Реших да видя какви ги дробят двама от екшън ветераните напоследък и се учудих как не спрях и двата филма по средата
Става въпрос за Стивън Сегал и Долф Лундгрен - първия спрях да го гледам след "Belly of the beast", който според мен му беше последния читав филм, въпреки че отиде в категорията direct-to-video. Имаше времена, когато Сегал правеше брутални филми, но някъде след Под обсада 2 нещата тръгнаха надолу и взе да вади скучнотии (с малки изключения), нещо подобно се получи с ван Дам след "Derailed". Долф и той остана в този сегмент, което явно го устройва, но тук и в двата филма други лица обраха лаврите и моите симпатии.
Сегал участва в "
Force of execution" играейки някакъв подземен бос, който се изправя срещу друг такъв екземпляр (Винг Реймс), но с помощ на верен другар от миналото (Брен Фостър) успява да им набие канчетата подобаващо.
Историята е изтъркана и филмирана много пъти, тук Сегал даже остава малко в сянка и остава на по-младите да покажат какво могат - в този случай Брен Фостър, който показва завидни бойни умения пред камерата и именно той е причината този филма да ми хареса донякъде. За времетраенето си нямаше много тупалки, но при всяка поява на Брен се получаваше добра хореография в съчетание с неговите kicking abilities. Човекът има потенциал в този жанр и дано успее да пробие.
Иначе за самия филм една 5/10 е добре.
Долф с неговата скандинавско дялана мутра и височина ми прилича на някакъв неандерталец и би бил много подходящ ако снимат филм за първобитните хора
Но иначе тук в този филм "
Puncture wounds" (aka A Certain Justice) и той е отстъпил назад в действията си пред камера и е оставил почти всичко в ръцете и краката на Cung Le, който идеално се вписа в тази история за отмъщение. Долф е нарко шефче на малка организация и с бруталистичното си излъчване, държи всички свои подчинени в страх. Но когато пътя му се пресича с този на ветеран от войната (Cung Le), последствията са смърт и локви кръв. Китаеца показа много добри умения и без свян трошеше вратове и разпаряше жертвите си, като агънца на Великден.
Добре се движеше по време на бойните сцени и макар финалния му двубой с Долф да беше малко кратък, пак достави. Като цяло ми хареса една идея повече от филма на Сегал, затова и оценката ми е малко завишена - 5.5/10
Прегледах и един от последните филми на ван Дам - "
Assassination Games", където отново се събра със Скот Адкинс (Ninja: Shadow of a tear), но този път двамата се съюзиха срещу обща заплаха и изринаха де що имаше по терена в братска Румъния.
В един момент бяха противници, но някъде към средата сключиха примирие и обърнаха нещата в своя полаз, като всеки от тях разчиташе на различен способ за премахване на гадовете - Скот предпочиташе огнестрелни оръжия, докато ван Дам мяташе ножчета на поразия, като шурикени.
В крайна сметка добрите победиха и то със значителна преднина - като цяло нищо изненадващо в този филм, но беше добре сглобен и смазан и проработи, въпреки евтиното си излъчване и клишетата по сценарно отношение. 6/10
Има и още няколко заглавия, но ще ги оставя за следващ пост.
Поздрави и лек ден на всички.
такова нещо не бях срещал преди, питах куратора - каза че са си така вианги... май няма да повторя там. 
