Ами след половин час следователката поискала да отиде до кафе-автомата и си потърсила портфейла. Не могла да го намери. И изведъж си спомнила, че последният разпитван е бил именно джебчия. Пуснали го за издирване и го закопчали още на следващия ден. И портфейла бил у него, и кредитните карти - но повечето парите успял да профука.
А най-големият идиотизъм беше преди около 8 години. С една дама, на която й трябваха 6 месеца да разбере, че изобщо няма никакъв проблем.
Влиза в кантората жена на 40 г., облечена много добре и с вкус, интелигентна и възпитана.
Сяда и започва да плаче.
Питам я какво става.
Отговаря, че в есента на живота си - омъжена и с пълнолетен син - най-сетне била срещнала любовта. Истинската. Голямата. Един от най-добрите приятели на мъжа си.
И ме пита дали трябва да се разведе.
Казвам, че нямам право и не мога да давам такива съвети: виж - ако тя самата вземе решение за развод, тогава ще мога да се заема.
"Не - казва - аз ще Ви платя само за да ме изслушате!"
Оставя ми 50 лв. и ми разказва цялата история, която съм описал в един ред - с подробности, епитети и пр. поетика.
Когато си тръгва, искам да й върна парите - зашото нито съм работил нещо, нито съм поел ангажимент. Но тя не ги иска - казва, че като вземе решение - пак ще дойде.
И след две седмици наистина идва. Отново 50 лв., душевни дилеми и терзания - но никакво решение. А аз нямам право да гоня клиент, който си е платил!
После пак идва - и пак си плаща - този път взела решение. Но решението й било да каже всичко на мъжа си. Той нямал нищо против връзката на жена си. А и имал доверие на приятеля си.
И пак идва: плаща си и ми казва как заживели тримата - в мир, любов, съгласие и страст в техния апартамент, а този на любовника дали под наем.
И пак идва - този път с нови душевни терзания: все пак да се разведяла ли...
И така - 6 месеца. Опитах се да я насоча към свещеник или психоаналитик - не: и едните, и другите не я разбирали. Обърнах се на изповедник и психоаналитик едновременно. Но всеки път си плаща - не мога да я изгоня.
Най-накрая ми светна да ги повикам тримата едновременно. Дойдоха и много бързо взеха решение - да си живеят заедно като едно голямо щастливо семейство. Благодариха ми за разбирането, платиха и си заминаха.
А аз едва не се напих от кеф.
