ShadowDance

Днес почнах и изчетох в рейса към София Хронолитите и съм МНОГО доволен напук на злите езици, твърдящи, че книгата била с ръшнат и недоклатен финал. Няма такова нещо. Факт е, че е прото-вариант на Ускорение с почти същия сюжет и герои, обаче кефи безобразно

Аз пък чета "Пространството на откровенията" и засега ми е особено интересна, макар да съм още в етапа на книгата, където се подготвя почвата за по-нататъшните събития.
И научната част не е хич развлачена, което ме кефи, но си и личи голямата ерудиция на Рейнолдс.

"Мореходна астрономия". Сега ми трябват само секстант, хронометър и... кораб, и ще отплавам нанякъде.

Захапах Песента на Кали. После се хвърлям на 12-те ястреба

Roland wrote: Захапах Песента на Кали.

След всичко изприказвано от Спархоук, очаквам и тя да те захапе в отговор.

Roland wrote:После се хвърлям на 12-те ястреба

А това кво е, моля? Звучи добре.

Дагър... защо?

Секстан бе, Дагъре

Edit: За сухоземните чеда по-долу:

Дагър е прав. В най-лошия случай е дублетна форма. Ма аз разбирам главно от първата част, де.

shayhiri wrote:

Roland wrote: Захапах Песента на Кали.

След всичко изприказвано от Спархоук, очаквам и тя да те захапе в отговор.

Roland wrote:После се хвърлям на 12-те ястреба

А това кво е, моля? Звучи добре.

Дагър... защо?

Тва е Симънс. Симънс хапе само хубаво. А тая книга има един тон награди.

Джон Туелв Хоукс - автор. Книгата се казва Странникът.

Ами аз дублетна форма не открих, само "секстант" - и на английски е така, ето пример:

http://www.nauticexpo.com/prod/fpm/sext ... 55936.html

Edit: За Симънс, само се надявам да е по-интересна от Carrion Comfort, която с чиста съвест можеше да е 200 страници по-къса ...

Roland wrote:Тва е Симънс. Симънс хапе само хубаво. А тая книга има един тон награди.

Хе. Имах предвид по-скоро в буквалния смисъл на Некрономикона от Ивъл Дед 2.

Ето подробна информация за другия автор:

The Author
Main article: John Twelve Hawks
The only information one can get on John Twelve Hawks is that he is "living off the grid". This means that he is invisible to the network of surveillance and authority. He has no fixed home, no bank account or internet connection, and probably John Twelve Hawks is not his real name.

Some believe that John Twelve Hawks' name and persona may be a publicity stunt by the book's publisher.

Ми аз пак да си кажа, ама според мен баш "Песента на Кали" не струва..
Сори, ама изобщо не успя да ме грабне и рано-рано я зарязах. Може да се дължи и на неподходящо настроение, но така или иначе скоро няма да й дам втори шанс

Прочетох комбото Нощни криле / Някой е бил тук на Силвърбърг, както и Обмен на разуми на Шекли. Стари книжки, каквито си купих общо около десет на морето

Нощни криле е нелошо, приятно уморено разказче (не стига чак да е новела), но без да трогва особено с нещо, освен със сетинг, уви неразвит. Някой е бил тук е по-увличащо, но уви безкрайно наивният му финал и изначално твърде лекият стил не ми влязоха никак.

Дали от превода, или от самия Силвърбърг, в книгата бтв е пълно с езикови и стилистични конструкции, които биха дали хляб за поне шест тиради на Емо и Рольо. Интересно, ако не е от превода...

Чел съм две други негови книги - поредицата Валънтайн и Време на промени, и двете са МНОГО по-добре от този "сборник", въпреки че Нощни криле май има награда Хюго. Според мен са от по-ранен период на Силвърбърг.

Обмен на разуми до двете си трети беше много силен, лек, забавен, с култови диалози, макар и на моменти да бие на некадърна имитация на Пътеводителя. Оттам насетне обаче става ОЩЕ по-некадърна имитация на Пътеводителя, с остри дози инкохерентност в прекалено количество и добре, че е доста якият му финал да го спаси от внезапно занижената ми оценка. Като минус отчитам и поне пет израза на холандски и испански, които никой не си е направил труда да преведе (ни авторът, ни преводачът).

Самият превод е пълен с ЖАЛКИ правописни грешки от сорта на "обезспокоя", "филосов", "взаймосвързани" и разни такива и това, че под него стои името на Иван Крумов, е донейде обеЗПокоително

Хехе, аз имам много хубави спомени от Обмена, щото съм го чел на 12 А финалът му си е убиец.

Иначе на първи 50 страници ако не друго, Кали има ЕБАТИ атмосферата.

Да се похваля и аз. До миналата неделя изгълтах четирите Патрула на Лукяненко и съм на 7то небе. Страхотни книжки!! Искам ощеее!!!

Ми прочети му и другите неща Аз лично бих ти препоръчал Лабиринтът на отраженията и Фалшивите огледала, които за мен са най-добрите му книги. И точно както Патрулите се четат за отрицателно време.