят на всяко тяхно изречение е супер тих и не с… ….. Понякога се губят дори… Абе, трагедия. Била направила запис със следващите две книги (майка ѝ била director) – не, мерси. Fool me once, shame on you, fool me twice… won’t get fooled again.

Отдавна беше, но съм почти сигурен, че на първо четене прологът ми хареса доста повече. Среща с Тъмния и нови Отстъпници, намеци за какви ли не заплетени планове, Елейн и Нинив доста са постигнали във времето след края на пети том и т.н.

Shamajotsi wrote: ↑

Fri Jun 16, 2023 2:41 pm

И още по-лошо - колкото и да е велик Робърт Джордан като уърлдбилдър, тук си личат големи пропуски в това отношение. Мисля, че така и не разбираме тези благородници какво управляват (две трети от Андор е пуст и оствен на самотек), откъде имат доходи (не разбираме никой - дори дома Траканд - да имат някакви семейни земи и прочие) и въобще каква им е функцията в това общество...

Нееднократно е ставало дума, че за съжаление, Джордан е доста зле в писането на политически интриги, а въпросните заемат огромен брой страници от поредицата. Любимият му номер да покаже как Ранд или някой друг главен герой "надхитрява" някакви карикатури на надменни благородници, които сигурно не могат да си вържат обувките сами. И за какво? Все едно Ранд ще управлява завладените от него страни десетилетия, а не колкото да додпрапа някак до Последната битка. И с тия квинтилиони айилци на негова страна, заплахата от бунтове на рандъм благородници някак не върви много. В началото на четвърта книга имаше смисъл да манипулира лордовете в Тийр, защото айилците му бяха малко на брой, но в шеста вече защо трябва на някого да му дреме за андорските благородници хич не е ясно.

Пропуснах да спомена, че ми хареса как навлизат новостите в Две реки - керемиди, нови бизнеси, моди и т.н. Досега беше по-скоро по принципа "от Витоша по-високо нема" при тия хора, време беше да им хареса и нещо чужбинско.

На мен пък ми хареса и битката петима срещу един, и на Башийр изпълнението. Първо, много е куул всичко това, като за филм. Второ, не мисля, че беше чак такава тъпотия това с внезапното нападение... Башийр е от малкото самостоятелни единици в сюжета и е приятно разнообразие да има някой, който не припада по (или от) Ранд, не се опитва да го маморва, не му се подмазва, не се опитва да го манипулира или използва, и т.н.

И мен много ме угнетяваше обърканият климат като ги четях за пръв път книгите.

С какво дразни Файле: за едно време не помня, мисля, че с това колко е надута. От днешната ми гледна точка, дразни ме с това, че отношението й към Перин е като към домашно животно, не като към човек, още повече съпруг. Тя много добре осъзнава какво иска той - да не бъде лорд. Да може да си пие ейла и да си говори нормално със съселяните, с които е израснал, да живее като обикновен човек, доколкото е възможно. Знае колко неудобно се чувства той от цялата ситуация, знае, че той не иска да е там. Не е сляпа за нуждите и желанията му, просто не смята, че заслужават дори и частичка внимание, камо ли някакъв намек за съобразяване.

За сцената с петимата едно време сигурно много съм се кефел, ама сега се чувствам, все едно някой се опитва да ме убеди, че Дядо Коледа съществува. В смисъл такъв, че много ми се иска да може да стане така, както е описано, ама знам, че не може. Но за сцената с Башийр наистина малко пресолих манджата. Като я прочетох онзи ден ме накефи, сетне си дадох сметка, че едно нещо да се беше объркало и поредицата щеше да свърши в първата глава на шеста книга. Но сега си давам и сметка, че това е една от малкото сцени със спор, който не опира до "мноо си тъп веее. Уф, жени/мъже!" ами реално се дава някакъв, да го наречем, довод. Lateral thinking, един вид.

За Файле - ще почета и ще видя. Отново - към половината на първа книга съм и в началото на тази и само това ми е прясно. Останалото ми се гради на спомени от прочит от преди 7-8 години и друг от началото на the naughties (дори не помня дали нашите отиваха в Тар Валон в "Окото" - почти като за първи път я слушам :Р !)

Честно казано битката 5 срещу 1 беше от този тип неща които са - meet me halfway there. Когато няма много логика, но пък е част от вътрешната логика на света. Джордан специално си е създал свят в който мечовете и копията са по опасни от лъковете.
Реално от самото начало на първа книга ни е казано, че тая работа с чаплите е сериозна. Блейдмастърите са хора с които трябва да се съобразяваш като смъртоносност. Не като Ингтар да не задържа сам цяла армия, а Галад направи на пастърма цяло възстание. Стражниците редовно ги намираш в близост до огромни купчини мъртви орки и т.н. Ранд носи душата на велик фехтовач, обучаван е от един поне толкова велик и очевидно тренира ужасно сериозно. А и накрая го докопаха все пак тези петима.

Победата на Ранд над Тюрак беше доста по обидна за здравия разум.

Книга 6: Господарят на хаоса
Глави 2-6

Резюме: Мазрим Таим се появява и предишните му престъпления биват опростени съобразно обявената от Ранд амнистия (въпреки че е вилнял много из Салдеа и затова Башийр и хората му го гледат на кръв). Ранд няма време да върши всичко сам и възлага на Таим търсенето и обучаването на преливащи мъже. После се отбива да нагледа командващите на войската, събрана на юг за нападението срещу Самаил в Илиан - сбор от тайренци, кайриенци и аийлци. Лордовете припират да атакуват ведната, Ранд им казва да чакат Мат. Мат е измислил някакъв умен план, който този път със сигурност ще проработи (тм) и е тайна от всички. Самият Мат виси на някакво друго място между Кайриен и Андор със своята лична войска, но получава команда да тръгне най-после към останалите и то така, че да го видят. Междувременно Тъмния също има някакъв много таен план, за който продължаваме да виждаме намеци. Самаил се среща с Грендал, която го манипулира, като използва омразата му към Луз Терин, а Семирага, изкомандвана от Шайдар Харан, тръгва да изкопчва с мъчения информация (не става ясно каква) от пленена седайка.

- В началото, като се описваше как Мазрим Таим е опустошил Салдеа, си казах, че тук ще има дилема за Ранд дали да приеме такъв престъпник и т.н. - обаче не бях права, той е настроен решително (което не е новост, но аз съм успяла да забравя предходните книги).

- Андорските благородници вече наистина прекалиха с припаданията

-

Irritation flashed in Rand, but he said nothing, and Tumad hurried away

Ранд се дразни, че Тумад си слуша командира, моля ви се. Изненадах се, тъй като до момента не изискваше преклонение от никого.

- Таим го раздава куул и той, особено с това, че не е полудял, което дава много нужна надежда и за Ранд, обаче като знам какъв е, не успях да му се възхитя.

- Епизодът на Ранд с гласа на Луз Терин беше добър и сам по себе си, сега осъзнавам и че е един вид предупреждение.

Spoiler: show

Въобще Джордан дава още тук доста намеци, че на Таим не му е чиста работата. Отбелязах си два конкретни момента как Таим знае подозрително много, първо употреби думата Travelling, не че е толкова уникално название, но все пак, после пита за ша-ангреал...

- Як момент с разказа на Ранд за миналото на отстъпниците. Точно бях чела в уикито за Месаана предишната седмица и сега стана ясно откъде е информацията там за нейните училища.

-

Had I taken the Stone of Tear, history would have shown I was born on the Dragonmount, of a woman never touched by a man, and the heavens opened up in radiance to herald my coming.

-

I've heard all sorts of rumors since I escaped the Aes Sedai. Monsters leaping out of thin air. Strange beasts. Men talking to animals, and the animals talking back. Aes Sedai going mad like we're supposed to. Whole villages going mad, killing each other. Some could be true.

Това беше интересно, никакъв спомен имаше ли нещо вярно в тези неща или не, но създава атмосфера.

-

"Where did you find it?"
"In the last place you would expect, which I suppose is the first place to look for the others."

Хуморист

-

Prophesies were his only guide to how to fight the Last Battle, how to win it. Even without them, he thought the binding together was necessary.

Напомняне, че Ранд не просто е тръгнал да завладява света, а с цел.

-

"Wait, Rand al’Thor," came a woman’s urgent voice from the other side of the gateway. Aviendha’s voice.

Rand let go of the weave and saidin immediately, and the gateway winked out just as it had come. There were dangers and dangers.

-

"What happened with the pond?"

Чудя се наистина ли е толкова невъзможно да се предаде хуморът между различни култури...

- Изкара ме от нерви как Ранд не отиде на уж важната си среща с Башийр, през цялото време я чаках, а нашият се мота, яде, гледа залеза, накрая се прибра и заспа. Нали уж беше много критично да се видят там за каквото щяха да се виждат!

- Мат се появи най-накрая Дотук май само Егвийн я няма (и не ми липсва).

-

Unfortunately for the musicians’ purses, Mat was the only man listening, and he winced at every third note. It really was not their fault; the music sounded fine if you did not know what you were listening to. Mat did—he had taught it to them, clapping the beat and humming—but no one else had heard that tune in more than two thousand years.

Mat having a Lord of Light moment

-

Estean was always eager, and he learned slowly; the combination was the reason he bore five bruises from Mistress Daelvin’s cudgel.

-

He had a difficult time keeping them fed and seeing they got their pay more or less on time

Нещо се обърках, защо пък Мат трябва да им плаща? Изобщо как работят финансите в тази армия? Ранд ли им осигурява заплатите на всички и ако да, откъде?

- В последната глава с отстъпниците частта със Самаил и Грендал беше забавна, със Семирага беше гадна и зловеща.
Тъмния очевидно има някакъв план (тм) с този Шайдар Харан, аз естествено не го помня какъв е. Във всеки случай интригата с Let the Lord of Chaos rule е интересна.

- Имам проблем още от предходната книга да запомня личностите на всички персонажи, които Ранд е запомнил не само по име, но и със всичките им отношения и вероятно кой какво обича да прави в свободното си време. Нашият го е грижа за хората, това ясно, но на мен всички лордове ми се сливат в едно неопределено множество, всички деви - в друго неопределено множество, с войниците и бъдещите ашамани не е по-добре... Карам нататък с идеята, че ако някой е важен, все ще го запомня.

По-интересни глави, но манията на Джордан да ни запознава с купища рандъм (ненужни) персонажи продължава да ми лази по нервите.

Ранд е по-неуравновесен на този етап отколкото го помня. И на пук на това даде на Таим да му прави армия, нищо че оня се държа колкото може по-подозрително. Аша'маните ще се излюпят със скоростта на единици от RTS видео игра. Като говорим за армии, идеята да струпаш стотици хиляди войници на едно място е достойна за Вейрамон, макар да не е негова. Добре, че Ранд играе с изключен attrition, че иначе бързо-бързо щеше да остане с половин армия.

Не знам как Ранд реши, че някой Отстъпник ще реши да се прави на ученик на Таим. Това е типична за Джордан драматична ирония, защото намеците, че именно Таим е Демандред или някой друг Отстъпник валят, но пък логиката на Ранд е доста мета в случая.

Откъде се намериха кандидати да се учат да преливат при положение, че толкова хиляди години никой не се е учил на това и хората сигурно си мислят, че ако не почнеш сам едва ли си channeler. Ранд като им е казал "Сори, ама не знам как да ви тествам" какво ли са си помислили хорицата - "Тоя ли ще спасява света?!?".

Ранд отваря и Портали в спалнята на Мат, да се чуди човек как не стават повече сакатлъци с това умение. Главата с Мат е хубава, но се чудя как намира толкова доброволци за Бандата, след като не им дава да плячкосват въобще. Сцената, в която танцуваше и си спомняше друг танц преди Тролокските войни е много кинематографична, значи със сигурност няма да има в сериала, ако стигне дотам.

“I’ll break his skinny peasant neck for him! I’ll wring his scrawny—!”
Without another word Mat brought the butt of his spear up hard, straight between the fellow’s legs. The Murandian’s mouth opened, but no sound came out. His eyes rolled up till almost nothing showed but white. The boy darted off as the man’s legs folded, depositing him on knees and face in the street. “No, you won’t,” Mat said.

Ако Сандерсън бе писал тази сцена Мат със сигурност щеше да изтърси нещо (на теория) смешно и да се загуби ефектът.

On the other hand, without those memories he would not have six thousand soldiers around him. He would stand alone, ta’veren and tied to the Dragon Reborn, a naked target and known to the Forsaken.

Мат най-накрая се примири, че бягството от отговорност няма да му помогне, жалко, че (спойлър за 14 том)

Spoiler: show

Сандерсън реши, че няма такова нещо.

Грендал пак показва, че е сред малкото Отстъпници с функциониращ мозък:

“We behave as if this is the world we knew, when nothing is what we knew. We die one by one, and al’Thor grows stronger. Lands and people gather behind him. And we die. Immortality is mine. I do not want to die.”

Манипулира Самаил и разумно се крие вместо да трупа съвсем ненужни армии като него. Въобще всички тия срещи на Отстъпниците ги помня добре, защото бяха ключови за теориите кой уби Ашмодеан навремето.

За Авиенда и Ранд, the less said the better. Рандъм сервитьорката на Мат е по-рационална, макар че и там са твърде PG13 нещата.

Нещо се обърках, защо пък Мат трябва да им плаща? Изобщо как работят финансите в тази армия? Ранд ли им осигурява заплатите на всички и ако да, откъде?

Би трябвало да е Ранд на този етап, но като цяло напук на военното образование на Джордан подробности като кой плаща и кой снабдява армиите се изчерпват до споменавания на каруци или кораби, който би трябвало да са твърде недостатъчни за такива пълчища.