Дем и Рол, доста ясно го казах: точно това, което се очакваше. Просто този път не спестих и критиките - и даже ги засилих. Но те нямат грам значение. Много добре знам, че на второ гледане ще ми хареса
двойно повече - и че ще има и трето, и четвърто. Може би и пето, все пак.
Революционно е точно засилването към комиксовост ("трейлъровостта" е по-скоро субективен ефект, тъй като бях гледал, както знаете, всички възможни материали). Имаше го и в СинСити, вярно, но тук е по-очевидно, заради разликата в изходния комикс (липсата на кинематографичност). Освен това в "300" материалът е несравнимо по-ценен. (Особено за мен, предпочитайки фентъзи пред ърбън хорър.) И в несравнимо по-красива опаковка. Всякакви сравнения с обратен знак продължават да са ми смешни. Фейс ит: СинСити е - и винаги ще си остане - B movie, поне в очите на масовата публика. "300" вече е културен феномен (фураж за масите, ако щете). Може да ви е неприятно, но е факт. Дори само боксофисът го показва достатъчно ясно.
Много хора вече казват, че това е единственият, доказано правилен начин, по който трябва да се правят филми по комикси. Избира се някоя стойностна графична новела (вместо безкрайните безсмислени сапунени опери) и се използва директно като сториборд. Ако комиксът е добър - и филмът ще е.
Революционна е и 100%-вата употреба на изкуствена среда. Само в "Скай Кептън" беше пробвано досега - с тотален неуспех. Дори не го пуснаха тук. А "300" го наложи от раз като успешна практика, така че скоро ще можем да се наслаждаваме на много други аналогични проекти.
Аз се кефя безмерно и на трите точки. Точно в мойто поле са. Ако вас не ви кефят, разбирам - особено Дем, предупредих го още навремето, ако си спомняте - но това не ги прави по-малко революционни.
Така че да не се правим на ударени повече. Филмът ще се гледа от всички така или иначе. Просто си направих труда да ви предупредя за важните за правилното му възприемане точки (както Амелия се опита да ме предупреди за недостига - спрямо очакваното - на ефекти), за да му се насладите максимално.
Няма нужда от благодарности, както и от опити за сарказъм. На една страна сме.
Чао до довечера! Отивам на Витоша.
