Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Posted: Thu Dec 02, 2021 1:59 pm
Сохото верно е вдъхновено от джало и Марио Бава, както вика един познат от една филмова група (който инцидентно след някаква премиера на фестивал в Чикаго е говорил с Райт преди 2-3 години за Бава, та може индиректно да е повлиял направата 
), в смисъла че е тюрлюгювеч от неща, които не работят задължително добре заедно, ма в момента в който ги гледаш поне са забавни. Обаче аз лично съм леко разочарован визуално, изобщо не е типичния динамичен Райтски монтаж във филма, имаше готини моменти, ама скучнее. Може би щото му е първия дефакто "сериозен" филм и е решил да не си използва стандартния репертоар, ама... по-добре щеше да е ако беше помислил как да го приложи. Тъй или иначе, Томасин МакКензи върши добра работа предвид че акцента й ме отвращава, а успя да ме накара да го игнорирам. Честно казано туиста колкото беше забавен, толкова и излишно усложнява нещата откъм феминистка/sex work гледна точка, щото заключението от "анализа" на филма по темата, плюс ония пичове които викат за помощ силно омазват каквото и послание Райт да си мисли че отправя. Пък визуалния и тематичен лайтмотив с огледалото тотално биде заебан до към края с онова CGI стълбище. В крайна сметка шаренийка, интересно докат гледаш, ама се поразпада все повече колкото повечето го мислиш. А черния пич имаше супер обезпокоително екранно присъствие, очаквах да се окаже той някъв крийп. Встрани че не спомена нищо след кат предната вечер ходи по стъкло. Толкова неебателен и разбиращ пич само във филм писан от мъж може да има верно Явно съм му турил 3.5 от 5 звезди като съм излязъл от киното, ама е било моментно състояние, за 3 звезди или по-малко си е.
Иначе на тема мъже, режисиращи женски истории по ъм... леко съмнителен начин, Бенедета се оказа пък доста забавен, най-вече заради всичкото интригантство, привидно случайно сложените достоверни исторически детайли насред пък разни анахронизми + Декамеронската атмосфера където се случват разни простотии и всеки гледа да насади всеки. После има рандъм сцена със средновековни мъчения (зад кадър ест)... абе доста тонален мишмаш. Което май си е нормално за Верховен, съдейки по това което съм чувал (не съм гледал в зряла възраст Звездни рейнджъри, Робокоп, Зов за завръщане или Showgirls, само като малък съм ги хващал по телевизията). А цялото нещо беше заснето едно такова... все едно за Нетфликс, не за кино. Ма се смях бая. А лесбийските сцени бяха... никакви? В смисъл това дето някакви хора били шокирани от тях... уау, явно в Кан има големи пуритани на фестивала. Лесбийската сцена в The Handmaiden, показана и реконтекстуализирана от двете различни гледни точки работеше много по-добре и сюжетно, и чисто като секс сцена
А Wake in Fright, като първия ми филм от Eureka Videо, беше всъщност много добър, аз не го оцених както трябва на първо гледане може би защото очаквах да е по-очевиден хорър/трилър. Той реално си беше първото, ама хоръра е екзистенциален и свързан със себеоткритието на главния, какъв урод е всъщност. Бе кат цяло, don't go to Australia. Иначе не съм гледал още Дюн, ама съдейки по трейлъри и снимки, определено ще е по-слаб от тоя откъм представяне на мръсна жега. Тука всеки актьор изглежда екзистенциално потен, вижда се мараня, всичката сценография е в топли и горещи цветове, жужат мухи, тотален ад на земята. Както Dog Day Afternoon дето като го изгледаш и ти иде да се изкъпеш. Бонус материалите бяха готини, особено коментар на Тед Кочев (той се пише Кочеф, ма да си гледа работата) и като говори за кенгуру ловците които са следили, като са снимали тая секция от филма (1969-70 още е било легално в Австралия, даже от обществото против жестокост към животните са го насърчавали да остави сцените във филма за да видят хората колко е гадно). А книжлето с есета и статийки допълва контекст и обяснява как въпреки първоночалната враждебна рецепция ("как така канадски режисьор, английски оператор и сценарист и американски продуцент ще правят филм за австралийци и Австралия, те са дошли да ни покажат като пияни диваци"), е създал индиректно ренесанс в австралийското кино, защото Питър Уеър (Picnic at Hanging Rock) и разни други които впоследствие са се прочули по фестивали и световно, яко са се вдъхновили от него. Бе кат цяло, ако искате да видите как един градски се побърква в аутбека от жегата и социалната среда, хвърлете око - Ще взема да го гледам пак тия дни с аудиокоментара. Доста съм доволен от Eureka, щом това е показателно за блурей изданията им, кефи ме че с всеки филм има книжле с критика и дискусии. Ще ми се все още да се правеше така и в книгоиздаването в България, винаги са ме кефели уводите на библиотека Галактика.
), в смисъла че е тюрлюгювеч от неща, които не работят задължително добре заедно, ма в момента в който ги гледаш поне са забавни. Обаче аз лично съм леко разочарован визуално, изобщо не е типичния динамичен Райтски монтаж във филма, имаше готини моменти, ама скучнее. Може би щото му е първия дефакто "сериозен" филм и е решил да не си използва стандартния репертоар, ама... по-добре щеше да е ако беше помислил как да го приложи. Тъй или иначе, Томасин МакКензи върши добра работа предвид че акцента й ме отвращава, а успя да ме накара да го игнорирам. Честно казано туиста колкото беше забавен, толкова и излишно усложнява нещата откъм феминистка/sex work гледна точка, щото заключението от "анализа" на филма по темата, плюс ония пичове които викат за помощ силно омазват каквото и послание Райт да си мисли че отправя. Пък визуалния и тематичен лайтмотив с огледалото тотално биде заебан до към края с онова CGI стълбище. В крайна сметка шаренийка, интересно докат гледаш, ама се поразпада все повече колкото повечето го мислиш. А черния пич имаше супер обезпокоително екранно присъствие, очаквах да се окаже той някъв крийп. Встрани че не спомена нищо след кат предната вечер ходи по стъкло. Толкова неебателен и разбиращ пич само във филм писан от мъж може да има верно Явно съм му турил 3.5 от 5 звезди като съм излязъл от киното, ама е било моментно състояние, за 3 звезди или по-малко си е. Иначе на тема мъже, режисиращи женски истории по ъм... леко съмнителен начин, Бенедета се оказа пък доста забавен, най-вече заради всичкото интригантство, привидно случайно сложените достоверни исторически детайли насред пък разни анахронизми + Декамеронската атмосфера където се случват разни простотии и всеки гледа да насади всеки. После има рандъм сцена със средновековни мъчения (зад кадър ест)... абе доста тонален мишмаш. Което май си е нормално за Верховен, съдейки по това което съм чувал (не съм гледал в зряла възраст Звездни рейнджъри, Робокоп, Зов за завръщане или Showgirls, само като малък съм ги хващал по телевизията). А цялото нещо беше заснето едно такова... все едно за Нетфликс, не за кино. Ма се смях бая. А лесбийските сцени бяха... никакви? В смисъл това дето някакви хора били шокирани от тях... уау, явно в Кан има големи пуритани на фестивала. Лесбийската сцена в The Handmaiden, показана и реконтекстуализирана от двете различни гледни точки работеше много по-добре и сюжетно, и чисто като секс сцена
А Wake in Fright, като първия ми филм от Eureka Videо, беше всъщност много добър, аз не го оцених както трябва на първо гледане може би защото очаквах да е по-очевиден хорър/трилър. Той реално си беше първото, ама хоръра е екзистенциален и свързан със себеоткритието на главния, какъв урод е всъщност. Бе кат цяло, don't go to Australia.
Иначе не съм гледал още Дюн, ама съдейки по трейлъри и снимки, определено ще е по-слаб от тоя откъм представяне на мръсна жега. Тука всеки актьор изглежда екзистенциално потен, вижда се мараня, всичката сценография е в топли и горещи цветове, жужат мухи, тотален ад на земята. Както Dog Day Afternoon дето като го изгледаш и ти иде да се изкъпеш. Бонус материалите бяха готини, особено коментар на Тед Кочев (той се пише Кочеф, ма да си гледа работата) и като говори за кенгуру ловците които са следили, като са снимали тая секция от филма (1969-70 още е било легално в Австралия, даже от обществото против жестокост към животните са го насърчавали да остави сцените във филма за да видят хората колко е гадно). А книжлето с есета и статийки допълва контекст и обяснява как въпреки първоночалната враждебна рецепция ("как така канадски режисьор, английски оператор и сценарист и американски продуцент ще правят филм за австралийци и Австралия, те са дошли да ни покажат като пияни диваци"), е създал индиректно ренесанс в австралийското кино, защото Питър Уеър (Picnic at Hanging Rock) и разни други които впоследствие са се прочули по фестивали и световно, яко са се вдъхновили от него. Бе кат цяло, ако искате да видите как един градски се побърква в аутбека от жегата и социалната среда, хвърлете око - Ще взема да го гледам пак тия дни с аудиокоментара. Доста съм доволен от Eureka, щом това е показателно за блурей изданията им, кефи ме че с всеки филм има книжле с критика и дискусии. Ще ми се все още да се правеше така и в книгоиздаването в България, винаги са ме кефели уводите на библиотека Галактика.
И по-висок рейтинг нямаше да навреди
като Мат Мърдок. 
), но нищо повече. Трактовката с Том Холанд ми е най-незарибената от всички.
Завръщащите се злодеи също бяха много добре - и Гоблина и Док Ок бяха феноменални, наистина ме изкефиха много. Спасяването на MJ беше сладка сцена, наистина добра. 