Не знам как да го напиша това, но съм бясна и тъжна, зашото разбрах, че имам тежкка степен на кератоконус (толко е зле, че здравната каса ще поеме част от лещите, което обикновено не прави), но съм бясна зашото можеше да не се стига до тук и се чудя аз ли съм виновна или лекарката (ако тая изобщо е такава).
Преди три години споделих с майка ми, че имам проблеми с виждането и понеже си бях дълго време в България, тя ми записа час в мега скъпата и прехвалена клиника Вижън (до Пирогов- не ходете там, честно). От вратата ме хващат и ми разширяват зениците, което ми се стори странно, мислех, че първо те тестват стандартно и чак след тва при нужда ти правят нещо. Да не говорим, че ако си дошъл сам, както бях аз или с кола, не знам какво очакват. Но аз съм лаик човек и си викам, те разбират повече.
"Докторката" ще ме диагностицира, почваме там да четем буквичките и тая сменя лещите. Казвам й "Не виждам" след всяка леща, и я гледам че се изнервя, почва да пуфти и да се ядосва. Сменянме още леши, и аз продължавам да не виждам - виждам размазано такова. Тя проодължава да пуфти. И ми казва "Да то сега е странно, зашото са разширени, но иначе ще виждаш", и пак пуфка. в такива ситуации, аз се паникьосвам, и искам тоя стрес да спре и хората да спрат да са изнервени. Та присвих очи, фокусирах, видях там и казах и тая ме диагностицира с астигматизъм.
Взех си очила. Фотосоларните (дето гиобсъждахме преди) и не ги харесвавх и носих (стояха ми чудесно ;р) През цялото време, когато не исках да ги нося си казвах, че аз съм виновна, че съм лигла, и че трябва да се стегна и да ги нося, но взе нещо ме дразнеше. Накрая рамката се разшири и реших да си взема нови.Отиваме в оптикласа и ни предлагат да си направим преглед. Правим го ии жената там казва, ама ти нищо не виждаш дори с предписаните ти очила и да ходя да се прегледам.
Когато се прибрах в Германия, нямах време да рисърчвам лекари, щото трябваше да си намеря жилище и след това, се случи корона кризата. Юни месец, като поотвориха нещата почнах да звъня на някви доктори, но те ми казаха Октомври-Ноември и аз го зарязах. Положението обаче ставаше все по-зле. Преди няколко седмици се натъкнах, на офталмолог с добри оценки и със свободни часове и си записах час. Вчера отидох и теста протече спокойно. Той не ми се изнервяше, като казвах че не виждам буквичките и не ме караше да се напъвам. После спряхме да правим теста с буквичките и правихме тест със split lamp, и още някакви неша и ми сервира диагнозата и ме прати при специалист и ми предписа лещи, от които много ме е страх.
Но ми е тъжно. Преди 3 години, положението не беше толкова зле. Можеше да не стига дотук. Осъзнавам, че и аз съм виновна до някаква степен, но определено смятам, че основната вина е на оная от вижън. Та да. Не ходете там и кажете на всиките си приятели и роднини да не ходят там. Поне майка ми не живее с мисълта че имам тумор в мозъка де
. И аз съм чувал основно негативни коментари за Вижън, явно огромната популярност я дължат на маркетинг а не на качествени услуги. Иначе самото заболяване доколкото си спомням е трудно за диагностициране, особено в начален стадий редовно го бъркат с астигматизъм...